Решение № 3419 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3419 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Ил. Василева при участието на секретаря К. Г. Грудева като разгледа докладваното от Росица Ил. В.а Гражданско дело № 20225330119021 по описа за 2022 година намира следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и девета от ГПК във втора фаза на делбата – по извършването й.

С влязло в законна сила Решение № 4974/07.12.2023 г., постановено по гр.д. № 19021/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед РД *** на *** на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 12.10.2021 г., с адрес на имота: ****, който самостоятелен обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор ****, с предназначение: **** като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: ****, при брой нива на обекта: ***, с посочена в документа площ от ***кв.м, стар идентификатор ***, ведно с прилежащите му части: ****от ****кв.м и *** идeални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ****, под обекта: **** и над обекта: ***, между съделителите П. Л. С., ЕГН 1

**********, с адрес: гр.*** и М. И. А., ЕГН **********, с адрес: ****, при квоти: 1/2 идеална част за П. Л. С. и 1/2 идеална част за М. И. А..

В преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК, а именно до края на първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, ответникът М. И. А. е направил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК досежно делбения имот.

Възлагателната претенцията е приета за съвместно разглеждане с протоколно определение от 15.04.2024 г., постановено по делото.

В срока по чл. 346 от ГПК, а именно до края на първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, ищцата П. Л. С. е предявила срещу ответника М.

И. А. претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се на ищцата 1/2 идеална част от имота в размер на 200,00 лв. месечно, за периода от 27.02.2023 г. до 14.04.2024 г., или сумата в общ размер на 2720 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията по сметки – 15.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С протоколно определение от 15.04.2024 г., постановено по делото, така заявената претенция по сметки е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е назначена, извършена и приета, без възражения на страните, съдебно-техническа експертиза за установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до делба недвижим имот, видно от заключението на която процесният делбен имот е неподеляем. Вещото лице И. Г., след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило пазарната оценка на имота в размер на 78900 лв.

Съдът кредитира заключението на извършената по делото съдебнотехническа експертиза, тъй като намира същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице.

От представената по делото справка от 04.11.2024 г. от Агенция по вписванията се установява, че по партидата на ответника М. И. А., е налице 2 само вписване на исковата молба за делба на процесния недвижим имот.

За изясняване на правнорелевантните факти по делото в качеството на свидетел е разпитана Стоянка С.А. С. – ** на ищцата П. С.. От показанията на свид. С. С., се установява, че в процесния имот живее *** й – ответникът М.

А., че същият не допуска ищцата в имота и отказва да предостави ключ за него на ищцата. Свидетелката С. С. сочи, че процесният имот бил на *** й М., че след смъртта на последната в имота останал да живее ответника, който въпреки отправените молби от ищцата и водените преговори между двамата, отказал да осигури достъп на ищцата до имота, както и да заплаща наем на ищцата за това, че ползва нейната 1/2 идеална част от апартамента.

Съдът кредитира показанията на свидетелката С. С., преценени при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като намира същите за обективни, логични и непротиворечиви.

По способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 от ЗН.

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 от ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 от ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допуснатата делба на процесния апартамент, съдът следва да разгледа възлагателната претенция по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на ответника М. А., наведена в преклузивния срок, уреден в разпоредбата на чл. 349, ал. 4 от ГПК.

В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал. 2 от ГПК, 3 са уредени четири материалноправни предпоставки (три положителни и един отрицателен юридически факт), при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата, а именно: 1) делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем; 2) същият да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 от ЗУТ и § 5, т. 30 ДР на ЗУТ, както и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 от ЗУТ; 3) съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр.д.

№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК.

В процесния случай е установено по делото, че съделителите П. С. и М.

А. са придобили правото на собственост върху притежавания от тях процесен имот по силата на наследствено правоприемство от тяхната починала ** М.П.Д. Между страните не е спорно, а и от разпитаната в хода на съдебното дирене свид. С. С. се установява, че към датата на смъртта на наследодателя М. Д., а и до настоящия момент ответникът М. А. живее в процесния недвижим имот. С молба от 16.04.2025 г. ищцата, чрез адв. Д. Г., изрично заявява, че признава обстоятелството, че ответникът е живял в процесния имот при откриване на наследството. От приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че процесният имот по своето предназначение и разпределяне на помещенията в него представлява жилище, което е реално неподеляемо съгласно изискванията на чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 40 от ЗУТ. От приложената справка от Агенция по вписванията, се установява, че няма вписани други имоти по партидата на ответника М. А..

Предвид гореизложеното, съдът приема, че всички предпоставки, включени във фактическия състав на чл. 349, ал.2 ГПК са налице по отношение на ответника М. А. и за него се е породило потестативното право да иска от съда възлагане на процесния имот. Ответникът има качеството наследник, живял е в процесния жилищен и неподеляем имот към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище по смисъла на чл. 40 4 от ЗУТ.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявената от съделителят М. А. по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК възлагателна претенция е основателна и следва да бъде уважена. Делбата следва да бъде извършена като допуснатият до делба имот бъде поставен в дял на ответника М. А., на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 5 от ГПК ответникът следва да заплати за уравнение на дела на ищцата П. С. сумата в размер на 39 450 лв. в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, като стане собственик на имота при спазване изискванията на чл. 349, ал. 6 от ГПК. В този смисъл следва да бъде постановен условен диспозитив.

По претенцията по сметки на ищцата П. С. срещу ответника М. А. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материалноправни предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, „лично ползване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от 5 ползващия съсобственик и въпреки това: ползващият съсобственик или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; ползващият съсобственик или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа); ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

Доколкото в настоящото производство е допуснато извършването на делба на процесния недвижим имот между ищцата П. С. и ответника М. А., като е установено по делото, че делбеният имот е съсобствен между страните, то съдът намира за установено при условията на пълно и главно доказване наличието на първата кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на предявената претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно, че имотът, предмет на претенцията, е съсобствен между страните по делото при равни квоти.