Определение № 2025 от 24.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2025 гр. Пловдив, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Р.а Анг. Стефанова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501562 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274,ал.1,т.2 във вр.с чл.248,ал.3 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Сити Кеш”ООД,ЕИК-202531869,с ъ с седалище гр.София,против определение № 1043/04.03.25г.,постановено по гр.д.№ 486/24г. по описа на Районен съд – Асеновград,с което е отхвърлено искането на „Сити Кеш”ООД да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските,като бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за адв.възнаграждение.

Частният жалбоподател намира определението за неправилно по изложени в частната жалба съображения.Поддържа,че ищцата не е материално затруднено лице и би мог ла да заплати адвокатско възнаграждение.Отделно от това твърди, че поведението на ищцата представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК предвид факта,че е завела две искови молби против „Сити Кеш”ООД с цел да възложи на ответника заплащане на разноски в прекомерен размер.Иска се от съда да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби,с които са образувани двете гр.дела във връзка с това възражение.По отношение размера на присъденото възнаграждение,намира,че съгласно практиката на СЕС НМРАВ № 1/04г.няма задължителен характер и обвързваща сила,а единствено може да служи като ориентир.Иска се отмяна на определението,с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК и постановяване на друго,с което да се откаже присъждане на разноски,а при условия на евентуалност да се намали значително размера на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.

Ответникът по частната жалба-С. К. Т.,ЕГН-********** чрез процесуалния си представител адв.Р.Р. с писмен отговор е взела становище за нейната неоснователност.Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните,намира за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхожда от лице,имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

1

По същество:

С решението,постановено по гр.д. № 486/24г.по описа на АРС са уважени предявените от С. К. Т. против „Сити Кеш”ООД искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД,като е прогласена нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 847731/19.04.23г.,сключен между страните и е осъдено отв.дружество да й заплати сумата от 3299,90лв.недължимо платена по същия договор,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В производството по делото ищцата е била представлявана от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.В решението си АРС е приел,че минималният размер на адв.възнаграждение,определен по реда на чл.7,т.2 от НМРАВ е 939лв.за първия иск и 630лв.за втория иск,но предвид направеното възражение за прекомерност е присъдил адв.възнаграждение в размер на 700лв.,като е отчел фактическата и правна сложност на делото,проведените две о.с.заседания и процесуалните действия на пълномощника.

С молба по чл.248 от ГПК ответникът е релевирал възражения за липса на материална затрудненост на ищцата,което се установявало от декларираните от нея пред кредитора данни във връзка с отпускането на кредита и несъответствието им с декларираните такива пред съда,както и възражения за злоупотреба с право,като цитира и друго заведено от ищцата дело № 487/24г.,против

Кеш пойнт България,като договорите,чиято действителност се оспорва със заведените дела били идентични.

С определението си № 1043/04.03.25г.съдът се е произнесъл по молбата,като е оставил без уважение същата за изменение на решението в частта за разноските.

В определението съдът е приел,че оспорваните в настоящото дело и другото цитирано дело договори за потребителски кредит са различни,както и кредиторите по двата договора също са различни ЮЛ.Отделно от това,дори и да бил наличен идентитет,то това би довело до прекратяване на по-късно заведеното производство,но не и до отказ да бъдат присъдени разноски.

Според АРС неоснователно е искането да не се присъжда адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА поради това,че ищцата не е материално затруднено лице.Прието е,че след като по делото има представен ДПЗС,в който е посочено,че правната помощ се предоставя безплатно на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,(т.е.че упълномощителят е материално затруднено лице),то не било налице основание за съда да изследва материалното състояние на лицето.Определеният от съда размер на адв.възнаграждение бил определен по предвидения в НМРАВ минимум,като са отчетени и други фактори-фактическа и правна сложност,размер на претенциите,броя на проведените съд.заседания.

Настоящата инстанция намира определението за правилно.

Съгласно чл.38,ал.1 от ЗАдв.адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица,които имат право на издръжка,материално затруднени лица,роднини,близки или на друг юрист.Според чл.38,ал.2 от ЗАдв.,ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал. 2 от ЗАдв.и осъжда другата страна да го заплати.

Наличието на основанията по чл.38,ал.1 от ЗАдв.не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл.38,ал.1 от ЗАдв.и ангажирани по него доказателства.Преценката да окаже безплатна помощ по чл.38,ал.1,т.1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката,тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него,че е материално затруднено лице,нито адвокатът 2 има правомощия да проверява дали това е така.

Неоснователно е и възражението на частния жалбоподател да е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата.Страната по няколко недействителни договора,в случая договори за потребителски кредит,съдържащи нищожни клаузи,разполага с процесуалната възможност да иска прогласяването от съда на недействителността на всеки от тях и не е длъжна да стори това в едно исково производство.Следва да се вземе предвид и съдебната практика – Определение № 142/01.04.2019г.на ВКС по ч.гр.д.№ 951/2019г.,според която наличието на фактическия състав на злоупотреба с право следва да се изследва в отделен процес,в който пострадалото лице при условията на пълно и главно доказване следва да установи противоправността на поведението на ищеца, претърпените вреди и причинната връзка между тях.

По отношение на формулираното в условията на евентуалност искане в частната жалба за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, следва да се съобразят критериите,изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024г.по дело C‑438/22,имащо задължителен за всички съдилища характер на основание чл.633 о т ГПК.Предвид това решение размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ действително не са обвързващи за съда и могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения.Тези размери,както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП,подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги,като от значение следва да са: видът на спора,интересът,видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. ( В този смисъл е Определение № 638/18.03.2024г.на ВКС по ч.т.д.№ 757/2023г.,ТК).

В случая районният съд е направил правилна преценка на обстоятелствата,от които зависи определянето на размера на адв.възнаграждение,като е взел предвид цената на исковете,действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената по делото правна защита на ответника,поради което и правилно е присъдил адв.възнаграждение в размер по-нисък от предвидения в НМРАВ-700лв.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че първоинстанционният съд правилно е определил адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на 700лв.,поради което определението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1043/04.03.25г.,постановено по гр.д.№ 486/24г. по описа на Районен съд – Асеновград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4