Определение № 10 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000323 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Образувано е по подадена молба от адв. П. К. – *АК, в качеството й на процесуален представител на ищците – С. И. и Я. Д., с вх.

№10133/01.12.2025г., съдържаща искане за изменение на постановеното по делото въззивно решение №270/15.10.2025г. в частта за разноските, като бъде намалено присъдуеното адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна. Искането се аргументира с доводи, че присъдените в тежест на ищците и в полза на застрахователя разноски в общ размер на 21 868,02лв. накърняват финансовите интереси на ищците, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди за репариране на морални страдания вследствие на причинената смърт на сина им. Молителите се позовават и на приетото в решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

В постъпилия в срока по чл.248 ал.2 от ГПК отговор от насрещната страна – „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД е изразено становище за неоснователност на искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба намира, че е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което 1 същата, като процесуално допустима следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните съображения :

Въззивното производство е образувано по подадени въззивни жалби от ищците и от ответника в първоинстанционното производство. Въззивната жалба на жалбоподателя – ответник е уважена изцяло, като е отменено първоинстанционното решение в неговата осъдителна част и са отхвърлени предявените от С. В. И., ЕГН ********** и Я. А. Д., ЕГН ********** срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК 121265277 искове за сумата от по 66 667лв. за всеки един от тях, предявени като частични от по 200 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на сина им А. Я. И. от ПТП от 03.06.2022г., ведно със законната лихва за забава от 12.11.2022г. /съответно от 10.06.2022г./.

С оглед изхода от делото във въззивната инстанция, в полза на ответника и в тежест на ищците са присъдени в пълен размер сторените от ответника в първоинстанционното производство разноски - 15 665лв. /съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК - л.611/, от които адвокатско възнаграждение в размер на 15 180лв., с ДДС /с представени доказателства за извършено плащане/. Разноските, сторени от ответника, са присъдени в този размер, като е посочено, че от насрещната страна не е възразено за прекомерност, нито е упражнено правото по чл.248 от ГПК. Вярно е посоченото в искането по чл.248 от ГПК, че възражение по чл.78 ал.5 от ГПК е заявено в първоинстанционното производство, но то е несвоевременно – едва след даване ход на устните състезания. Освен това не е упражнено и правото по чл.248 от ГПК – да се иска изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъдат намалени тези, присъдени в полза на ответника. /Правото по чл.248 от ГПК е упражнено само по отношение адвокатското възнаграждение, определено и присъдено по реда на чл.38 ал.2 от ЗА./ При това положение разноските за първоинстанционното производство не могат да бъдат разпределени по друг начин, освен на база 15 665лв. /сторени от ответника/ и при горепосочените данни не могат да бъдат ревизирани от въззивния съд.

По отношение на присъдените за въззивното производство разноски 2 4 667лв., следва да се посочи, че е разгледано и уважено възражението на жалбоподателите – ищци за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя – ответник. /Съобразена е наднационалната съдебна практика Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.; съобразена е фактическата и правна сложност на делото във фазата му на въззивно производство, както и процесуалните действия, осъществени от адвоката - подаване на въззивна жалба, отговор на въззивната жалба, представяне на писмено становище, без явяване в съдебно заседание, включително и че въззивното производство е приключило с едно съдебно заседание, както и че процесуалното представителство е осъществено по два иска, но с идентичен правопораждащ юридически факт/. Както се посочи, въззивният съд е уважил възражението по чл.78 ал.5 от ГПК, своевременно заявено от процесуалния представител на жалбоподателите – ищци и е намалил адвокатското възнаграждение от 14 359,20лв. /включено в списъка по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за извършено пращане/ на 2 000лв. Този размер е по-нисък от ориентировъчните размери, без процентното увеличение, посочени в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и не би следвало адвокатското възнаграждение да бъде намалено под сумата от 2 000лв. – по-ниско възнаграждение не би било еквивалентно на положения от адвоката труд.

Следва да се има предвид и залегналата в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. легитимна цел /п.16/ – осигуряване на качествена правна услуга за обществото. Като към определеното адвокатско възнаграждение от 2 000лв. е прибавена и заплатената държавна такса за въззивно обжалване /дължима в пълен размер/ - 2 667лв., са присъдени разноски в размер на 4 667лв. Вярно е посоченото в искането по чл.248 от ГПК, че разноски в общ размер за двете инстанции от 20 332лв. /10 395,59 евро/ /а не 21 868,02, както е посочено от молителите/, е значителен размер за семейство/родители, претърпели тежка загуба /загуба на дете/, но процесуалните правила не могат да бъдат пренебрегвани.

По изложените съображения молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№10133/01.12.2025г., подадена от адв. П. К. – *АК, в качеството й на процесуален представител на ищците – С. И. и Я. Д., за изменение на въззивно решение №270/15.10.2025г., постановено по в.т.д. №323/2025г. по описа на ПАС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4