Решение № 46 от 12.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20248002901675 по описа за 2024 година

Производството е по чл.48 ЗМТА, образувано по искова молба, подадена на 31.07.2024г. от Л. В. Р., ЕГН: **********, чрез процесуален пълномощник, против „Гранд Къмпани“ ЕООД, гр.София, за прогласяване на нищожността на основание чл. 47, ал.2 ЗМТА, а при условията на евентуалност - за отмяна на основанията по чл. 47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ЗМТА на арбитражно решение /без номер/ от 12.04.2024г., постановено по ВАД № 5/2023г. по описа на Софийски арбитражен съд при сдружение „МАПА“, с което е осъден да заплати на „Гранд Къмпани“ ЕООД сумата от 420 000 лв., представляваща главница по Договор за покупко-продажба на МПС от 08.02.2022г., както и сумата от 80 472.70лв. – законна лихва за забава за периода от 12.02.2022г. до 30.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноски. Ищецът се позовава на нищожност на арбитражното решение на основание чл.47, ал.2 ЗМТА, доколкото със същото е разрешен спор по стандартен потребителски договор с посочен доставчик-търговец и физическо лице - получател на стоката, поради което и съгласно чл.19, ал.1 ГПК спорът е неарбитрируем. Заявените при условията на евентуалност искове за отмяна на същото решение са основани 1 на хипотезите на чл.47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ЗМТА с твърдения за това, че арбитражно споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона; настоящият ищец не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър, нито за образуваното арбитражно производство, както и че арбитражната процедура не е била съобразена с разпоредбите на закона и правилника на самия арбитраж.

В постъпил от ответника „Гранд Къмпани“ ЕООД, ЕИК: 204940171, писмен отговор са изложени подробни съображения по основателността на исковете. Оспорват се поддържаното от ищеца твърдение, че като страна в процесния договор е действал в качеството на потребител, както и фактическите основания на претенциите за отмяна на арбитражното решение В откритото съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа заявеното становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове по чл.47, ал. 2 и ал.1, т.2, т.4, и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение са процесуално допустими, като предявени от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение.

Позовавайки се на съдържащо се в Договор от 08.02.2022г. за покупкопродажба на моторно превозно средство, сключен между „Гранд Къмпани“ ЕООД, като продавач, и Л. В. Р., като купувач, арбитражно споразумение, на 31.10.2023г. „Гранд Къмпани“ ЕООД е сезирало Софийски арбитражен съд при сдружение „МАПА“ с искове за осъждане на ответника за заплащане на дължима цена на продаден в изпълнение на договора л.а. „Мерцедес“, модел „ G 63 AMG“, които са уважени за сумата от 420 000 лв. главница, ведно със законната лихва, 80 472.70 лв. – законна лихва за забава за периода от 12.02.2022г. до 30.10.2023г., и са присъдени арбитражни разноски.

По главния иск за прогласяване на нищожността на основание чл. 47, ал.2 ЗМТА на арбитражното решение:

Искът е неоснователен.

2

С изменението на чл. 19, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ изрично се изключи възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по материалноправен спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като едновременно с това бе създадена и новата ал. 2 на чл. 47 ЗМТА, според която арбитражни решения, постановени по спорове, чийто предмет не подлежи на арбитраж по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК, са нищожни.

Претендираната нищожност на арбитражното решение е обоснована с твърдението, че същото е постановено по неарбитрируем спор, доколкото ищецът – купувач по договора между страните, има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. При обосноваване потребителския характер на договора за продажба на МПС за сумата от 420 000 лв., в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил, че е закупил автомобила за лично ползване за да няма данъчни проблеми, каквито би имал, в случай че го регистрира на името на притежавано от него търговско дружество.

Наред с това, закупувайки процесния автомобил по този начин, ищецът губел възможността да ползва данъчен кредит и да си възстанови ДДС; в тази хипотеза нямал възможност да ползва амортизационни разходи; прехвърляйки автомобила в търговско дружество на стойност десетки пъти под продажната, би се стигнало до ситуация, в която при последваща продажба на клиент на дружеството, корпоративният данък щял да бъде дължим върху печалбата, изчислена между въпросната ниска стойност и продажната стойност на автомобила; към настоящия момент не бил предприел действия по продажба на същия с цел печалба, а ползвал колата за лични нужди.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и данните в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на следните търговски дружества:

„Ексклузив Ер Карс“ ЕООД, „Ексклузив Лр Карс“ ЕООД, „ВР Ексклузив“ ЕООД, „ВР Ауто София“ ЕООД и съдружник в „Нира“ООД. Всички дружества са с предмет на дейност покупко-продажба на леки и лекотоварни автомобили. От приетото в арбитражното производство / приложено към настоящото дело/, удостоверение от СДВР „Отдел Пътна полиция“ се установява, че на 20.01.2022г. е подадено заявление за първоначална регистрация, в което за собственик на автомобила е посочен ищецът Р.; на

3

07.06.2022г. е подадено заявление за смяна на регистрация, в което за собственик на процесния автомобил е посочено дружеството „Тайм Трейдинг“АД въз основа на договор за покупко-продажба от същата дата; на 22.11.2023г. е подадено заявление за смяна на регистрация, в което за собственик на процесния автомобил е посочено дружеството „Ексклузив Лр Карс“ ЕООД / едно от гореизброените/, с представен договор за покупкопродажба от същата дата. С отговора на исковата молба ответното дружество е представило извадка от електронен сайт за продажба на коли, в който на 01.03.2022г., т.е. непосредствено след закупуването му от ищеца Р., процесният автомобил е обявен за продажба за сумата от 265 000 евро. В данните за автомобила обявеният пробег е 31 км, което в съвкупност с установеното, че впоследствие след около три месеца и половина е бил продаден, опровергава твърдението на ищеца, че е бил закупен за лично ползване.

С оглед установеното, настоящият състав намира за неоснователен довода на ищеца, че е сключил обсъждания договор за покупко-продажба на МПС като потребител. Съдържанието на понятието „потребител“ е изяснено в чл.2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., а на основание § 13а ,т.9 от ДР на ЗЗП това понятие е въведно в същия закон с §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Във връзка с приложението на посочените разпоредби е формирана практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, обективирана с решения по редица дела – С-348/14, С-110/14, С-419/11 и др., както и в практика на ВКС по индивидуални правни спорове по т.д. № 2754/2015г. на І т.о., т.д. № 1102/2017г. на І т.о., по гр.д. № 2847/20г. на ІV г.о. и др. Съгласно сочените разпоредби, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Според цитираната практика на ВКС, съобразена с тази на СЕС, качеството „потребител“ се преценява по функционален критерий, т.е. въз основа на признаци, по които съдоговарящата страна може да бъде разпозната и разграничена от търговеца. Такива признаци са целта или целите, към които е насочена правната сделка, интересите, които ще бъдат удовлетворени, както и дейностите, които могат да се извършат посредством сключването на сделката. Преценява се кое е приложното поле на тези цели, интереси и 4 дейности – професионалната сфера на съдоговарящата страна, имаща претенцията на потребител или личната й сфера на живот, в която правните резултати от процесната сделка ще служат за удовлетворяване на лични потребности. В последната хипотеза, когато целите, интересите, дейностите ще са външни за професията на субекта по договор, по който поддържа, че е потребител, сделката ще се определя като потребителска. При доказване на първата хипотеза, съгласно която целите и интересите, към които е ориентиран договорът не са външни спрямо професията или занятието на съконтрахента, разпоредбата на чл. 19 ГПК е неприложима. Т.е. понятието „потребител“ е обективно, като с оглед установяване на това качество на страната по договор, следва да се извърши преценка на всички обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на договора и естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването й.

След съобразяване с изведените от практиката на СЕС критерии настоящият състав на ВКС намира, че ищецът Р. при участието си в процесната сделка не е действал за цели извън своята професионална дейност.

Процесният автомобил не е закупен за задоволяване на лични негови нужди като физическо лице, съответно за задоволяване на частен интерес. От установените по делото обстоятелства, че непосредствено след придобиването му от ищеца, автомобилът е обявен за продажба, продаден е на търговско дружество - „Тайм Трейдинг“ АД, а по-късно отново е придобит от търговското дружество „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД, собственост на първоначалния притежател – Л. Р., което има за предмет на дейност сделки с автомобили, категорично води на извод, че колата е закупена с търговска цел.

Субективното отношение на търговеца за мотивите, обусловили реализацията на всяка една от процесните покупко-продажби, е ирелевантно. Този извод произтича от това, че посоченият по-горе критерий за преценка качеството „потребител“ на една от страните по договорното правоотношение е обективен. Функционалният критерий се прилага на базата на установени в процеса факти, засягащи реализацията на конкретни цели, интереси, потребности в приложното поле на съответния вид дейност, а в случая - в приложното поле на професионалната дейност на Л. Р., собственик на посочените по-горе търговски дружества. Следователно, доводът на ищеца, че е потребител, е неоснователен, което води до неоснователност на иска по чл.

5

47, ал. 2 ЗМТА.

По заявените при условията на евентуалност искове по чл.47, ал.1 ЗМТА намира следното:

Искът по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е обоснован с твърдението, че „арбитражно споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона“, доколкото Р. не е подписал договор за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ G 63 AMG“ от 08.02.2022 г., респективно съдържащото се в чл. 4. 2. от същия арбитражно споразумение, съгласно което всички спорове, отнасящи се до договора, ще бъдат решавани от Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“.

Основанието за отмяна по чл.47, ал.1,т.2 ЗМТА предполага атакуваното арбитражно решение да е постановено при отсъствие на валидно споразумение между страните по чл.7, ал.1 ЗМТА за отнасяне на спора пред арбитражен орган, т.е. или в хипотезата на липсващо или при невалидно споразумение – не е сключено в изискуемата форма, страда от пороци, които го правят недействително или е отпаднало по волята на страните. / В този смисъл – Решение № 51 от 26.04.2021г. по т.д. № 1486/2020г. на ВКС, ІІ т.о./.

Наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение /чл.7, ал.1, т.2 ЗМТА/ е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, за който се изисква писмена форма за действителност.