Решение № 113 от 16.06.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Ловеч, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310201029 по описа за 2021 година

Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 7310 от 19.07.2021 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, е наложено на Т. Д. Т. от гр.Т., област Ловеч, административно наказание на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Т., който чрез процесуалния си представител адвокат В.Н. от АК Ловеч го е обжалвал, като незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата си изтъква, че съставеният му АУАН е написан толкова нечетливо, че му било невъзможно да разбере какво нарушение му се вменява, че е извършил и съответно да направи възражения в своя защита. Счита, че поради нечетливото изписване на АУАН е невъзможно да са разбере дали същият съдържа всички предвидени в чл.42 от ЗАНН реквизити. Сочи също така в жалбата, че издателят на НП няма материалната компетентност за това. Развити са подробни доводи относно обстоятелството, че в НП са посочени като нарушени две точки – по чл.7, ал.1, т.4 и чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2011 г. на МРРБ. Твърди, че това са два отделни състава на административни нарушения, поради което е следвало да бъдат наложени две отдени наказания, което обаче не е било направено и с това е била нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Счита това за съществено процесуално нарушение, което е 1 самостоятелно основание за отмяна на НП.

По нататък в жалбата са изложени аргументи относно обстоятелството, че посочената като основание за налагане на глобата разпоредба на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП съдържа няколко различни предложения, като не е уточнено в НП кое точно е осъществено. Развива подробни доводи и относно невъзможността на жалбоподателя в качеството му на водач на ППС да отговаря за нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Счита, че ако е следвало да бъде ангажирана отговорността му, то това е следвало да стане на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Изтъкнати са и доводи, че деянието неправилно е било квалифицирано, като нарушение на нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата.

Развити са съображения и относно субективната страна на нарушението, като твърди, че жалбоподателят няма никаква вина дори и действително камиона да е бил претоварен.

Сочи, че Т. е бил само водач на товарния автомобил, наето по трудово правоотношение към транспортна фирма и именно последната има задължението да следи за нормалното натоварване на автомобила и ако е нужно да заплати съответните такси. Изтъква, че дори и Т. да е предполагал, че камиона е претоварен, то той е нямал избор, тъй като отказа му да управлява превозното средство би довел до това да си загуби работата. Твърди, че натоварването на дървата е било извършено в гората, според количеството посочено в превозния билет и дори при най-доброто му желание е нямало как да разбере, че има някакво претоварване.

Подробно в жалбата са изложени и доводи относно наличието на предпоставки за определяне на случая като маловажен.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с процесуалният си представител адвокат В.Н. от АК Ловеч. Последният поддържа жалбата с наведените в нея възражения и доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление.

Акцентира на обстоятелството, че натовареността на камиона и полуремаркето е била съобразена с количеството отразено в превозния билет, издаден от служители на ***********. Счита, че ако е имало разминаване, то се дължи на несъответствия между плътността и размера на дървесината, което по никакъв начин е нямало как да бъде установено от жалбоподателя Т., когато е присъствал на товаренето. Изтъква, че нито актосъставителя, нито наказващия орган са направили опит да изяснят тези обстоятелства, като най-лесното им е било да съставят АУАН на водача на превозното средство и да го санкционират. Обръща внимание и на развитата в жалбата теза, за това, че са налице две нарушения, но е наложено едно наказание в нарушение на принципа прокаран в разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. В допълнение изтъква, че претоварването е било малко, под 30 % и в такъв случай административнонаказателната процедура е следвало да се развие за 2 нарушение по ЗДвП, а не по Закона за пътищата. Претендира за присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призовани, в заседанието, в което е даден ход на съдебните прения, не изпращат представител. В предходни заседания се представляват от адвокат Ф.Ф. от АК Ловеч, който оспорва жалбата и да се потвърди наказателното постановление.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М.

Д. К., Пл. Ц. М. и Ц. С. Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Жалбоподателят Т. Д. Т. работел по трудово правоотношение с „******” ЕООД – гр.Т., на длъжност „шофьор”, видно от показанията на свидетеля Ц. Д..

На 29.06.2021 г., жалбоподателят Т. управлявал съчленено ППС, представляващо товарен автомобил марка „*********” с рег.№ ********* и полуремарке с рег.№ ********* по път ІІІ-301, с посока на движение гр.Ловеч – гр.Свищов. Превозвал дърва. Около 15.15 часа, на км 48, на 100 метра след входа на фуражен завод в гр.Ловеч, бил спрян за проверка от служители на АПИ София – свидетелите М.К. и П.М..

В хода на проверката свидетелите констатирали, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил марка „*********” бил с две оси, полуремаркето с три оси, а в състав пътното превозно средство било с 5 оси. Било измерено разстоянието между осите поотделно на товарния автомобил и полуремаркето с ролетка 1306/18 /5 м/, както и натоварването върху тях с техническо средство - електронна везна модел „CAPTELS ORA 10” № 785. В следствие на така направените замервания на натоварването на осите на пътното превозно средство /л.15/ се констатирало, че натоварването на задвижващата /2-ра/ единична ос на товарния автомобил е 12.080 тона, при максимално допустимо натоварване на оста от 11.5 тона, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, буква „а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При измерено разстояние между осите на полуремаркето от 1,32 м, сумата от натоварването на ос на тройната задвижваща ос била 26.820 т, при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24 тона, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3, буква „б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Във връзка с така извършените замервания, разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба № 11/2001 г. сочи, че при надвишаването на нормите по чл.7, пътното превозно средство е тежко.

За така измерените при проверката параметри на ППС жалбоподателят Т. не е представил на проверяващия служител от АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата.

Предвид на тези констатации, свидетелят М.К. съставил акт за установяване на административно нарушение № 0008101/29.06.2021 г., в който приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, 3 ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, на който акт като свидетел се подписал П.М..

По съставеният акт жалбоподателя вписал като възражения, че дървата са товарени в гора и не може да прецени колко е теглото, както и че по билет товара е 39 куб. метра.

Подписал го и получил препис от него.

Видно от квитанция за платени такси № 110011020013239 от 30.06.2021 г. /л.54/, след съставянето на акта са били изпълнени изискванията на чл.37, ал.3 от Наредбата и е била заплатена дължимата пътна такса.

Няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят да е представил писмени възражения по акта.

Въз основа на акта за нарушение, на 19.07.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 7310, в което били отразени направените и описани в акта констатации при проверката. Наказващият орган приел, че жалбоподателят Т., като водач на товарния автомобил е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата и като не го е сторил е извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП. Приел е също така и че нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопастността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура и поради тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.

С оглед на така констатираното нарушение, жалбоподателят Т.Т. бил санкциониран на основание чл.53, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.2 от ЗП с глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна :

Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ, който служител е бил надлежно упълномощен от Председателя на Управителния съвет на АПИ /заповед № РД-11- 1266/17.10.2019 г. - л.2 1/ и въз основа на акт съставен от надлежно овластено лице, съгласно заповед № РД-11- 1267/17.10.2019 г. на председателя на УС на АПИ /л.22-23/.

4

По факта на извършеното нарушение страните не спорят, а и безспорно от ангажираните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Т. е управлявал съчленено ППС, като натоварването на задвижващата /2-ра/ единична ос на товарния автомобил е било 12.080 тона, при максимално допустимо натоварване на оста от 11.5 тона, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, буква „а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, а при измереното разстояние между осите на полуремаркето от 1,32 м, сумата от натоварването на ос на тройната задвижваща ос била 26.820 т, при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24 тона, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3, буква „б" от Наредбата. За това превишение е следвало да има разрешение за специално ползване на пътищата или квитанция за платена пътна такса, която той не представил при проверката, тъй като такава не е била платена. Заплатена е била на следващия ден – 30.06.2021 година.