Решение № 197 от 18.10.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Кърджали, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20235140200663 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № **********/ 20.05.2022г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- К. при ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗдвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на М. М. Т. от с.З., общ. К., обл. К., ЕГН ********** за извършено на 22.04.2022г. около 22.34ч нарушение в гр.К., на ул.“О. м.“ до сградата на РУКърджали, в посока бензиностанция „Л.“ управлявал лек автомобил „М.

****“с рег.№ ********, собственост на С. Я. Х. от гр. К., което МПС не било регистрирано по надлежния ред- служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗдвП, с което е нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. М. Т., който обжалва процесното наказателно постановление чрез своя процесуален представител адв. А. С. от АК- К., намира, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото му на защита, издадено е в противоречие със закона, както и навежда доводи, че не е допуснал вмененото му административно нарушение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който изцяло да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява.

Явява се упълномощеният му процесуален представител адв. А. С. от АК- К., който поддържа жалбата. В ход по същество пълномощникът на жалбоподателя моли съда да отмени процесното наказателно постановление, тъй като същото е незаконосъобразно. Счита, че липсата на субективната 1 страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП квалифицира деянието като несъставомерно, тъй като М. М. Т. дори не е собственик на управляваното от него превозно средство към датата на деянието.

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. От процесулания му представител юрисконсулт С. Ч. е постъпила писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР- Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 22.04.2022г. За времето от 19.00 ч. до 07.00 ч. на 23.04.2022г. Командир на отделение при РУ- Кърджали, ОДМВР- Кърджали В. Б. В. и старши полицай при РУ- Кърджали Е. Д. С. били назначени съвемстно в наряд като автопатрул **, обслужващ кв. „В.“ и кв. „В.“ в гр. К., когато около 22.30 ч. до сградата на на РУ- Кърджали, находяща се на ул.“О. м.“, в посока към бензиностанция „Л.“ била извършена проверка на лек автомобил марка „М.“, модел „****“, с рег.№ ********, управляван от М. М. Т., чиято собственост принадлежала на друго физическо лице. В хода на проверката било установено, че горепосочения автомобил бил със служебно прекратена регистрация от 19.04.2022 г., поради липса на валидна застраховка „Г. о.“. По този повод срещу жалбоподателя М. М. Т. на 22.04.2022г. бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който бил подписал без възражения. На 26.04.2022 г. била издадена мотивирана резолюция, с която административно наказателното производство по този акт било прекратено. След това на 18.05.2022г. прокурор в Районна прокуратура- Кърджали издал Постановление, с което отказал да се образува наказателно производство и препис от него е изпратен на началника на сектор „Пътна полиция“- К. за преценка за налагане на административно наказание. По този повод на 20.05.2022г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Видно от справка по история за лек автомобил марка „М.“, модел „****“, с рег.№ ******** на датата 19.04.2022 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от Г. ф. без „Г. о.“. От писмените доказателства- справка в Центр.база и Прекратяване на регистрацията на МПС се установява, че считано от 26.11.2021г. спреният за проверка лек автомобил е собственост на С. Я. Х., ЕГН ********** от гр. К., бул. „Б.“ № **, вх. *, ет.*, ап.**.

Административно наказващият орган не е уведомил С. Х. за прекратената регистрация на собствения му лек автомобил.

В хода на съдебното следствие адв. С. - процесуален представител на жалбоподателя е представил заверени копия на : Свидетелство за управление на МПС, издадено на М. М. Т., ЕГН**********, Свидетелство за регистрация на МПС- част I, полица за застраховка „Г. о.”, като и двата документа се 2 отнасят за МПС марка „М.“, модел „****“, с рег.№ ********, с номер на рама ***********, която застраховка е с валидност от 13.45 часа на 23.04.2022 г. до 23.59 часа на 20.04.2023 г. Видно от така приложените писмени доказателства на процесната дата, за горепосоченото МПС действително е липсвала валидно сключена застраховка „Г. о.” .

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. За това следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административно наказателната отговорност на М. М. Т. е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото е безспорно, че на 22.04.2022г. в гр.К. жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „ марка „М.“, модел „****“, с рег.№ ******** след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен ред. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства при получено уведомление от Г. ф. по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, за което се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят М. М.

3

Т. е управлявал МПС, което не е негова собственост и не се ангажираха доказателства собственикът да е бил уведомен, че автомобилът му е със служебно прекратена регистрация от датата 19.04.2022г. Поради това водачът М. М. Т. не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е била длъжна и е могла да ги предвиди. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Г. о.", а се извършва след автоматизирано уведомление от Г. ф. по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Г. ф. за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Г. о.", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което 4 принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Г. о." на автомобилистите, е със защитена информация.

Разпечатката съдържа 22 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03698843-a8a5-4b5c-9688-9c4af902afb2