Решение № 55 от 12.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500117 по описа за 2024 година Производството е по чл. 463 ал. 2 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е. И. И. против решение № 431/07.08.2023 г. по в.ч.гр.дело № 520/2023 г. по описа на ОС Велико Търново, с което съдът е оставил без уважение като неоснователна жалбата й против разпределение, извършено с постановление на Ч. К. от 08.03.2022 г. на сума от публична продан на недвижим имот, извършено по изпълнително дело № 533/2016 г. по описа на ЧСИ. Моли се въззивния съд да отмени обжалваното решение.

В срока по чл. 463 ал. 2 от ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от взискателите П. О. В., „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр. София, Община Велико Търново и НАП, гр. София.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена на 17.08.2023 г. в срока по чл. 463 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивният съд приема, че решението на ОС Велико Търново е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Изпълнително дело № 20168090400533/2016 г. по описа на Ч. К., рег. № 1

809 на КЧСИ и район на действие ОС Велико Търново е образувано пред посочения ЧСИ след изпращането му за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ М. Г., рег. № 730 на КЧСИ и район на действие ОС Велико Търново, пред която делото е било образувано като изпълнително дело № 20137300400207/2013 г., което от своя страна е продължило изпълнителните действия, започнати по изпълнително дело № 20189800400173/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 980 на КЧСИ и район на действие СГС.

Изпълнителното дело е образувано първоначално от кредитора П. О. В. против длъжника Е. И. И. въз основа на изпълнителен лист /ИЛ/, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 749/2011 г. на ОС Велико Търново с искане за принудително изпълнение на парични вземания – главници, лихви и разноски по делото, подробно посочени по основание и размер, произтичащи от договор за наем, сключен на 15.09.2007 г..

Установява се, че в хода на изпълнителното производство в качеството на взискатели на основание чл. 456 и сл. от ГПК са присъединени взискателите:

Община Велико Търново, чиито длъжник е Е. И. И. съгласно удостоверение, издадено от същия ЧСИ по изпълнително дело № 20178090400248/2017 г. за сумата от 2 349,57 лв., а съгласно удостоверение № 05790/08.03.2022 г. за сумата от 184,61 лв. – данък недвижим имот върху имота, предмет на принудителното изпълнение;

НАП, гр. София, присъединен взискател на основание чл. 458 от ГПК съгласно удостоверение № 05788/08.03.2022 г. за вземания в общ размер на 8 681,51 лв., произтичащи от непогасени публични задължения и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр. София, чиито длъжник е Е. И. И. съгласно удостоверение, издадено от ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896 и район на действие ОС Велико Търново по изпълнително дело № 20198960401011 за сумата от 1 584,55 лв..

Установява се, че в периода 02.10.2020 г. – 02.11.2020 г. е проведена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. Дебелец, *******, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-17-702/11.10.2019 г. на ИД на АГКК, а по документ за собственост, съставляващ УПИ І-654 с площ 640 кв.м. в стр.кв.

54А по регулационния план на гр. Дебелец, заедно с построените в него кафеаперитив, два гаража и първи жилищен етаж от сграда, ведно с прилежащите към него маза в сутерен етаж, тавански жилищен етаж и съответните и.ч. от общите части на сградата.

Установява се, че с надлежен протокол, изготвен от ЧСИ на 03.11.2020 г. за купувач на имота е обявен Т. Ц. К., предложил най-висока цена в размер 2 на 65 525 лв., която е внесена от същия по сметка на ЧСИ.

Установява се от представеното удостоверение от АВ, СВ гр. Велико Търново от 28.01.2022 г., че след влизане в сила на постановлението на ЧСИ за възлагане на собствеността върху недвижимия имот, предмет на публичната продан по партидата на купувача Т. Ц. К. е извършено вписване в АВ на придобиването на собствеността на имота на 26.01.2022 г..

Установява се, че след надлежно уведомяване от ЧСИ на 08.03.2022 г. на страните в изпълнителното производство е предявено извършено разпределение на внесената от купувача при публичната продан продажна цена в размер на 65 525 лв., както и на сумата от 450 лв., внесена от длъжника сума за тройна експертиза, задържана от ЧСИ или общо на подлежащата на разпределение сума от 65 975 лв.. Видно от протокола за предявяване на разпределението, че в същия ЧСИ е описал подробно вземанията на всеки от взискателите към датата на разпределението, както и наличието на привилегии по смисъла на чл. 136 от ЗЗД. Установява се, че вземанията на първоначалния взискател П. О. В. по изпълнителното дело са в общ размер на 102 303,98 лв., вкл. главница в размер на 28 877,45 лв., законната лихва върху главницата за периода от 30.03.2010 г. до 08.03.2022 г. в размер на 35 146,13 лв., главница в размер на 15 110 лв., законната лихва върху главницата за периода от 30.03.2010 г. до 08.03.2022 г. в размер на 18 390,16 лв., главница в размер на 931 лв., законната лихва върху главницата за периода от 30.03.2010 г. до 08.03.2022 г. в размер на 1 133,15 л в . и присъдени разноски в размер на 2 716,05 лв., а разноските по принудителното изпълнение на този взискател са в размер на 15 691,40 лв., вкл. платено от взискателя адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в размер на 13 500 лв., последните от които се ползват с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД. Установява се, че съгласно постановлението за разпределение вземанията на останалите взискатели - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.

София, Община Велико Търново и НАП, гр. София са в размерите, посочени по-горе, които не следва да бъдат преповтаряни.

Видно от постановлението за разпределението, че в същия ЧСИ след като подробно е описал вземанията на взискателите и дължимите такси по ТТРЗЧСИ при събирането им е разпределил наличната сума, както следва:

Разпределение на вземанията за разноски по принудителното изпълнение по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД:

В полза на ЧСИ - 1 827,20 лв. с ДДС за разноски, които не са заплатени от взискателите подробно описани като основание за извършването им и размер;

В полза на ЧСИ – 3 831,05 лв. с ДДС за пропорционална такса върху събраната сума, начислена на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ без да се приспада такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ, тъй като не е платена от взискателя;

В полза на взискателя П. О. В. – 15 691,40 лв. за разноски по принудителното изпълнение;

3

Разпределение на вземания за дължими данъци върху имуществото, предмет на публичната продан по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД:

В полза на Община Велико Търново в размер на 184,61 лв.

Разпределение на вземания, обезпечени със залог или ипотека по чл. 136 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗЗД: няма;

Разпределение на вземания в полза на Държавата по чл. 136 ал. 1 т.

6 от ЗЗД:

В полза на ТД на НАП Велико Търново - 8 681,51 лв.;

Разпределение на вземания без привилегии по чл. 136 ал. 1 от ЗЗД :

В полза на взискателя П. О. В. – 34 435,03 лв.;

В полза на взискателя Община Велико Търново – 790,85 лв. и В полза на взискателя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр. София – 533,35 лв..

Установява се, че вземанията на НАП са удовлетворени в пълен размер, както и вземанията на първоначалния взискател П. О. В. за разноски и дължимите такси и разноски към ЧСИ, а останалите вземания на взискателите, които не са привилигировани по смисъла на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД са удовлетворени частично и останалата им част е неудовлетворена.

При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд намира намира, че бланкетното оплакване във въззивната жалба за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд е неоснователно. Решението на ОС Велико Търново не е подробно мотивирано, но са изложени крайни правни изводи относно спазване от страна на ЧСИ на привилегиите, визирани в чл. 136 от ЗЗД, които изводи съвпадат с тези на ВтАС. Неоснователни са оплакванията в жалбата на длъжника до ОС Велико Търново, че разпределението не е извършено на случаен принцип в нейно присъствие, в присъствие на председател на РС Велико Търново, медии и общественици, тъй като не този е смисъла на разпределението вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 460 от ГПК. Разпределение в изпълнителното производство се извършва и предявява на страните, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, как следва да бъдат удовлетворени съгласно реда на привилегиите по чл. 136 ал. 1 от ЗЗД и при спазване на изискването на чл. 136 ал. 3 от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване на вземания от еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания на първоначалния взискател и на присъединените по право или 4 по искане взискатели, които са били предявени до деня на изготвянето му, а също така и разноските по изпълнението до деня на изготвяне на разпределението, включително авансово дължимите от взискателя, които не са били заплатени и които съдебният изпълнител има право да събере служебно от длъжника на основание чл. 79 ал. 2 от ГПК. Следва да се посочи също, че по изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпленията от отделни изпълнителни способи, тъй като отделни вещи и вземания може да са ипотекирани или заложени в полза на различни кредитори, както и отделни вещи и вземания може да са несеквестируеми за едни и секвестируеми за други кредитори и по о т н о ш е н и е на едни постъпления някои кредитори може да са привилегировани, а по отношения на други постъпления същите кредитори може да са хирографарни. Първоначалният взискател и всички по-късно присъединени кредитори могат да се удовлетворят от имуществото на длъжника, но при разпределението те могат да си противопоставят взаимно различни привилегии, предвидени в разпоредбите на чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД и затова кредиторът с по-предна привилегия получава удовлетворение преди кредиторите със следваща по ред привилегия независимо кога се е присъединил по изпълнителното дело преди разпределението. Наред с това следва да се посочи, че не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД, а с такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят и може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.

При съобразяване на гореизложеното въззивният съд намира, че атакуваното разпределение, извършеното от Ч. К. е обосновано и съответства на законовите изисквания. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, изложени в допълнителна молба, депозирана на 12.03.2024 г. по делото за първи път пред въззивната инстанция за неяснота на разпределението в частта относно вземанията на отделните взискатели и начислените такси от ЧСИ, поради което въззивният съд не счита за необходимо назначаване на съдебносчетоводна експертиза по делото. В разпределението ясно и подробно са 5 описани вземанията на всеки един от взискателите към датата на разпределението, посочено е, че взискателите, с изключение на Община Велико Търново и ТД на НАП не се ползват с привилегия относно вземанията си за главници и лихви по чл. 136 от ЗЗД и е изготвено разпределение на продажната цена между взискателите при спазване на законовия ред по чл.