Решение № 5207 от 10.07.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6447/2017
- Вид
- Решение № 5207
- Подписан
- 10.07.2019
- В сила
- 02.08.2021
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.369 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.70, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, пр.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.430, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.83, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.2 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал.2, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.2 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3, т.1, т.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3, т.1, т.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.145, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.23, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58 · Закон за кредитните институции
- чл.58, ал.1, т.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 59, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.32, ал.8 · Закон за потребителския кредит
- чл. 298, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 298, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 305 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
София 10.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 6447 по описа на 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г.В.С. против „Ю.Б.“ АД, с която предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.3, чл.26, ал.2, пр.2 от Закона за задълженията и договорите, чл.146, ал.1, вр. с чл.143, т.2, т.6, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.18 от Закона за защита на потребителите, чл.430, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че между страните на 19.09.2008 г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL43387/19.09.2008 г., по силата на който ищецът в качеството си на кредитополучател получил сумата от 145 000 лв. Поддържа се, че ответникът изисквал връщане на кредита в различна от усвоената главница, а именно в швейцарски франкове, както и едностранно увеличил лихвения процент по кредита, което довело до драстично надплащане на недължими суми. Поддържа се, че през 2012 г. след разговор със служители на банката, ищецът бил уверен, че кредитът ще бъде превалутиран в левове и ищецът ще продължи да изплаща задължението си съобразно клаузите на договора при определена лихва и валута. На ищеца не му било разрешено да изнесе копие от документа и трябвало да го подпише на място, без да му е предоставена възможност да обсъди клаузите на договора. Твърди се, че след консултация с адвокат ищецът установил, че не се касае за превалутиране, а за нов договор за банков кредит при главница в размер на 203 000 лв.-договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL 59398/08.11.2012 г. Поддържа се, че в случай, че Банката не бе увеличила едностранно лихвата по първия договор за кредит и не изисквала от ищеца заплащане на недължима валута по същия, размерът на главницата по него към дата 18.11.2012 г. е следвало да бъде 139 493,92 лв., а не 203 000 лв., с колкото предсрочно се погасил кредита на ищеца. Така по втория договор, неправилно лихвения процент се начислява върху неусвоена главница в размер на 203 000 лв., поради което е налице надплащане на недължими суми към банката-ответник.
Поддържа се, че клаузите от договора от 19.09.2008 г., а именно: чл.1, ал.1, ал.3, чл.2, ал.1, ал.3, чл.6, ал.2, чл.23, ал.1 и ал.2, са клаузи, които касаят преизчисляването на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк и са нищожни, тъй като противоречат на закона, накърняват добрите нрави, относно тях липсва съгласие, както и основание. Поддържа се, че обвързването на размера на погасителните вноски с курса на валута, различна от лева, която е валутата на усвояване и погасяване, е в противоречие с приложимото национално и европейско законодателство. Твърди се, че банковият кредит е усвоен изцяло в лева, поради което липсва правно основание банката да изисква връщане на кредита в швейцарски франкове или тяхната равностойност в лева към деня на връщане.
Поддържа се, че тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.2, т.6, т.9, т.10, т.11, т.13, т.14, т.18 от Закона за защита на потребителите. Ищецът твърди, че при сключване на договора не е знаел и не е могъл да знае какъв ще е размерът на задължението му в швейцарски франкове, който е бил неопределен и неопределяем към момента на сключване на договора, тъй като е поставен в зависимост единствено от волята на банката, която едностранно определя валутния курс към всеки бъдещ момент на непредвидени в договора основания.
Поддържа се, че клаузите от договора от 19.09.2008 г., а именно: чл.3, ал.1, ал.5, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1, са клаузи, предвиждащи едностранното увеличение на лихвата от страна на банката, въпреки че липсва основание за това. Поддържа се, че тези клаузи накърняват договорното равноправие между страните и са неравноправни по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Твърди се, че тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.10, т.12, чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени. Поддържа се, че в случая чл.144, ал.2 и ал.3 от ЗЗП не дерогират горепосочените разпоредби. Поддържа се, че клаузата на чл.8, ал.2 от договора е изначално нищожна, тъй като противоречи на разпоредбите на чл.32, ал.8 от Закона за потребителския кредит във вр. § 13, §9, т.3 от ПЗР на ЗПК.
Поддържа се, че главницата по втория сключен между страните договор от 08.11.2012 г. не се усвоява, а служи за предсрочно погасяване на договора за кредит от 19.09.2008 г., като въпреки че главницата към 08.12.2012 г. е в размер на 139 493,92 лв. тя е погасена със сумата от 203 000 лв., т.е. с 63 506,08 лв. Твърди се, че банката начислява лихви върху сумата от 203 000 лв. Поддържа се, че при главница в размер на 139 493,92 лв., краен срок за погасяване на кредита 373 месеца и лихва в размер на 6% през първата година от срока за издължаване на кредита и 6,5% за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, месечната вноска е следвало да бъде 826,01 лв. през първата година от срока на договора и 870,89 лв. за всяка следваща година до крайния срок на договора. Вместо това за периода от 08.11.2012 г. и до момента ищецът заплаща сума за месечна анюитетна вноска в размер на 1300 лв., което е с 473,99 лв., съответно 429,11 лв. повече от дължимото.
Твърди, че клаузите от договора от 08.11.2012 г., а именно: чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 , чл.3, ал.1, чл.3, ал.2, чл.3, ал.6, чл.6, ал.4, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1, чл.22, чл.30 и последната клауза на стр.8 от договора са нищожни и попадат в приложното поле на чл.143 от ЗЗП. Отделно са нищожни по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като накърняват добрите нрави.
Моли съда да прогласи за нищожни клаузите на чл.1, ал.1, ал.3, чл.2, ал.1, ал.3, чл.3, ал.1, ал.5, чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1,чл.23, ал.1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL43387/19.09.2008 г., както и на клаузите на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1, чл.3, ал.1, ал.2, ал.6, чл.6, ал.4, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1, чл.22, чл.30 и последната клауза на стр.8 /последна страница/ от договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL 59398/08.11.2012 г., тъй като са неравноправни.
Моли съда да осъди ответната страна да преведе на ищеца на основание чл.430, ал.1 във връзка с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД сумата от 63506,08 лв., която сума е трябвало да бъде преведена на ищеца по силата на договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL 59398/08.11.2012 г., и която сума представлява разлика между реалната главница, в първоначалните условия на договора, каквато би била, а именно: 139 493,92 лв. и тази, която е отпусната по силата на втория договор за предсрочно погасяване на първия, сумата от 29 093,36 лв.-лихва за забава върху главницата за периода от 08.11.2012 г. до подаване на исковата молба-25.05.2017 г., да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и сумата от 7000 лв., представляваща недължимо платени суми по същия договор, поради начисляване на лихвен процент върху неусвоена главница, за периода от 08.11.2012 г. до датата на предявяване на исковата молба-25.05.2017 г., ведно със законната лихва върху горните две суми, считано от 25.05.2017 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендира всички сторени по делото разноски, включително и заплатения адвокатски хонорар.
В срока по чл.367 от ГПК е депозиран отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат С. Ц., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора на исковата молба.
На първо място заявява възражение, че исковете за клаузи от договорите за кредит са оценяеми, което възражение е неоснователно. С постановяване по реда на чл.274, ал.3 ГПК на определение № 449/29.07.2015г. по т.д. № 1567/2015г.на I ТО на ВКС и по реда на чл.290 ГПК на решение № 76/ 15.07.2016г. по т.д. № 888/ 2015г. на I ТО на ВКС, е преодоляна старата съдебна практика, съобразно която тези искове са оценяеми. В посочената съдебна практика, съдът е приел, че когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, не касае основанието на вземането / престацията и не се отрича наличието на действително правно основание на престацията, а единствено реда и начина на определяне на вземането, или други уреждащи правоотношението елементи, искът за прогласяване на нищожността на клаузата е неоценяем. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение също е дадено разрешение, че обявяването на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредите, е неоценяем. Мотивирано е, че при липсата на критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото по правилата на чл.69, ал.1 ГПК, както и за определяне на приблизителната цена по чл.70, ал.3 ГПК, искът се явява неоценяем.
Предвид горното неоснователно е възражението за нередовност на исковата молба, поради невнасяне на дължимата държавна такса. На следващо място ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса с определение на съда от 04.10.2017 г.
На второ място заявява възражение за нередовност на исковата молба, което също не е основателно, доколкото ищецът е изложил ясно и конкретно фактическите си твърдения, като без значение е по какъв начин са съединени исковете за нищожност, тъй като съобразно утвърдената съдебна практика, съдът е длъжен да разгледа релевираните от ищеца възражения за нищожност, като започне от най-тежкия твърдян порок, без значение в каква поредност ги сочи ищеца.
По същество оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че след сключване на договора от 19.09.2008 г. по изрично искане на ищеца по кредитната му сметка в швейцарски франкове е постъпила сумата по кредита, с което реално кредитът е усвоен от ищеца.
Поддържа се, че ищецът е подал до банката молба за откупуване на нужните му суми в лева, тъй като покупко-продажбата на жилището е била договорена не във валутата по кредита, а в лева. На 10.10.2008 г. новата валутна сделка между ищеца и банката е реализирана, като левовата равностойност на сумата швейцарски франкове е постъпила в левовата сметка на ищеца. Поддържа се, че договорът за рефинансиране е сключен за сума в лева след индивидуално договаряне между банката и ищеца. Поддържа се, че съществените клаузи и по двата договора са били договорени след индивидуално обсъждане, с ищеца след преценка на конкретните му нужди, както и след напълно индивидуална преценка на възможностите му да изплаща и обезпечи връщането на поисканите кредити. Поддържа се, че договорът за кредит HL43387 е подписан в резултат на добросъвестно договаряне и индивидуални преговори и на основание чл.146 от ЗЗП. Оспорените клаузи от договора не са нищожни. Макар и предварително изготвени от банката като предложен на кредитополучателя проект клаузите на договора, включително и изрично оспорените с исковата молба, са ясни, недвусмислени и напълно разбираеми, при което е изпълнено изискването на чл.147 от ЗЗП. Твърди се, че е налице изричното изключение на чл.144, ал.3, т.1, т.2, чл.144, ал.2 от ЗЗП. Твърди се, че за целия исков период от 08.11.2012 г. до предявяване на исковата молба, БЛП за жилищните кредити е бил изменен един-единствен път, като считано от 01.10.2012 г. банката е оповестила изменение на БЛП по кредитите на банката във всички валути и този процент е бил намален с 0.25%, в резултат на което е намалена и лихвата по процесния договор.
Оспорва осъдителните искове като неоснователни.
В срока по чл.372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба.
На първо място прави възражение по чл.369 ГПК с твърдението, че делото подлежи на разглеждане по общия ред.
Разпечатката съдържа 28 от 199 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0365c0d3-a189-47f6-b0f1-2f20aadc85f5