Решение № 93 от 01.03.2025, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 416/2024
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 01.03.2025
- В сила
- 07.10.2025
- Състав
- Христо Тотев Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 59 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, т. 2 · Закон за здравето
- чл. 98 · Закон за лечебните заведения
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 93 гр. Габрово, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210100416 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подаден от УМБАЛ „СВЕТИ Г.” ЕАД, с ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *** срещу Л. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ******** № 6, вх.А, ет. 1.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че на 19.04.2023 г., в 12.25 ч. Л. П. К. посетила УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД - гр. Пловдив, Отделение по спешна медицинска помощ, с оплаквания от силни болки в кръста и по хода на краката, придружени от изтръпване и слабост, със затруднена походка (анамнезата била описана в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО). Тя била насочена за незабавен прием в Отделение по обща неврология с приемна диагноза „Увреждане на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде" по Клинична пътека (КП) № 56 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми" с минимален болничен престой от 5 дни, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17а „Клинични пътеки" към Национален рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г. /НРД за МД 2020-2022/. За приемането си в болницата Л. К. дала своето информирано съгласие, изразено в приложената към исковата молба „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури” (ДИС). Приета била за болнично лечение на 19.04.2023г., в 12.54 ч., съставена й била История на заболяването (ИЗ) № 26329/2023г. На пациентката били назначени и извършени 1 лабораторни изследвания, както и консултация със специалист. На 20.04.2023г., в 12.00 ч., Л. К. била изписана, тъй като същата заявила, че се отказва от лечение и напуска лечебното заведение по свое желание. С отказа си прекъснала изпълнението на КП № 56. Издадена била епикриза, в която били описани извършените медицински дейности, с окончателна диагноза „Увреждане на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде". Ответницата не се е явила да получи епикризата. Същата й била изпратена, заедно със сметка, в която били описани цените на оказаните й медицински услуги по Ценоразпис.
За приемането си в лечебното заведение г-жа К. дала своето информирано съгласие, изразено в приложената към исковата молба „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури" (ДИС). С изразеното съгласие между лечебното заведение и пациента се създавало правоотношение между равнопоставени страни, които имали насрещни права и задължения. Правоотношението между пациент и изпълнител на медицинска помощ възниквало като договор за лечение, по силата на който лекуващият се задължавал да осигури достъп за лечение на пациента (лекувания), да извърши обещаното лечение, а другата страна (пациентът) - да осигури договореното възнаграждение, ако трето лице не било задължено да плати /в случая Н3ОК/. Затова отношенията между страните по делото били на договорна основа.
По правило здравноосигурените лица не заплащали оказаната им медицинска помощ, а тя се заплащала от бюджета на НЗОК. Но това било така само при оказана медицинска помощ от пакета здрави дейности, тоест при завършен алгоритъм на клинична пътека. НЗОК заплащала на изпълнителите на медицинска помощ само при завършена клинична пътека. Поради това в Декларацията за информирано съгласие бил вписан текст, че в случай на незавършен алгоритъм на клиничната пътека НЗОК няма да заплати стойността на оказаната медицинска помощ. Този текст бил за информация на пациента, наред с информацията, която получавал за предстоящото си лечение.
В случая пациентът бил здравноосигурено лице и за заплащане на неговото лечение отговаряла Държавата чрез НЗОК, н о само при завършен диагностичнолечебен алгоритъм, тоест при завършена клинична пътека, което в случая не било изпълнено. За хоспитализацията си ответницата подписала декларация за информирано съгласие. Това означавало, че тя получила необходимата информация и разяснения по предстоящата диагностика и лечение и с подписа си удостоверила, че е запозната с правата и задълженията си на пациент. Декларирала също така, че била запозната с условията, при които НЗОК заплащало на лечебното заведение извършената дейност, както и че НЗОК няма да заплати за оказаната болнична помощ, когато не бил завършен алгоритъмът на клиничната пътека. В текста на декларацията било записано, че в случай на незавършване на клиничната пътека, оказаната медицинска помощ и други медицински услуги се заплащали от пациента по действащия към момента на изписване „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Г." ЕАД - гр.
Пловдив.
Л. К. напуснала лечебното заведение по свое желание, въпреки добронамереността на болничния персонал и въпреки разяснените й рискове от преждевременното напускане. По време на болничния престой били извършени следните медицински процедури, съгласно ценоразписа на лечебното заведение, а именно:
2
- Консултативен преглед от специалист - 50 лв. - т. 1.1;
- Ден престой - 100 лв. - т.26.4;
- Пълна кръвна картина /ПКК/ - 7 лв. - т.5.1.1;
- Глюкоза -4.30 лв. - т.5.14.1;
- Креатинин-серум — 4,30 лв. - т.5.14.4;
- Урея-серум - 4,30 лв. - т.5.14.8:
- АсА Г /AST/ - 4.30 лв. - г.5.17.1;
- АлАТ-4.30 лв. -т.5.17.2;
- Калий-серум — 4.30 лв. — т.5.18.1:
- Натрий-серум - 4.30 лв. - т.5.18.3:
- Хлор - 4,30 лв.-т. 5.18.5.
Клиничната пътека не била завършена защото:
- Не била извършена диагностична процедура - Електромиография (ЕМГ);
- Не били извършени терапевтични процедури по лечението на пациента:
Не били приложени нестероидни противовъзпалителни средства:
= дексамегазон (при резистентни на друго лечение болкови синдроми);
= миорелаксанти;
= манитол 10 % 500 ml;
= физикалпо лечение;
= неврохирургично лечение (при необходимост).
- Не бил спазен и минималният болничен престой по КП 56.1 - 5 дни.
Престоят на ответницата бил само 1 ден.
В резултат на прекъсването на клиничната пътека, стойността на получената медицинска помощ не можела да бъде заплатена от НЗОК. Но болницата направила разходи по диагностиката на заболяването, които не можела да получи от НЗОК защото пациентът взел решението да прекъсне лечението. След като НЗОК не заплащала незавършени клинични пътеки, тяхната стойност следвало да се поеме изцяло от пациента, който станал причина за неизпълнението на диагностичнолсчебния алгоритъм.
Прекъсването на лечението било субективно право на пациента и било уредено нормативно, но не били уредени последиците от това прекъсване, и поконкретно заплащането на оказаните медицински услуги. Никъде в нормативната уредба нямало задължение за изпълнителите на медицинска помощ (болниците) да лекуват пациентите без да получат заплащане. Получавало се неоснователно разместване на материални блага в тежест на изпълнителите на медицинска помощ, а именно здравноосигуреното лице получавало облага, изразяваща се в извършени консултации и изследвания за диагностика, а лечебното заведение правело разходи по тази диагностика, които следвало да получи от пациента, след като той упражнил правото си да прекъсне лечението си.
Извършените диагностични процедури били включени в диагностичнолечебния алгоритъм на КП № 56. Тъй като клиничната пътека останала недовършена, стойността на оказаната медицинска помощ се определяла не общо (като цена на 3 клинична пътека със завършен алгоритъм), а като отделни медицински услуги, описани в ценоразписа на лечебното заведение и в приложената към исковата молба „сметка на пациент".
Ответницата декларирала, че е запозната с цените на медицинските услуги (видно от Декларацията за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури). Тъй като Л. К. не заплатила цената на оказаните медицински дейности на обща стойност 191,40 лева, описани в сметката приложена към исковата молба, на 27.07.2023 г. лечебното заведение изпратило покана за доброволно плащане, която била получена от сина на ответницата. Отново не последвало плащане. Затова на 05.01.2024 г. депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 46/2024 г. по описа на Районен съд-Габрово, като претендирали Л. К. да им заплати освен посочената по-горе сума, така и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване па заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв. представляваща платена държавна такса за образуване на делото. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение по цитираното гражданско дело, срещу която било подадено възражение от ответницата.
Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата Л. П. К. дължи на ищеца УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД - гр.
Пловдив сумата 191,40 лева, представляваща цената на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на болничния й престой, продължил от 19.04.2023 г. до 20.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 46/2024 г. на РС Габрово, както и да му бъдат присъдени направените разноски по заповедното и по исковото производство.
2. От страна на ответницата:
Ответницата, лично и чрез процесуалния си представител оспорва иска като неоснователен.
Изложената в исковата молба фактическа обстановка била невярна и непълна, и следвало да се коригира и допълни в следния смисъл:
С ЕР на ТЕЛК № 0475 от 10.02.2016 година й била поставена следната диагноза: „наследствена моторна и сетивна полиневропатия тежка степен, състояние след преж. двукратно исх. инсулти в бпма и дсма, мултифокапна енцефалопатия, дискоордин. син. двустр. песеквиноварус със силно ограничен обем на движение в глезенните стави, състояние след оперативна интервенция, левостраннна гонартроза тежка степен, десностранна горнартроза лека степен, левостранна коксартроза" и била установена степен на увреждане - инвалидност 100 % с чужда помощ.
Едно от водещите заболяванията, от които страдала било напълно различно от 4 това, което било посочено в исковата молба: през 2010 г. в гр. София, в МБАЛ „Свети Наум" - София, Неврологично отделение, й била поставена диагноза „наследствена сетивно - мускулна полиневропатия" тип 2. Диагнозата била поставена от проф.
Янчева. Лекарите я успокоили, че заболяването, макар и необратимо, се развивало много бавно и се изразявало в отслабване (на мускулите на краката и ръцете, можели да се появят проблеми с дишането, болки във врата).
Въпреки, че било необходимо такова едно заболяването да подлежи на проследяване и анализ на промените, както и евентуално предприемане на действия, свързани със забавяне на развитието му, през изминалите години не била постоянно наблюдавана от определено здравно заведение за извършване на подобни лекарски проследяващи прегледи и изследвания. Налагало се винаги тя да търси подходящи клиники за извършване на такива прегледи и изследвания.
По този повод тя се обадила на 05.04.2023 г. в УМБАЛ „СВЕТИ Г." ЕАД, база 2, Пловдив, защото видяла на интернет страницата им информация за неврологичното им отделение и за създадена към него специализирана комисия по периферно-нервни заболявания, като й бил даден и съответен телефонен номер: ***. Тъй като нейното заболяване било на периферната нервна система, тя още на 5 април 2023 г. се записала по телефона за преглед и евентуален прием и изследвания в тази болница, като се уговорила в 9.00 часа на 19.04.2023 г. да бъде пред приемния кабинет по неврология в УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД – Пловдив, база 2.