Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31 от 09.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно наказателно дело 50/2026
Вид
Определение № 31
Подписан
09.02.2026
В сила
09.02.2026
Състав
Пенка Николаева Братанова, Йоана Николаева Такова, Мирослав Милчев Начев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Кюстендил, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно наказателно дело № 20261500600050 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІІ НПК- чл. 341 и сл. НПК вр. чл.

249, ал.3 вр. ал.1 НПК.

Адв.Е.Д.а- защитник на Ю. П. Д., подсъдим по НОХД № 837/25 г. по описа на Дупнишкия районен съд обжалва определение на ДнРС от проведено разпоредително заседание от 21.01.2026 г. по посоченото дело в частта, в която ДнРС е отказал прекратяване на съдебното производство по делото на осн. чл.248, ал.3 НПК и не е върнал делото на ДнРП за отстраняване допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила.

Препис от жалбата е изпратен на ДнРП, която не е взела становище по същата.

КнОС, след проверка на материалите по НОХД №837/2025 г., намира частната жалба за допустима, доколкото е предявена в срока по чл. 342, ал.1 НПК от надлежна страна в наказателния процес.

В частната жалба се развиват доводи за неправилност на определението на съда в частта относно липсата на нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК , като се твърди, че нарушенията са извършени.

Кюстендилският окръжен съд, в настоящия състав, намира частната жалба за неоснователна, а определението на съда в частта за липсата на съществени отстраними процесуални нарушения за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Срещу Ю. П. Д. е повдигнато обвинение по чл. 354А, ал.3, пр.2, т.1 НКзатова, че на 13.09.2025 г. в гр.Дупница без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество- марихуана с тегло от 2.13 грама и съдържание на активно действаш компонент тетрахидпоканабинол16, 9%.

ДнРС е насрочил делото в разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1, т.1 до 8 от НПК и с участието на всички страни, за което същите са били надлежно уведомени с изготвяне на разпореждане и 1 изпращане на съобщения по чл. 247б от НПК.

На 21.01.2026 г. е проведено разпоредително заседание в присъствие на подсъдимия, защитника му адв. Е.Д.а и представител на КнОП.

При обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 НПК е било направено искане от страна защитата на подс.Д. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора с доводи за нарушено право на защита. Изложени са възражения относно приложения по ДП протокол за изземване от 13.09.2025 г., с който е иззето процесното наркотично вещество и невъзможност да се определени процесуалната му природа. Изтъкват се доводи за маловажност на случая.

ДнРС оставил искането без уважение, като е приел, че твърдените нарушения са свързани с допускането, събирането и проверката на доказателствата и не нарушават правото на защита на обвиняемия, а по възражението за маловажност на случая е приел, че това е въпрос по същество.

Предмет на обжалване е определение на ДнРС в частта му по чл. 248, ал.1, т.3 НПК, с която съдът не възприема доводите на защитата за наличието на съществени отстраними процесуални нарушения в обвинителния акт и искането му за връщане на делото на прокурора.

Настоящата инстанция намира, че съдът правилно е приел, че наведените доводи от адв.Е.Д.а за съществени отстраними нарушения на процесуалните правила при проведеното досъдебно производство са неоснователни. Защитата изтъква довод, свързани с процесуалната природа на протокол за изземване, който есвързан с годността на доказателствени средства. Той се поддържа и в частната жалба. КнОС не го споделя, доколкото той е свързан с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата. Такъв вид възражения не могат да се предявяват в РЗаргумент от разп. на чл.248, ал.4 НПК. Доводът за негодност на протокола за изземване е такъв във връзка с оценката на определени доказателства.

Възражения за това, че не са събирани доказателства, че са нарушени процесуални правила при събирането и оценката на тези доказателства могат да се правят във всеки един момент в съдебната фаза на процеса. Това е въпрос, който касае вътрешното убеждение на съда при оценката на доказателствените материали и по който съдът се произнася във всеки един момент при разглеждане на делото. Този въпрос не е основание за връщане на делото, в какъвто смисъл е изричната норма на чл.248, ал.4 НПК.

Следва да се отбележи, че съдебната фаза заема централно място в процеса / чл. 7 от НПК/, в рамките на която съдът формира убеждението си, след обективно, пълно и всестранно изследване на всички доказателствени източници. При провеждането на съденото следствие съдът не само, че не е ограничен, но е задължен да събере всички относими към предмета на доказване доказателства. Досъдебното производство има само подготвителен характер. В този смисъл всички твърдения и обстоятелства, изложени в частната жалба подлежат на доказване и това следва да бъде осъществено в съдебната фаза на процеса.

Не се споделя е второто възражение, въведено в частната жалба- че случая е маловажен. Следва са има предвид, че съдът няма право да дава 2 указания по правната квалификация и след като преценката на органа, който привлича към наказателна отговорност лица- прокуратурата, е за наличие на деяние по чл.354, ал.3 НК, то не следва да се извършва намеса в правомощията на прокурора относно правната квалификация на деянието.Въпросът относно квалификацията на деянието е въпрос по същество и е от кръга въпроси, които се разглеждат от съда при произнасянето на въпросите по чл.302 НПК.

Или в заключение КнОС приема, че извода на ДнРС, че не е налице претендираното нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до нарушение на правото на защита на обвиняемия по чл. 249 ал.4 от НПК, е законосъобразен.По тези съображения определението на ДнРС в обжалваната част е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл. 345, ал.1 НК вр. чл. 249, ал.3 от НПК, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Дупнишкия районен съд от 21.01.2026 г. по НОХД № 837/25 г., с което по реда на чл.249, ал.3 НПК ДнРС е отказал прекратяване на съдебното производство по посоченото дело на осн. чл. вр. чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3