Решение № 150 от 15.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600247 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда рег.№ 4/12.03.2025 година, постановена от Окръжен съд-Силистра по НОХД №405/2024 година, с която подсъдимият П. А. Е. е признат за виновен в извършване на две престъпление по чл.116, ал.1, т.т.6 и 12 и по чл.196, ал.1, т.1 от НК, съвкупността е наказана с доживотен затвор при първоначален режим по чл.57, ал.1, т.1 от НК. С присъдата е постановено оправдаване на подсъдимия по първоначалното обвинение по чл.199, ал.2, т.2 от НК, приложен е чл.59, ал.1 от НК. С визирания съдебен акт подсъдимият е осъден да плати две обезщетения за неимуществени вреди от деликта ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното издължаване на главниците – от 50000 лева за гр.ищец Е. Д. и от 200000 лева за гр.ищец Х. А..

В тежест на подсъдимия са възложени разноски и държавни такси, с присъдата е разрешен и въпросът с веществените доказателства по делото.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва по реда на чл.318, ал.3 и ал.6 от НПК от самия подсъдим и от неговия защитник. В саморъчна въззивна 1 жалба подс.Е. се оплаква, че е осъден несправедливо, апелира за милост и за по-снизходителна присъда. Въззивната жалба на служебния защитник адв.В. е бланкетна по съдържание - насочена към атакуване на законосъобразнос тта и справедливостта на присъдата, с алтернативни искания за отмяна и оправдаване на подсъдимия, за отхвърляне на гражданските искове, или за намаляване на наказанието в санкционния минимум.

В пренията в настоящата инстанция въззивните жалби се поддържат.

Защитникът пледира за частична отмяна на атакуваната присъда по отношение на престъплението по чл.116 от НК с постановяване на оправдателен диспозитив предвид недоказаност на обвинението, алтернативно за изменение на съдебния акт с налагане на наказание лишаване от свобода, за отмяна в гражданската част – исковата претенция на гр.ищци не е насочена срещу подсъдимия, или за намаляване по размер на обезщетенията за неимуществени вреди поради настоящата им несправедливост.

Подсъдимият желае присъдата му да бъде намалена. Речта на въззивния прокурор е за неоснователност на въззивните жалби, предвид безспорно установеното авторство на престъпленията, обосновано от първоинстанционния съд по правилата на НПК. По отношение на справедливостта на присъдата държавният обвинител се солидаризира с оценката, проведена от окръжния съд на обстоятелствата по чл.54 от НК, споделяйки извода за изключителна тежест на извършеното убийство по критерия на чл.38а от НК. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци също не възприема доводите на въззивните жалби, мотивирано подкрепяйки извода на окръжния съд по материалния закон и проведената индивидуализация на наказанието. Адв.Я. припомня данните за предходната съдимост на дееца, близостта на инкриминираните деяния до освобождаването на Е. от местата за лишаване от свобода, както и за садистичния способ на умъртвителното деяние. В последната дума подсъдимият моли за намаляване на присъдата.

Варненският апелативен съд, като взе предвид аргументите във въззивната жалба, становищата на страните и повереника в съдебните прения, и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, достигна до следните правни и фактически изводи:

2

По отношение на подсъдимия П. Е. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.199, ал.2, т.2 вр. чл.198, ал.1 от НК, т.к. на 19.05.2024 година в с.Зафирово, обл.Силистра, отнел от владението на А. С. мобилен телефон на стойност 399 лева и две банкноти от по десет лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът бил придружен с убийството на С..

В първоинстанционния стадий от съдебната фаза на наказателното дело е проведено пълно съдебно следствие, в което окръжният съд по реда и със способите на НПК е реализирал законосъобразно доказване, установявайки обективната истина относно деятелността и авторството по един несъмнен и категоричен начин. В настоящата въззивна инстанция не са осъществени съдебни следствени действия, т.к. преценката на този съдебен състав е, че фактическите обстоятелства на деянието са законосъобразно установени в следния обхват:

Подс.П. Е. е многократно осъждан за престъпления против собствеността. Изтърпявал е различни по вид наказания, сред които и лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим, наложено с влязла в сила на 28.07.2021 година присъда по НОХД №115/2021 година на Районен съд – Тутракан. Подсъдимият бил освободен от ЗатвораБелене на 24.11.2022 година, след което се завърнал да живее в наследствена къща в с.Зафирово, обл.Силистра, на ул.“Васил Левски“ №11. Там той отглеждал тригодишния си син А. – за детето се грижил сам, домакинството издържал с доходи от труд в животновъдството. Подсъдимият системно злоупотребявал с алкохол, в общността бил известен с името Р..

В с.Зафирово живеели също свидетелите Р.И., Д.К., Д.С., С.С., Д.М., Н.Т. и пострадалият А. С..

На 18.05.2024 година, около и след 20.00 часа, в дома на св.Р.И. в с.Зафирово, ул.“Васил Левски“ №24, гостували св.Д.К. и пострадалият С..

Тримата мъже консумирали значително количество алкохол, между тях не са възниквали проблеми от каквото и да е естество. Преди полунощ на 18.05.2024 година св.К. си тръгнал. По пътя паднал – ударил си главата и си счупил очилата. Нараняването се случило в близост до дома на подсъдимия, в който свидетелят решил да влезе. Към този момент в къщата на Е. се намирали тригодишният му син А. и свидетелите С.С., Д.М., Д.С. и Н.Т.. В хода на 3 разговор станало дума за травмите по св.К. – подсъдимият се поинтересувал дали някой не го е бил. Свидетелят отрекъл и няколко пъти обяснил, че сам паднал на път от дома на св.Р.И., допълвайки че там пили заедно с И. и с пострадалия С..

Въпреки отговора, подсъдимият си наумил че св.К. бил бит, което предизвикало гневна реакция – Е. започнал да псува на турски и да се заканва към св.И. и към пострадалия. После подсъдимият отишъл до къщата на св.И. и започнал да вика. Видял колелото на пострадалия и го изхвърлил в необитаем имот от другата страна на улицата. Свидетелят И. реагирал на виковете и излязъл – подсъдимият го псувал и му държал сметка защо са набили св.К..

Свидетелят не влязъл в конфликт - отрекъл и се прибрал в дома си.

След известно време гостите на подсъдимия си тръгнали. В къщата останал единствено св.Д.С., който легнал при малкото дете А..

В това време пострадалият С. си тръгнал пеш. Той бил застигнат от подсъдимия, който започнал да му нанася удари по главата с пистолет. С. паднал на земята, а от раните му потекла кръв. Възможността за съпротива на жертвата била сломена напълно. Подсъдимият продължил да удря мъжа, докато дръжката на пистолета не се счупила от употребената сила.

Междувременно Е. взел изпаднали от пострадалия мобилен телефон „Huawei“ и две банкноти от по десет лева. После деецът изхвърлил оръжието и се върнал в дома си, където този път се въоръжил с тояга. Подс.Е. извикал св.С. с него навън.

Двамата мъже отишли при пострадалия – С. бил все още жив.

Подсъдимият започнал да удря мъжа в областта на лицето и по тялото с тоягата. Ударите били силни и интензивни. Подсъдимият накарал св.С. да ритне с крак полумъртвия мъж – свидетелят нанесъл няколко ритника по тялото на С.. Пострадалият останал да лежи на земята и след известно време починал в резултат на тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, при множество увредени телесни области – глава, шия, лява и дясна ръка, гръден кош и седалище.

Подсъдимият и св.С. се прибрали в къщата на дееца. Там свидетелят събул окървавените си чорапи и заедно с дрехите на Е. – черно кожено яке, бяла тениска, чифт дънки и чорапи, те останали в пералнята в имота.

Подсъдимият скрил мобилния телефон на жертвата в тапициран стол в 4 спалнята си. Свидетелят си тръгнал. Било около три часа след полунощ на 19.05.2024 година.

Сутрина на 19.05.2024 година в РУ на МВР – Ту тракан бил подаден сигнал за трупа на починалия С. – намерен в тревната площ срещу дом №15 на ул.“Васил Левски“ в с.Зафирово, във връзка с което започнало разследване.

Горните фактически положения в по-голямата част се припокриват с приетите от първоинстанционния съд, като същите се извличат от гласни и веществени доказателства, от писмени доказателствени средства и от заключения на съдебни експертизи.

В оценката по предмета на доказване, окръжният съд принципно се е придържал към стандарта по чл.107, ал.5 от НПК, проверявайки достоверността на доказателствата при проследяване на последователнос тта и логичността на всеки фактически източник и при взаимна съпоставка на носителите на данни в доказателствения процес. При попълване на доказателствената съвкупност окръжният съд е спазил правилата на НПК, включително прецизно е приложил процесуалните норми за приобщаване на доказателства от досъдебното производство. Преценката на настоящия състав е, че в досъдебното производство способите на доказване са реализирани законосъобразно, създадените писмени доказателствени средства също съответстват на изискванията на НПК - поради липсата на изрични оспорващи съображения в тази насока, по-подробна аргументация не е наложителна.

За да вземе отношение по въведеното оплакване от с трана на защитата за необоснованост на присъдата (макар и неподкрепено от конкретни съображения), а и в рамките на задълженията си по чл.314 от НПК, настоящият съдебен състав сам проведе собствена оценка на събраните и проверени по реда на НПК фактически данни. В основата й открои множество фактически положения, по които реален доказателствен спор не се поражда, а именно:

Къщите на подсъдимия и св.Р.И. са в с.Зафирово, обл.Силис тра, на около 50 метра една от друга (относно отстоянието – показания на св.св.И. и К., НОХД – л.182 гръб, л.188). Домът на подсъдимия е с адрес - ул.“Васил Левски“ №11 (приобщени по реда на чл.279 от НПК обяснения на подсъдимия – ДПр, л.69), което положение има собствено значение във връзка с конкретното място на умъртвителното деяние - за него ще стане дума по5 нататък в решението. С преки възприятия от събитието, обхванато от доказателствения процес по настоящето дело, са свидетелите: 1) С., Т., С. и М.

– гостували на 18.05.2024 година вечерта в дома на подсъдимия и 2)И. и К. вечерта на 18.05.2024 година били в обща компания с пострадалия в къщата на св.И., по-късно К. се присъединил към гостите на подсъдимия. На база на фактическите данни в показанията на всички тези свидетели, както и еднопосочните данни в обясненията на подсъдимия, включително и при заключенията на КСППЕ, СХЕ и СМЕ за аутопсия, е доказано несъмнено, че на инкриминираната дата, с изключение на свидетелите С. и М., всички останали, вкл. и пострадалият, консумирали алкохол.

При оценка поотделно и при съответното съпоставяне на гласни доказателства в показанията на св.св.К. и И., настоящият състав се съгласява с изводите на първата инстанция, че 1)пострадалият С. пристигнал до къщата на св.И. с колело, което оставил на улицата пред портата и 2)пръв от дома на св.И. си тръгнал св.Д.К.. Това станало преди полунощ на 18.05.2024 година, без обаче да е налице доказателствена възможност за категорично прецизиране на часовия диапазон.

Пак към безспорните положения въззивният състав отнася също фактите, че: 1) св.К. влязъл в дома на подсъдимия с травми по главата и счупени очила (еднопосочни гласни доказателства в обясненията на подсъдимия, показанията на св.св.С., С., Т., М., К.) и 2)в този момент св.И. и пострадалият все още били заедно (кореспондиращи помежду си гласни доказателства в показанията на св.св.И., и С.).