Решение № 142 от 22.07.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

В името на народа гр.

Кърджали, 22.07.2020 г.

АдминиС.ен съд –

Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

АдминиС.но дело № 22/

2020г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Мидболкан

Инфрастракчурал Проджектс“

ООД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление:***, подадена чрез упълномощен от управителя, процесуален представител. Оспорва се РА № Р-16000918008110-091-001/ 02.08.2019 г., издаден от И. К. К. на длъжност „***“, възложил ревизията и Т. А. Т. на длъжност „***“ и ръководител на ревизията в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 682/ 02.12.2019 г. на изпълняващ правомощията на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП. РА се оспорва с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост, недоказаност, издаване в нарушение на материалния и процесуалния закон и в разрез със събраните по преписката доказателства.

РА, в частта с която органът по приходите е начислил допълнително ДДС на основание чл.79, ал.3, във вр. с ал. 1, т. 1, буква „а" от ЗДДС, като корекцията се извършва на основание чл. 79, ал. 4 от ЗДДС по периоди както следва: м. август 2017г. -*** лв. /*** х20% х 1/20x11/; м. декември 2017г. -*** лв. /*** х 20% х 1/20x11/, се оспорва с твърдение, че от представената от жалбоподателя справка по време на цялото строителство на сградата е приспаднат данъчен кредит по покупки в общ размер на *** лева, а е начислен ДДС по продажби на недвижими имоти в периода от 2007г. до 2009г. в размер на *** лева или ревизираното лице е начислило данък по продажбите в размер, надхвърлящ с *** лева приспаднатия данъчен кредит по време на строителството. Поради изложеното се изразява становище, че не е налице основание за извършване на корекция на приспаднат по строителството данък. В жалбата се сочи, че смисълът на чл. 79 от ЗДДС е, регистрираното по ДДС лице да възстанови размера на ползвания данъчен кредит или поне част от него. В конкретния случай начисленият данък по продажбите е в размер, надхвърлящ ползвания данъчен кредит при строителството на сградата, респективно на всеки един от имотите в нея.

Изложени са съображения, че напълно липсва „размер на ползвания данъчен кредит", който да бъде коригиран. Този размер е нула или е с отрицателен знак, тъй като посредством извършените продажби до 2009г., размерът на „ползвания данъчен кредит" е изцяло възстановен и допълнително са внесени *** лева. Твърди се, че начина по който е изчислена корекцията, не отговаря на разпоредбата на чл. 79, ал. 3, т. 1, защото липсва основен елемент от формулата по чл. 79, ал. 3, т.1., а именно НДДС – начислен ДДС при придобиване или изграждане на имота; този елемент е неизвестен и това се вижда от направените от данъчния орган изчисления. В резултат на това с ползваният за строителството на сградата ДДС, съответно ДДС за всеки един от обектите, на които дружеството е било инвеститор, се внася два пъти – веднъж е внесен изцяло с първите продажби на обекти от сградата, а сега се претендирал повторно с т.нар. „корекции“.

Становището на жалбоподателя е, че ревизиращият орган неправомерно е начислил ДДС върху имоти, част от сграда, която не е нова, собствеността върху които е прехвърлена през месец август и декември 2017 г. Твърди се, че за тези имоти следва да се приложи нулева ставка на ДДС на основание чл.45, ал.3 от ЗДДС, тъй като ползваният данъчен кредит вече е възстановен и няма основание за приложението на чл.79 и сл. от ЗДДС.

Относно РА, в частта, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по доставки от „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „ ***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „ ***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ООД, се оспорва констатацията на ревизиращия орган за липса на реални доставки. Твърди се, че тя е в противоречие със събраните доказателства, тъй като всички дружества са представили необходимите документи, изключващи възможността за нереалност на сделките. Сочи се, че жалбоподателят е представил фактури, фискални бонове, приемо-предавателни протоколи, документи за осчетоводяването им.

Изложени са съображения, че произхода на стоките, не е обстоятелство, което е сред законовите предпоставки за ползването на правото на данъчен кредит, като е посочено, че в хода на ревизията не са изискани доказателства и не е направена проверка в дневниците за покупки на доставчиците за наличието на предходни доставчици.

По отношение предаването и транспортирането на стоките се сочи, че в ревизионното производство многократно е обяснявано, че предаването е извършвано в складовете и в магазините на съответните дружества-доставчици, включително са предоставени документи, удостоверяващи местонахождението им (договори за наем и др.). В жалбата се изтъква, че стоките са транспортирани със собствен превоз, като са представени и свидетелствата за регистрация на МПС, собственост на дружеството (едно закупено 2007 и едно 2018).

Относно приетото в РА, касаещо липсата на пътни листове, съответно неотразени командировъчни разходи се сочи, че такива не съществуват, защото всички стоки са закупувани в гр. София, където през целия ревизиран период е било седалището на дружеството, както и сградата, за която са закупувани и в която са влагани съответните стоки. Седалището на дружеството е променено в края на месец април 2018, а ревизията обхваща периода до месец до март 2018г.

По отношение съмнението на ревизиращия екип относно влагане на закупените материали и извършването на дейностите по ремонт и поддръжка се твърди, че „ Мидболкан Инфарстракчурал Проджектс" ООД е дружество, което осъществява тип „фамилен бизнес". Дружеството менажира самостоятелно и изцяло сграда в *** с площ от 6940 кв.м. и терен с площ от 1100 кв.м. Извън отговорността за поддръжката на всички общи части на сградата, до месец декември 2017г. дружеството притежава 21 собствени недвижими имоти, 20 броя мазета, 20 броя паркоместа, което представлява около 51% от собствеността в сградата. През ревизирания период от време, дружеството не е извършвало строителни дейности, а дейности по профилактика, поддръжка, ремонт и обновяване от съдружниците и техните близки безвъзмездно. В подкрепа на изложеното се сочат представени 9 (девет) броя клетвени декларации, от които е видно какви дейности са извършвани в сградата по време на ревизирания период, както и участието на подписалите ги лица.

В жалбата се посочва, че хода на ревизията безспорно е било установено, че касовите бонове са издадени от регистрирани фискални устройства, както и че към датата на извършване на доставките и издаване на фактурите, дружествата доставчици са били регистрирани по ДДС, което обстоятелство е било проверено от ревизираното лица посредством достъпа до обществена информация.

Посочва се, като противоречащо на Решение от

21.06.2012г. на CEС по присъединени дела № С-80/2011 г. и С-142/2011г., становището в РА, че дружествата-доставчици не разполагат с необходимия персонал. Прави се искане да се отмени оспорения ревизионен акт и се претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощници и се претендират деловодни разноски. В писмена защита на пълномощник са изложени подробни основания в подкрепа на изложеното в жалбата.

Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в молба, представена от пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. На основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл. 161, ал.2 от ДОПК прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представя и писмена защита, в която подробно обосновава съображенията си за законосъобразност на РА.

ОП – Кърджали, уведомена за образуваното дело, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил.

Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С РА № Р-16000918008110-091-001/ 02.08.2019 г. е:

I.

Извършена корекция на ползван данъчен кредит за месец август 2017 г. – в размер на *** лв. и декември 2017 г. – в размер на *** лв., на основание чл.79, ал.4 от ЗДДС. Корекцията е извършена по отношение на продадени два апартамента, № * и № *, намиращи се в сграда в ***, собственост на дружеството-жалбоподател. С НА № ***/ *** г. е бил продаден ап. № *, ет.*, вх.* в сградата на ***. Издадена е фактура № ***/ *** г. според която стойността на апартамента е *** лв. Доставката е отразена като освободена и е включена в дневника за продажби по ЗДДС за периода месец септември 2017 г. С НА № ***/ *** г. и фактура № ***/ *** г. с обща стойност *** лв., са продадени ап. № *** и ап. № *** на В. Н. Д. Доставката е отразена като освободена и е включена в дневника за продажби по ЗДДС за периода месец декември 2017 г. При продажбата от счетоводна сметка 203 (Сгради и конструкция) на „Мидболкан Инфарстракчурал Проджектс" ООД апартамент № * е изписан за сумата *** лв.

В РА и потвърждаващото го решение на директора на ДОДОП – Пловдив е прието, че освобождаването от облагане на тези два апартамента е на основание чл.45, ал.3 от ЗДДС, във вр. с § 1, т.5 от ДР на ЗДДС. Мотивите в двата акта са, че когато при продажбата на „стари сгради” се прилага визираният в чл. 45, ал. 3 от ЗДДС режим на освободена доставка и при придобиването на сградите е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, за доставчика (РЛ) възниква задължение за корекция на ползвания данъчен кредит. Определянето на начина, по който ще бъде изчислен размерът на дължимия данък зависи от обстоятелството дали имотът е признат и ползван от предприятието като дълготраен актив по смисъла на Закона за корпоративното и подоходно облагане или като търговска наличност с цел последваща продажба, т.е. като стока, по смисъла па счетоводното законодателство. Тъй като недвижимите имоти - апартамент № 1 и апартамент № * от страна на дружеството, са признати за дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, ревизиращите органи и директорът на ОДОП – Пловдив са приели, че корекцията на данъчния кредит при продажбата им следва да се извърши по формулата, посочена в чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС.

II.

Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит (ДК) в размер на *** лв., на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. 70, ал.5 от същия закон, поради липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, по фактури, издадени от следните доставчици:

1. „***“

ЕООД - 5 бр. фактури от м.03.2018 г. с общ размер ДДС *** лв. и предмет: латекс, грунд, гипсово лепило, саморозливна смес, цимент, пясък, варов разтвор, фасадна боя и строителни материали по опис.

2. „***“

ЕООД - 3 бр. фактури от м.03.2017 г. с общ размер ДДС *** лв. и предмет: теракол, теракота, пясък, саморозливна смес, цимент, пясък, варов разтвор и воалит с посипка.

3. „***“

ЕООД - 2 бр. фактури от м.03.2016 г. с общ размер ДДС *** лв. и предмет: фасадна шпакловка, латекс, грунд, фасадна боя с тефлон.

4. „***“

ЕООД - 2 бр. фактури от м.03.2015 г. и м.04.2015 г. с общ размер ДДС *** лв. и с предмет: воалит с посипка и лепило за гранитогрес.

5. „***“

ЕООД - 4 бр. фактури от м. 03.2015 г. с общ размер ДДС *** лв. и с предмет: гранитогрес, фугираща смес, фибран, грунд, замазка, воалит с посипка, силиконов импрегнант.

6. „***“

ЕООД - 5 бр. фактури от м.03.2014 г., м.04.2014 г. и м.07.2014 г. с общ размер ДДС *** лв. и с предмет: фасадна боя с тефлон, контактно лепило, фасадна шпакловка, дълбоко проникващ грунд, водопроводни части - муфи, тапи, колена, тръби и разглобяеми свръзки.