Решение № 2092 от 08.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2092 гр. София, 08.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20241110205076 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН - образувано по жалба на Я. И. М. срещу НП № 23- 4332 – 022607 , издадено от началник група към отдел ПП СДВР , с което на основание чл. 179 ал. 2 ЗДвП , чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП и чл. 174 ал.3 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 200 лв. , глоба от 200 лв. и „ лишаване от право за управление на МПС „ за срок от 6 месеца и глоба от 2 000 лв и „ лишаване от право за управление на МПС за срок от 24 месеца – за това, че на 08.09.2023 г. около 15. 15 ч. в *** , в района на ул. *** при номер ***, управлявайки лек автомобил *** със скорост , несъобразена с интензивността на движението , причинил ПТП с намиращото се пред него друго превозно средство с рег . номер *** , след което не изпълнил задължението си на участник в ПТП и напуснал местопроизшествието , без да уведоми органите на МВР , а след установяването му в 16.10ч

- отказал да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества и не изпълнил предписанието на полицейските органи за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични 1 вещества нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП , чл. 123 /1/ т. 2 б. Б ЗДвП и чл.

174 ал.3 ЗДвП .

Жалбоподателят претендира отмяна на НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения при индивидуализиране на нарушенията по АУАН , а също и при обсъждане от страна на административнонаказващия орган на релевантните за спора факти .

Представител на административнонаказващия орган в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата .

И двете страни претендират присъждането на разноски за правна помощ .

По отношение на фактите по делото :

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото , прие за установено следното като факти по делото :

На посочената в НП дата и час 08.09. 23 г.

15.15 ч. жалбоподателят управлявал автомобил *** в *** , като в района на ул. *** при номер *** автомобилът се движел след автомобил с рег . номер *** . Жалбоподателят управлявал автомобила, без да спазва достатъчна дистанция от движещото се пред него превозно средство така, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко и със скорост , несъобразена с тази дистанция . В резултат на това при намаляване на скоростта на движение на автомобила с рег . номер *** в район с пешеходен път жалбоподателят не могъл да спре и ударил автомобила в задната част , в резултат на което на двата автомобила били причинени имуществени вреди .

След това жалбоподателят напуснал местопроизшествието , без да спира и бил преследван от водача на удареното МПС , а след установяването му в

16.10ч. спрямо него започнала полицейска проверка по сигнал за ПТП .

2

При проверката били представени писмени обяснения от жалбоподателя и втория участник в ПТП и била извършена и допълнителна проверка и за второ ПТП с участието на жалбоподателя на процесната дата 08.09. 23г . След проверката относно обстоятелствата на процесното ПТП бил съставен протокол за ПТП и на жалбоподателя били съставени два АУАН - № 1016429 и № 1016430 и двата от процесната дата . Въз основа на АУАН № 1016429 било издадено обжалваното НП № 23- 4332-022607 / 03.10. 23г. А въз основа на АУАН № 1016430 било издадено НП № 23- 4332-022604 / 03.10. 23г .

, с което жалбоподателят бил санкциониран за второ ПТП , настъпило по същото време и на същото място като процесното, но причинено от жалбоподателя при необезопасено движение назад , а също и за това , че не изпълнил задължението си на участник в ПТП и напуснал местопроизшествието , без да уведоми органите на МВР , а след установяването му в 16.10ч - отказал да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества и не изпълнил предписанието на полицейските органи за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества - нарушение на чл. 40 ал.1 ЗДвП , чл. 123 /1/ т. 2 б. Б ЗДвП и чл. 174 ал.3 ЗДвП .

По отношение на доказателствата :

Изложеното се установява при обсъждане на приобщения непротиворечив доказателствен материал

– приложените към административнонаказателната преписка документи - обсъдените два АУАН и две НП , протокол за ПТП със скица към него и писмените обяснения в декларации на жалбоподателя и втория участник в процесното ПТП, заповеди за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган .

3

По отношение на правната страна:

При така установеното като факти от правна страна съдът прие, че жалбата е частично основателна.

В частта относно изводите за наличие на фактическо и правно основание за налагане на санкция за нарушение на чл. 179 ал.2 ЗДвП вр. чл. 20 ал.2 ЗДвП обжалваното НП следва да бъде потвърдено .

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 20 ал.2 ЗДвП Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съобразно изложеното и установеното по делото относно причиненото от жалбоподателя ПТП с имуществени вреди по см. пар.6 т. 30 ДР на ЗДвП поради движението със скорост , която не му позволила да спре при намаляване скоростта на движение на движещия се пред него автомобил обосновано е прието от административнонаказващия орган , че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 179 ал. 2 ЗДвП , предвиждащ към процесния период наказание глоба 200 лв. за водач , който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.

В тази част НП следва да бъде изцяло потвърдено . Изводите на административнонаказващия орган намират потвърждение и в

4 писмените обяснения в декларацията на жалбоподателя .

Във връчения на жалбоподателя акт за установяване на посоченото нарушение е изложено описание на обстоятелствата от значение по делото , индивидуализиращи в пълна степен нарушението, за което се налага административна отговорност. Съдържанието на акта е възпроизведено и в обжалваното НП , поради което неоснователно се твърди нарушено право на защита .

В частта по отношение на останалите две нарушения по чл.

175 ал.1 т.5 ЗДвП и чл. 174 ал.3 ЗДвП НП следва да бъде отменено .

От установеното по делото се налага извод , че жалбоподателят е участвал в две ПТП , осъществили се на едно и също място непосредствено едно след друго на процесната дата и след тях напуснал местопроизшествието , а когато кратко време след това бил установен отказал да отказал да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества и не изпълнил предписанието на полицейските органи за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества. При тези обстоятелства на време , място и обстановка на извършване напускането на местопроизшествието и отказът за проверка за употребата на наркотични вещества се явяват деяния , относими като решения за извършването им и към двете ПТП, поради което всяко едно от тях следва да бъде санкционирано само веднъж .

Това е направено с издаденото първо по ред НП за процесните ПТП - НП № 23- 4332-022604 / 03.10. 23г . , поради което обжалваното по настоящото дело НП, като второ по ред за същите деяния, следва бъде отменено на осн. забраната по чл. 17 ЗАНН .

По отношение на разноските :

По делото е участвал адвокат – представител на жалбоподателя с 5 представителство в 4 съдебни заседания, за което жалбоподателят е сключил договор за правна помощ с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Доказателства за заплащането на това възнаграждение не са представени, поради което искането за присъждането на разноски в полза на жалбоподателя следва да се остави без уважение .

На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер 80лв. .

По изложените съображения и на основание чл.63 ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ

НП № 23- 4332 – 022607 , издадено от началник група към отдел ПП СДВР , в частта с която на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП и чл. 174 ал.3 ЗДвП на жалбоподателя Я. И. М. са наложени административни наказания съответно глоба от 200 лв. и „ лишаване от право за управление на МПС „ за срок от 6 месеца и глоба от 2 000 лв и „ лишаване от право за управление на МПС за срок от 24 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23- 4332 – 022607 , издадено от началник група към отдел ПП СДВР в останалата част , с която на осн. чл. 179 ал.2 ЗДвП на Я. И. М. е наложено административно наказание глоба от 200 лв.

ОСЪЖДА Я. И. М. да заплати в полза на СДВР сумата от 80 лв. - разноски за участие на юрисконсулт по делото .

6

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждането на разноски жалбоподателя . в полза на

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд – София .

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7