Решение № 68 от 12.09.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Луковит, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Административно наказателно дело № 20224320200210 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по жалба от К. И. В. от гр. Ч.б. подадена чрез адв. С. А. от ЛАК, срещу Наказателно постановление №**********/1.07.2022 г., издадено от началник Група в ОД МВР Ловеч, РУ Луковит.

В жалбата се правят оплаквания, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е наказан, както и възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен от служител без компетентност, който не се представил на проверявания водач и носел никакви легитимиращи го знаци. В акта било описано, че водачът не е съобразил поведението си с пътен знак „Б24“, а след това – „Б25“, което намира, че представлява грешна правна квалификация, рефлектираща върху правото му да се защитава.

Възразява за неяснота относно мястото на извършване на нарушението, 1 посочено като ул. „Възраждане“, която е изключително дълга и това му пречи да разбере кого и къде е изпреварил неправилно.

Прави оплаквания, че не са съобразени исканията му за събиране на доказателства, направени в административнонаказателната процедура.

Поради тези възражения иска обжалваното наказателно постановление (НП) да бъде отменено изцяло, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. А., поддържа жалбата и оплакванията, направени с нея. Акцентира върху неяснотата при описание на нарушението – дали е нарушен пътен знак „Б 24“ или „Б 25“, както и за неоказаното съдействие да се обезпечат доказателства за извършената проверка, като не е бил запазен записът от системата на МВР, въпреки изричното искане в тази насока,.

Въззиваемата страна (наказващият орган) Началник група „Охранителна полиция“ в РУ Луковит към ОД МВР – Ловеч, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява писмено становище по жалбата.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, прие следното:

По фактите

На 18.06.2022 г. около 13:50 часа св. П. Й. (младши автоконтрольор) и св. И. Т. (младиш инспектор) са били наряд и са контролира пътния трафик от стационарен пост с патрулния автомобил, разположен на ул. „"В."№* в гр. Л., на изхода в посока към гр. София. Мястото на поста било съобразено с повишена концентрация на ПТП и нарушения в района.

Свидетелите възприели идващия от посока гр. Плевен лек автомобил марка М., модел *****, с рег.№*******, когато завършвал маневра по изпреварване на друго МПС. Завършването на маневрата приключило след пътен знак „Б24“, забраняващ такова, с каквото значение била и хоризонталната маркировка на пътното платно.

Заради пряко възприетото нарушение св. И. Т. подал сигнал за спиране със стоп-палка. При спиране на автомобила било установено, че негов водач е 2 жалбоподателят К. В..

Св. Й. провел беседа с водача, в която му обяснил повода за спирането – нарушението при извършване на маневрата по изпреварване. Водачът възразил устно, че е започнал маневрата преди забранителния знак, на което служителят му разяснил, че и приключването на маневрата е следвало да се осъществи преди знака, след което пристъпил към съставяне на процесния АУАН серия ****** от ***** г.

В акта обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са описани както следва: „Гр. Луковит по ул. „Възраждане“ посока София управлява автомобил М. с номер *******, негова собственост, и водачът извършва маневра и изпреварване в забранен участък, означен с пътен знак Б24.“

Въз основа на тези обстоятелства, актосъставителят е приел, че водачът е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП – „не съобразява поведението си пътен знак В24, В25“.

Актът е съставен в присъствието на другия полицейски служител И. Т. и бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис и изрично отбелязване „нямам възражения“.

На 24.06.2022 г. К. В. подал възражение срещу акта (л. 13), в която оспорил, че по цялата дължина на улица „Възраждане“ няма поставен пътен знак „Б24“. Заявил е също така следното: „Изпреварващата маневра започна и завърши на позволен участък, като изцяло спазвах пътните знаци и пътната маркировка. Актосъставителят ми заяви, че съм спазил пътната маркировка, но съм завършил изпреварването на 1 м. след знака. Това твърдение е абсолютно невярно, защото: 1. Изпреварването завърши преди пътния знак; 2. Поради наклона и разстоянието между Знака и местоположението на органите на реда (поне 100 м.) е обективно невъзможно да се установи подобно нарушение.“

По повод възражението е извършена вътрешна проверка, приключила с докладна записка от 29.06.2022 г. от полицейски инспектор „Пътен Контрол“ до началника на РУ Луковит, със становище за неоснователност на възраженията (л. 10).

На 01.07.2022 г. наказващият орган – началник група в ОД МВР Ловеч, 3

РУ Луковит П. П., издал обжалваното НП, в което са повторени констатациите от акта, посочена е нарушената норма – чл. 6, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП на В. е наложена глоба в размер на 30,00 лв.

С допълнителна молба от 4.07.2022 г. жалбоподателят е поискал да бъдат изискани и съхранени записите от системата за автоматичен видеоконтрол (АИС ВПК).

На 07.07.2022 г. наказващият орган писмено уведомил жалбоподателя, че приема възражението му за неоснователно, както и че записи от АИС ВПК се предоставят по искане на съда.

По доказателствата

Относно главния и спорен въпрос от фактическа страна – наличието на пътен знак, забраняващ изпреварване, и извършването на маневра в обхвата на неговото действие, съдът се довери на показанията на полицейските служители, чиито показанията са логични, последователни и съответстват на съставените в момента на проверката писмени документи – акта, както и в хода на последващата вътрешна проверка.

В хода на непосредствения разпит на актосъставителя Й. съдът се убеди в добросъвестността му. Свидетелят отговори на всички поставени от жалбоподателя въпроси, включително, че действително нарушението е било извършено в началото на забранителния участък след действието на знака.

Мястото, на което е бил разположен пътния патрул – на улица „Възраждане“ при изхода в посока гр. София, се потвърждава и от изисканата от съда справка от автоматизираната система, проследяваща чрез GPS движението на патрулния автомобил. От същата (л. 32) е видно, че в интервала от 1:06 до 14:02 автомобилът е бил в състояние на престой на място, съответстващо на описаното в акта и видно от разпечатката от картата на града и маршрута на автомобила (л. 34). Липсват съмнения в тенденциозност и пристрастност от страна на актосъставителя. Напротив, при разпита Й. изяснява, че това е място с концетрация на този вид нарушения, поради което се установява и патрулен пост в този участък, което кореспондира с посочените писмени доказателства.

4

Жалбоподателят с изявленията си в съдебно заседание не отрича, че е бил спрян за проверка на процесното място (в близост до ресторант „Перла“, срещу бензиностанция „Петрол“) и то непосредствено след завършване на маневра по изпреварване. Фактическото му твърдение е, че е завършил маневрата непосредствено след началото на знака.

Съдът не се довери на обясненията на жалбоподателя и прие, че версията му представлява изцяло защитна теза. Индиция в тази насока е и липсата на такова възражение при съставяне на акта. Съдът не се довери на твърдението на В., че това е защото не му е била осигурена такава възможност. В писменото възражение от 24.06.2022 г. В. не е направил подобно оплакване за нарушение на правото му да направи възражения при съставяне на акта. Напротив, основното му възражение (макар и вътрешнопротиворечиво с оглед следващите оплаквания) е, че в рамките на цялата улица Възраждане нямало забранителен знак Б 24.

По правото

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът по повод оплакванията и сам служебно извърши проверка и установи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за неспазване на процедурата. Наказателното постановление и акта съдържат изискуемите от закона задължителни реквизити, позволяващи на санкционираното лице да разбере обстоятелствата, на които се основава обвинението, а именно изпреварване в нарушение на забрана за такова, въведена с пътен знак Б24.

Това, че пътният знак е изписан с два буквени знака – веднъж „Б“, другаде „В“, както и посочването на още един знак „В25“ не е толкова тежък порок, който може да доведе до извод за действително нарушено право на защита. Грешката очевидно се дължи на фонетичното съответствие между българския буквен знак „Б“ и латинския „В“, и техническа грешка. Знакът В25 е очевидно неотносим и това е ясно от словесното описание на нарушението, което е недвусмислено и ясно.

5

В случая за съда, а и видно от всички изявления на жалбоподателя в АНП, както и пред съда, е, че той е разбрал, че е обвинен за извършване на маневра по изпреварване в участък, в който това е било забранено и че това е в нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Непосочването на вид и регистрационен номер на изпревареното МПС не е елемент от фактическия състав на нарушението. Поставянето на изискване за толкова подробно описание на нарушението противоречи на разумното приложение на закона, при положение, че и самият нарушител не оспорва, че е извършвал маневра по изпреварване. Посочването на обстоятелствата, при които се извършва всяко едно нарушение, е с оглед правото на санкционирания (обвинен) да разбере естеството на административното обвинение спрямо него, а не самоцелно посочване на всички възможни подробности за обективната действителност.

Спазен е предвиденият в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление. Издадено е от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47 ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен полицейски орган (чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 37 ЗАНН), който има право да съставя актове за констатирани административни нарушения по ЗДвП, за което са представени писмени доказателства – министерска заповед и удостоверение за заеманата длъжност от актосъставителя. Неоснователни са оплакванията в тази насока, въведени с жалбата.

С оглед горното съдът намери оплакванията на жалбоподателя за неоснователни и за съда не възниква съмнение относно извършеното нарушение – извършването на маневра по изпреварване в забранителен участък.

При тази фактическа обстановка правилно е приложен и материалният закон. Нормата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП предвижда глоба от 30 лв. за водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението.

В случая това е нарушение на просто извършване, което е довършено със самото неправилно изпреварване, което, макари и да е започнало в разрешен участък, е завършило в обхвата на въведената със знака забрана.

Водачът е бил длъжен да предвиди обективната възможност да завърши 6 маневрата в преди забраната, която в случая е била въведена не само с пътния знак, но и със съответната хоризонтална пътна маркировка.

Съдът обсъди и прие, че извършеното не е маловажен случай на съответното нарушение. От една страна е вярно, че е налице по-ниска степен на обществена опасност, защото маневрата е започнала преди забраната, но от друга в случая е налице принципно по-висок риск от ПТП в този пътен участък, което изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.

Глобата от 30 лв. е в абсолютно определен размер, което изключва необходимостта да се обсъждат смекчаващи или отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства.

Горното мотивира крайния извод на съда, че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.