Определение № 20 от 07.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Благоевград, 07.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20241200501076 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по астна жалба с вх. №21229/20.09.2024 година, депозирана от ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“, ЕИК 000017419, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.“***“ № 66 против Определение№1652/21.08.24г., постановено по гр.д.№711/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград.

Атакуваното определение е връчено на жалбоподателя на 16.09.2024 г. /видно от съобщението на л.250 от първоинстанционното дело/, а жалбата е подадена на 20.09.2024 г., поради което следва да се приеме, че тя е подадена в установения от закона едноседмичен срок.Установява се, че частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

С оглед на горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК жалбата следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна и следва да бъде уважена при следните аргументи:

Производството по гр.дело № 711/2024г. по описа на Районен съд - Благоевград е образувано по искова молба на Югозападен университет „Неофит Рилски“, ЕИК 000017149, гр. Благоевград, ул. “***“ № 66, представляван от проф. д-р Н.М. - ректор против С. И. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. "*** 1", бл. 45, вх. 10К, ет.5.

С исковата молба е искано от съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден С. И. Д. да заплати в полза на Югозападен университет „Неофит Рилски“ сума в размер на 1 000 лв., представляваща част от дължимото се обезщетение, цялото в размер на 1

500 000 лв., за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се от ищеца, че вредите са настъпили като последица от изявления на ответника в национален ефир, чрез няколко национални телевизии, а именно:

Твърди се, че на 11.12.2023 год., като гост в предаването „Делници“ по национална телевизия „Евроком“, ответникът е заявил неверни твърдения: „Забелязал, че има едни дисциплини, които водя аз и никой друг всъщност с нанесена оценка и след нея има подпис, който трябва да е моя подпис, но няма нищо общо с моя подпис и тъй като това е дисциплината, по която изпита се държи още в първи курс, очевидно става въпрос за човек, който е стигнал до четвърти курс без да вземе този изпит и е решил изобщо да не се явява на него, а заместник - декана В.К. ... всъщност е фалшифицирал моя подпис и студента е завършил.“, „Успях да идентифицирам осем такива случая със съмнителни подписи, които не отговарят на моя автентичен подпис, това по три-четири дисциплини, по които преподавам само аз и никой друг. Освен това, има един особено фрапиращ случай, в който е дълбоко съмнително дали студентката, която вече е получила своята диплома от ПИФ на декана Н.М. и тя е дълбоко съмнително дали изобщо някога е била студентка и дали е положила дори и един изпит, “.

Твърди се от ищеца, че ответникът прави опит да представи учебния процес в ПИФ на Университета, като една формална процедура, при която в резултат на съставяне на неистински и/или подправени документи е възможно и дори обичайно завършването на висше образование без полагане на изпити, без присъствия на учебни занятия и без необходимите знания. Твърди се, че в същото телевизионно интервю ответникът е заявил:

„През онези години, когато И.Г. беше главен прокурор настана една абсолютна безнаказаност и тези практики, които аз описвам са резултат от това чувство на безнаказаност и от овладяването на един български държавен университет и превръщането му във феодално владение той отдавна е престанал да бъде държавен университет и университет на България, защото той е в момента едно феодално владение на две фамилии фамилията Ю. и фамилията М.. “. Трябваше ми много време за да направя тези 26 фотографии на извършените документни измами и нарушения. При всички случаи, едва ли са само тези осем случая и осем студента, които аз съм открил. “.

Описва се от ищеца в исковата молба, че на 22.12.2023 год., като участник в предаването „Евродикоф“ по телевизия „Евроком“, ответникът Д. отново е изложил клеветнически твърдения, а именно: „Разпознах една нанесена оценка на моя дисциплина, която преподавам само аз във факултета и разпознах подпис, който изобщо не е мой. И в тази главна книга аз успях да идентифицирам осем случая на осем студента, които са получили своята диплома, като не са положили целия брой изпити, а много от моите изпити те всъщност не са ги взели. Този, който е най-долу, преди долната жълта линия „Български национализъм“ този подпис не е мой, такъв изпит не е проведен.“ Тука имаме още един случай най-долу, дисциплината „Политика и историческа памет”, дисциплина която се води само и единствено от мен, не е проведен изпит, но за сметка на това има нанесена оценка, 2 която е подписана. Също този подпис след оценката не е мой. “ , „И това вече е един особено скандален случай. Аз не съм сигурен дали това лице някога изобщо е било студентка. Забележете колоните, които са пред оценките двете, там обикновено се нанасят номерата на изпитните протоколи, там се нанасят броя на часовете в съответната дисциплина, както и кредитите, които човека получава. Имам чувството, че тази главна книга е попълнена за един след обяд, нанесени са всичките оценки, почерка е доста сходен, макар да са използвани различни химикали, накъде и не са използвани и тази диплома, както виждаме, тя е получена от студентката която вече има диплома за завършено виеше образовани, при положение, че от всичко е видно, че тя изобщо никога не е била студентка.

“, „Имаше един период, където се организира една кампания за попълване на главните книги и се казваше: там, където не могат да бъдат намерени протоколи за проведени изпити и оценки, да се гледа вече дадената диплома и оценката, която някой е решил да сложи в тази диплома просто преподавателя да поеме отговорност и тепърва, със собственият си подпис да я легитимира в главната книга.“, „Виждате тези два протокола от проведени изпити първия горния е изцяло фалшив, аз не съм провеждал такива изпити, този подпис не е мой, тези оценки не са нанесени от мене и в същото време, имената, които сте забелили, три от тях са героите от тези осем случая в моя сигнал. Всъщност, това е протокол, създаден не само със задна дата, а и създаден след като министерската комисия е започнала проверка.

Това е създадено някъде между 10-ти и 14-ти Декември този месец/2023 г./ - горния протокол. Т.е. искам да кажа, че те продължават да създават документи с невярно съдържание и да лъжат самата комисия на министерството“.

Твърди се, че с представянето на напълно неверни обстоятелства в това интервя ответникът дискредитира университета, вреди на неговата репутация и разколебава доверието в това висше училище от страна на настоящи и бъдещи студенти и обществото, като цяло.

Ищецът описва, че на на 19.01.2024 година, като участник в предаването „Евродикоф“ по телевизия „Евроком“, ответникът е заявил отново клеветнически твърдения, касаещи законосъобразността и легитимността на процедурата по провеждането на Общото събрание на университета от 14.12.2023 година, респ. относно законосъобразността на проведения избор на нов ректор.

В исковата молба се сочи, че на 06.03.2024 год., ответникът е участвал като гост в предаването „Опозиция“, излъчвано по ТВ „СЕГА“. Твърди се, че в интервюто ответникът е заявил, че в Югозападния университет се извършват тежки закононарушения и престъпления, че се издават „фалшиви дипломи“, правят се опити за подмЯ. на документи и съставяне на неистински такива.

В исковата молба се твърди, че на 07.03.2024 година, ответникът е взел участие в предаването „Денят започва“, излъчено на живо по Българската Национална телевизия, в което е заявил: „От 11 до 13 декември двата дни минава проверката. На 12 декември вечерта, съвестни хора от Югозападния университет ми изпращат на вайбъра ето тези два протокола, които са били подготвени на 12 декември. Вечерта преди края на работния ден са били 3 снимани на ксерокс, горния протокол е фалшив, изработен на 12-ти през деня за да бъде показан на проверяващата комисия на министерството на 13 декември. Вижда се с просто око. Когато отива комисията на 11 декември от Правно- историческия факултет и самия Н.М. знае, че ще бъдат проверявани неща, които са свързани с моя сигнал и точно за това те се подготвят с необходимите документи. Някои /студенти/ има изпити, които са ги взели, но други просто не са ги взели. Но има и такива, които не съм ги виждал /студенти/. Всичко, което се случва от декември месец насам показва, че става въпрос в схема, в която участват сегашния ректор М., ръководителя на катедра „История“ В.К. и бившия ректор Ю.. Не случайно показвам двата протокола, от които единия е истински, а другия фалшив - с просто човешко око се вижда. Какво да Ви кажа за датите - естествено, че има начин датите да бъдат подменени и аз не случайно казах, че МВР и Прокуратурата незабавно този Учебен отдел трябва да го запечатат, защото до 15 април предстои да се правят тепърва ето такива неща /показва двата протокола/. Ние твърдим, че са раздавани дипломи без да са положени изпити. “.

Ищецът твърди, че в резултат на така изнесените от ответника неверни обстоятелства, внушения и манипулации, Югозападния университет „Неофит Рилски“ е претърпял огромни неимуществени вреди, изразяващи се в подкопаване на неговия авторитет, накърняване на доброто му име и дискредитирането му сред обществото.

Пред първоинстанционния съд е приключила размЯ.та на съдебни книжа по реда на чл.131 от ГПК, като в указания срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Именно с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност, като се е позовал на разпоредбата на чл.105 от ГПК съобразно адреса на ответника в град София.

Съобразявайки заявеното в срока по чл.119, ал.4 от ГПК възражение за местна неподсъдност и излагайки аргументи, че съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника доколкото в случая, постоянния адрес на ответника е в гр. София, районният съд е прекратил производството по гражданско дело № 711/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд с обжалваното Определение№1652/21.08.24г., постановено по гр.д.№711/24г. по описа на РС – гр.Благоевград.

В разглежданата частна жалба се излагат доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ГПК, иск за вреди, причинени в резултат на непозволено увреждане, може да се предяви и пред съда, по местоизвършване на деянието и се иска от съда да отмени обжалваното Определение №1652 от 21.08.2024 година, постановено по гр.д. № 711/2024 година по описа на Районен съд - Благоевград и се върне делото на Районен съд – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

В разглеждания казус въззивната инстанция следва да отмени обжалваното първоинстанционно определение като неправилно.

4

Със заявените факти и обстоятелства, на които ищецът основава иска си се твърди извършването на увреждащо деяния, вредоносните последици от което са настъпили по седалището на ищеца.

Не може да се спори, че излъчването в национален ефир на телевизионно предаване на твърдения, възприети от ищеца като обидни и клеветнически достига до максимален брой зрители разположени на географски принцип в различни точки и местоположение, което не е ограничено на териториален принцип с оглед на именно телевизионното излъчване, предназначено за неограничен брой зрители. В този смисъл вредите от противоправното деяния, изразяващо се в разпространение на клеветнически твърдения и/или обидни думи и изрази не настъпват с излъчването на телевизионната програма, а с достигането им до лицето, което твърди спрямо него да е извършено деликтното деяние и с настъпването на проявилите си последици от деяние. Именно по мястото на седалището на ищеца в казуса съдът приема, че настъпва завършващия елемент от фактическия състав на деянието, за което се иска от ищеца да бъде осъден ответника пред първоинстанционния съд. В този смисъл и съдебната практика – така с Определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.