Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 675 от 14.07.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 2766/2025
Вид
Решение № 675
Подписан
14.07.2026
Състав
Красимира Иванова Николова-Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Г.О., 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VI СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКО

НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20254120102766 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл.127,ал.2 от СК и чл.127а,ал.2 от СК.

Ищецът Г. В. Г. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О., ул. ***, чрез пълномощника си – адв. Н. Паличева от ВТАК, посочва в исковата си молба, че ищецът и ответницата са родители на малолетните деца В. Г. В., роден на 17.11.2012г., с ЕГН **********, и Е. Г. В., роден на 12.01.2017г., с ЕГН **********. Сочи, че страните заживяват съвместно през 2010 г. в къща, собственост на родителите на Г., където се раждат двете им деца. Заявява, че когато голямото дете В. се ражда, за него се грижат както двамата родители, така и баба му и дядо му по бащина линия. Според ищеца, отношенията му с майката Д. Г. са били добри и това мотивирало желанието им да имат второ дете, което се ражда през 2017 година. Твърди, че когато новороденият Е. бил на 40 дни, майката казала, че отива до аптека в центъра на Г.О. и повече не се върнала вкъщи. Заявява, че не е имало повод за такова поведение, никой не я е обиждал или гонил. Ищецът и неговите родители я търсили навсякъде, където допускали, че може да е, но много скоро тя изпратила снимки на телефона на бащата, на които тя и друг мъж са прегърнати. Сочи, че много скоро семейството на ищеца разбрало от близки, че ответницата е заживяла с друг мъж на съпружески начала.

Твърди, че от този момент за малкото дете В. и за бебето Е. се грижат техният баща, баба им и дядо им по бащина линия. Посочва, че малко повече от година след това, ищецът заживял на съпружески начала с друга жена - К. А.а, с която живее съвместно и в момента и двамата имат родено 6-годишно момченце Стиван. Заявява, че тази жена се включва и помага в грижата за двете деца на ищеца от връзката с ответницата.

1

Твърди, че от раздялата на страните в края на февруари 2017 година до настоящия момент майката на двете деца В. и Е. ги е виждала само два пъти за по един час, като първият път е донесла документи на децата и е предоставила на майката на ищеца декларация с изразено съгласие за пътуване на децата в чужбина, придружавани от тяхната баба. Посочва също, че през 2020 година цялото семейство заминало за Г. заедно с децата, а там ищецът и неговият баща започнали работа. Известно време голямото дете ходило на училище, а малкото - на детска градина в Г..

Заявява, че ответницата също живее в Г., но на неизвестен за ищеца адрес. Твърди, че тя не е виждала децата, никога не е изпращала издръжка за тях, не ги е търсила под никаква форма, не ги е поздравявала за рожден ден. Според ищеца, техният случай е известен на Дирекция „Социално подпомагане", отдел „Закрила па детето" - Г.О., откъдето са търсили помощ.

Посочва, че през пролетта на 2025 година внезапно починал бащата на ищеца, което наложило семейството да се прибере в своя дом в гр. Г.О.. Пояснява, че ищецът работи в Г., като се занимава с почистване на домове, дворове, промишлени обекти, включително изхвърляне на железни отпадъци, и така издържа семейството и себе си. Сочи, че майката на ищеца, останала сама след смъртта на съпруга си, не е в състояние да се грижи сама за двете деца. Посочва, че децата са ученици в шести и втори клас на СУ ,,Вичо Грънчаров“ гр. Г.О., и ищецът е единственият родител, който добросъвестно и неотлъчно полага грижи за децата си, той ги възпитава и им създава навици. Заявява, че майката е отхвърлила двете си деца и бащата фактически е единствен родител на малолетните В. и Е., като той желае да приведе тези отношения в съответствие със закона.

Ищецът желае децата да могат да растат и да се развиват пълноценно, да живеят съвместно с него и той да е отговорен за тях, както до сега. Желае да могат да остават за подълго време, както и да учат в Р. Г. и да пътуват в държавите на ЕС, Р.Турция и Р.Сърбия със своя баща или трето упълномощено пълнолетно лице. Сочи, че липсата на синхрон между ищеца и ответницата мотивират бащата да заведе иск по чл.127а,ал.2 от СК.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.127,ал.2 от СК да постанови ищецът да упражнява родителските права над малолетните деца В. Г. В. и Е. Г. В.; да постановите двете деца да живеят при своя баща Г. В. Г. на неговия постоянен адрес в гр.

Г.О., ул. ***, а при промяна на постоянния адрес на бащата децата да следват неговото местоживеене до навършването на пълнолетие. Моли съда да осъди ответницата Д. Х. Г. да заплаща на двете деца В. и Е., чрез техния баща и законен представител Г. В. Г., месечна издръжка в размер на по 300 /триста/ лева за всеки, считано от завеждане па исковата молба, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване па издръжката, заедно със законната лихва при забава, считано от падежа до окончателното изплащане на всяка просрочена вноска. Моли съда, на основание чл.149 от СК, да осъди ответницата да заплати издръжка за минало време за малолетните си дена В. и Е. в месечен размер на 270 лева за всяко дете, считано от завеждане на исковата молба за 12 месеца назад. Моли съда да определи режим на лични контакти на ответницата с децата В. и Е., както следва: майката да 2 вижда децата всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 14 часа, като вземането и връщането на децата от майката Д. Г. ще става от и в дома на бащата Г. Г. на адрес: гр. Г.О., ул. ***.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да даде разрешение, заместващо липсата на съгласие от майката Д. Х. Г., децата В. Г. В. и Е. Г. В. да пътуват на територията на Европейския съюз, Република Турция и Република Сърбия, и да пребивават в Р. Г., включително и с правото да учат в тази страна до навършването на пълнолетие от двете деца. Моли съда да разреши издаването на задграничен паспорт или друг заместващ го документ за децата В. и Е. по заявление, подадено само от бащата Г. Г., без да се иска съгласието на майката. Моли съда на основание чл.127а,ал.4 от СК да допусне предварително изпълнение на решението.

Моли съда да му присъди направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, ищецът Г. В. Г., лично и чрез пълномощника си – адв. Н. В. от ВТАК, поддържа предявените искове. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове.

Ответницата Д. Х. Г. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: село Д., общ. Д., обл. Д., призована по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения от съда по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител на ответницата – адв. М. А. И. от ВТАК. Предвид процесуалното си качество на особен представител на страна по делото, назначен на основание чл.47,ал.6 във вр. с чл.47,ал.1 от ГПК, и невъзможността да осъществи връзка с ответника, становището му за обстоятелствата, изложени в исковата молба, се основава единствено на документите, намиращи се в делото. Счита, изложеното твърдение, че майката не полага грижи за децата си, за едностранчиво и неподкрепено с доказателства. В случай, че упражняването на родителските права бъде възложено на бащата, счита, че предложеният режим на лични отношения с майката - „два пъти в месеца, в събота, без пренощуване при нея“, е силно ограничен и не дава възможност на бащата да изгради и поддържа емоционална и психическа връзка с децата си, едното от които е на ниска възраст, а другото - тийнейджър. Заявява, че липсват твърдения и доказателства поведението на майката да застрашава децата, поради което и не се обосновава така предложеният ограничен режим на лични контакти. Счита, че правилен се явява следният режим на лични контакти между майката и децата й: всяка четна според поредния номер в годината седмица от месеца майката да има право да взема децата от определения адрес по местоживеене в петък от 18:00 ч. до неделя в 16:00 ч. с преспиване; майката да има право да взема децата през нечетните години на Коледните празници, а през четните години - на Новогодишните празници; майката да има право да взема децата всяка година на последния ден от Великденските празници и на четните години на рождения ден на децата; майката да има право да взема децата 20 (двадесет) дни през лятото след предварителна уговорка с бащата и съобразно графика за ползване на платения годишен отпуск. Твърди, че така посоченият 3 разширен режим на лични отношения е в интерес на децата и би гарантирал присъствието на майка им при израстването им, което е от изключително голямо значение за формирането на техния характер, навици, възгледи и пр. По отношение на претендираната издръжка за минал период, счита, че липсват твърдения и доказателства, които да обосноват претендираната сума в съответния размер.

На следващо място заявява, че ако се установи, че бащата е полагал грижи за децата, претендираната издръжка за минал период следва да бъде присъдена в минимален размер.

Сочи, че по делото липсват доказателства, че майката полага труд и получава възнаграждение или реализира други доходи. Ето защо, предвид обстоятелството, че задължението за издръжка има алиментен характер и е дължимо безусловно, ако се установи дължимостта на издръжката от майката, счита, че същата следва да бъде присъдена в минимален размер, а именно: една четвърт от минималната работна заплата, съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК.

По повод размера на претендираната текуща издръжка, в случай, че упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата, счита, че същата трябва да бъде присъдена в минимален размер, а именно: 155,05 евро.

По отношения на предявения иск по чл.127а от СК, възразява да се позволява на родителя, упражняващ родителските права, да извежда децата извън територията на Европейския съюз в посочените страни: Република Турция и Република Сърбия. Възразява да се допусне децата да бъдат извеждани от територията на страната от трети лица, пък било то и упълномощени.

С оглед изложеното по-горе, в случай, че съдът прецени, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, то да съобрази изложените възражения и съображения относно размера на претендираната издръжка за минал период, текуща издръжка и режима на лични отношения.

В съдебно заседание, ответницата Д. Х. Г., редовно призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК и уведомена от ДСП-Д., не се явява, не се представлява. Особеният представител – адвокат М. И. от ВТАК поддържа писмения отговор. Излага съображения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не оспорват фактите, че Г. В. Г. и Д. Х. Г. не са съпрузи, но са осъществявали фактическо съжителство на съпружески начала, по време на което са родени две деца: малолетното дете В. Г. В., роден на 17.11.2012г. в град П., с ЕГН **********, и Е.

Г. В., роден на 12.01.2017г. в град В.Т., с ЕГН **********. Тези факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства - удостоверение за раждане, изд. на 20.11.2012г. от Община П. въз основа на акт за раждане № 2196/20.11.2012г., удостоверение за раждане, изд. на 13.01.2017г. от Община В.Т. въз основа на акт за раждане № 0033/13.01.2017г., справки от 4

НБД и социални доклади.

Видно от приетото писмено доказателство - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 184, том 2, рег. № 2211, дело № 157/2025г. по описа на нотариус Лора Стефанова с рег. № 743, с район на действие ГОРС, на 21.05.2025г. Е.С.М. е придобила право на собственост върху недвижим имот, намиращ се в град Г.О., ул. ***, представляващ дворно място с построените в него жилищни сгради и стопански постройки.