Определение № 761 от 04.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. Плевен, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500435 по описа за 2026 година Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

С определение № 317/14.04.2026г. по гр. дело № 983/2025г. по описа на РС – Левски съдът е оставил БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК на ответника Вивус.БГ ЕООД, ЕИК 202393458 за изменение на постановеното по делото Решение № 43/04.03.2026г. в Частта за разноските за адвокатско възнаграждение на адв. Й.М. от АК – Плевен за осъществената от него безплатна правна помощ и защита на ищцата С. Д. П. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Недоволен от така постановеното определение е останало Дружеството - ответник пред РС Левски, които го обжалват с искане ОС Плевен да го отмени и да откаже присъждане на претендираните разноски или да ги намали значително.

В жалбата се твърди, че ищцата С. Д. П., представлявана от адвокат Й.М., е депозирала срещу „ВИВУС.БГ“ЕООД седем самостоятелни искови претенции с идентичен предмет и съдържание, като исковите молби и процесуалните становища са с бланкетен характер, съдържат по същество идентична аргументация, адаптирана единствено формално спрямо конкретните данни по всяко дело.

Подобно процесуално поведение според жалбоподателя противоречи на 1

Закона, неговият практически ефект е свързан с изкуствено мултиплициране на съдебни производства при наличие на еднороден фактически и правен спор, който би могъл да бъде разрешен в рамките на по-концентриран процес, а това води до натоварване както на съда, така и на страните с множество производства с на практика идентичен предмет, при ниска фактическа и правна сложност на всяко от делата.

В жалбата се посочва също, че страната инициирала процесуалното правоотношение не цели да защити на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, спорът няма характера на искане за защита и съдействие и съдът няма задължение да приложи правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Считат, че последователното създаване на верига от граждански дела несъмнено съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК.

Твърдят, че неправилно първоинстанционният съдът е приложил разпоредбата на чл.2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС като е определил възнаграждение съобразно броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно на обща стойност 409,04 евро, като посочват, че участието на адвоката на ищцата се ограничава единствено до действия по депозиране на искова молба и становище по хода на делото в обем от няколко страници.

Навеждат доводи, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, не са предприети редица процесуални действия за доказване на правно релевантните факти, не е назначавана експертиза, а единствено са представени писмени доказателства от двете страни, които са приети по делото. Разноските по делото не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респективно за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита правата на страните, посочват съдебна практика на ВКС.

Молят съда да отмените изцяло обжалваното определение, като измени Решение № 43 от 04.03.2026г. по гр.д. № 983/2025г. на Районен съд - Левски в частта за разноските и отмените изцяло присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, предвид злоупотребата с процесуални права и процесуалното поведение на страните, а при условията на евентуалност — да намали присъденото в полза на адвокат Й.М. възнаграждение като несъразмерно и 2 несправедливо завишено спрямо липсата на фактическата и правна сложност на спора и реално положените минимални юридически и практически усилия от страна на процесуалния представител.

Ответникът по частната жалба С. Д. П., чрез пълномощника адв.Й. М. е депозирала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който взема становище, че частната жалба е неоснователна.

В отговора са изложени подробни съображения, че са неоснователни доводите на жалбоподателя за злоупотреба с права. Посочва се, че упражняването на правото на иск, извън присъщите му цели, а именно - с цел да се постигнат доходи от съдебни разноски, е обстоятелство, което следва да се докаже несъмнено в процеса.

Твърди, че С. Д. П. е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по-слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие. Навеждат се доводи, че определеното от съда възнаграждение за представляващия ищцата адвокат е съобразено е фактическата и правна сложност на конкретния спор, вида и обема на осъществената защита, изхода от спора и възнаграждението е определено след като е взет предвид материалния интерес на база приетото в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, както и решение на СЕС от 25.01.2024г., постановено по дело С-438/22.

В заключение въззиваемата страна посочва, че присъждане на разноски, които не са разумни и пропорционални, ще стимулират ответника да продължи да сключва Договори е неравноправни клаузи и да се ползва от получени без основание средства за сметка на материално затруднени лица, тъй като при евентуално прекалено ниски възнаграждения, присъждани по реда на чл. 38 от ЗАдв., повечето адвокати ще се откажат да осъществяват безплатна правна помощ на материално затруднени потребители.

Моли съда да остави без уважение направеното искане от „ВИВУС.БГ“ ЕООД за отмяна на Определение № 317 от 14.04.2026г. постановено по гр.д.

№ 983/2025г. по описа на PC Левски, с което PC Левски е оставил без уважение искането им за изменение на Решение № 43 от 04.03.2026г., в Частта му относно разноските.

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК, 3 видно от съобщение до ответното ЕООД – л.72 от делото на ЛРС и входящия щемпел на жалбата – л.3 от настоящото дело, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.

Въззивният съд, като провери данните по делото, констатира следното:

Частната въззивна жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С решение № 43/04.03.2026г. по гр.д. № 983/2025г. на Районен съд Левски, съдът е прогласил за нищожен на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.26 ЗЗД Договор за кредит №9765373005 от 29.11.2022г., сключен между С. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр.Б., ул. “*“ №*, вх.*, ет.*, ап.* и „Вивус.БГ“ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1797, ж.к.

Изток, бул.“Д-р Г.М. Димитров“№16А, ет.1, офис № 2.

Осъдил на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1797, ж.к.

Изток, бул.“Д-р Г.М. Димитров“№16А, ет.1, офис №2, да заплати на С. Д. П., ЕГН:**********, адрес: гр.Б., ул.“С*“№*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата в размер на 130,38 евро с левова равностойност 255лв. - платена без правно основание по нищожния Договор за кредит №9765373005 от 29.11.2022г., която да бъде заплатена чрез EasyPay с паричен превод на името на С. Д. П., ЕГН ********** или чрез пощенски запис на адрес: гр.Б., ул.“С*“№*, вх.*, ет.*, ап.* с получател С. Д. П., като отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 130,44 евро с левова равностойност 255,12 лева.

Със същият съдебен акт и на основание чл.78, ал.6 ГПК съдът осъдил „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1797, ж.к. Изток, бул.“Д-р Г.М. Димитров“№16А, ет.1, офис №2, да заплати по сметка на Районен съд Левски държавна такса в общ размер на 56,00 евро с левова равностойност 109,52 лв.

Със същият съдебен акт и на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА осъдил „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК:202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1797, ж.к. Изток, бул.“Д-р Г.М. Димитров“№16А, ет.1, офис №2, да заплати на адв.Й. В. М., личен номер:1100033058, АКПлевен, адрес на кантора: гр.Л, ул.“Х. Б.“ №*, адвокатско възнаграждение в 4 размер на 409,04 евро, което да бъде заплатено по банкова сметка с IBAN:

BG08STSA93000012552037, BIC:STSABGSF, Банка ДСК, титуляр на сметката:

Й. В. М..

От „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК:202393458 е депозирана молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на решението на ЛРС в Частта за разноските относно присъденото адв. Й.М., АК-Плевен възнаграждение в размер на 409,04 евро за предоставена безплатна правна помощ и защита на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.

С Определение № 317/14.04.2026г. по описа на съда е оставил без уважение молбата по чл.248, ал. 1 от ГПК на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, за изменение на постановеното по гр.д. 73/2022г. решение в Частта за разноските относно присъденото адв. Й.М., АК-Плевен възнаграждение в размер на 409,04 евро за предоставена безплатна правна помощ и защита на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.

За да постанови обжалваното определение РС Левски е приел, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА, съдът е взел предвид, че действително по аргументи, черпени от Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело №С-438/22, Наредба №1/2004г. може да служи само като ориентир за съда, но не го обвързва с предвидените в нея минимални размери на адвокатско възнаграждение за съответната правна защита, процесуално представителство. При преценка на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение следва да бъдат отчетени за конкретното дело неговата фактическа и правна сложност, обусловени от вида на спора и защитавания интерес, характера на спора с оглед доводите и възраженията на страните, материалният интерес, както и да бъде отчетена осъществената от адвоката работа, с оглед на предприетите процесуални действия и др.

Съдът в мотивите на обжалваният акт е посочил също така, че присъденият адвокатски хонорар е в справедлив размер при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, осъществените от пълномощника процесуални действия, материалният интерес по всеки от исковете и ориентировъчните размери на адвокатско възнаграждение визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Претендираното адвокатско възнаграждение за всеки от исковете не 5 надхвърля ориентировъчните размери, визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при съобразяване на материалния интерес. Отчетена е ниската фактическа сложност на делото, приключило в едно с.з. при събиране само на писмени доказателства и при липса на спор по съществените правно-релевантни факти. Отчетено е от друга страна, че делото не се отличава с изключително ниска правна сложност - касае договор за потребителски кредит, при наличие на обемна приложима задължителна практика на СЕС, както и практика на ВКС, която да бъде изследвана.

Наведени са множество доводи за недействителност на клаузи от договора.

Присъденият адвокатски хонорар не е несъразмерен на извършената от адвоката работа - изготвена е искова молба с множество доводи за недействителност, осъществена е защита по възраженията на ответника чрез представяне на писмени бележки, пълномощникът се е явил в съдебно заседание, осъществил е допълнителни процесуални действия чрез изменение размера на осъдителния иск с оглед твърденията и доказателствата на ответника.

Тези изводи не се споделят от въззивната инстанция.

На първо място следва да бъде съобразено и даденото тълкуване на чл.101, параграф 1 ДФЕС съгласно решението от 25 януари 2024 г. по дело С438/2022 на СЕС. Разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

Разпечатката съдържа 44 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/036802f4-603a-4de4-963e-d5375c380c4a