Решение № 206 от 21.04.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Велико Търново, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20224110201104 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ООД гр. *** против Наказателно постановление № *** от *** на Началника на Отдел "Оперативни дейности" - ***, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на по 500 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, като претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № *** от *** г. от органите на приходната агенция срещу дружеството – жалбоподател, 1 затова, че при извършена проверка на 08.06.2022 г., с начален час 11:00 часа, на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - офис, находящ се гр. ***, ул. „***“ ***, експлоатиран от дружеството, било установено, че задълженото лице не било осигурило фискалните касови бележки, издавани от въведено в експлоатация за обекта фискално устройство модел „Датекс DP-150“ с ИН на ФУ:БТ744120 ИН на ФП:02744120 да съдържат задължителните реквизити, регламентирани в чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а именно адрес и наименование на търговския обект.

На фискалните касови бележки и на всички документи издавани от фискалното устройство /ФУ/ се отпечатвало „адреса на обекта е гр. ***, ул. ***. Съгласно Портал на електроните услуги на Агенция по геодезия, картография и кадастър адреса на обекта бил гр. ***, ул. *** ***

Горното се потвърждавало от ФКБ № *** г., издадена за целта на проверяващият екип на стойност 0,01 лв. и от МФО /междинен финансов отчет/ № *** в 11:24 ч.

Некоректно въведеният адрес, възпрепятствал откриването на обекта и извършването на проверка в същия.

Като доказателство за резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК е съставен протокол за извършена проверка cep. *** с приложения към него.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на представляващия дружеството, връчен му е надлежно и е подписан от него с възражението, че към дата *** г. нарушението било отстранено.

Това обстоятелство не е спорно между страните и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства.

Контролният орган е квалифицирал извършеното нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, налагайки на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия орган да издава НП по чл. 185 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП.

Свидетелите на въззиваемата страна потвърждават направените в хода на проверката констатации, които не са спорни и между страните.

От изисканата от общ. *** справка се установява, че ул. „***“ и „***" имат пресечна 2 точка в ***, образуваща кръстовище. Прилежащ към него на север се намира *** в който са разположени сградите на сладоледена фабрика, складова база и административна част към нея, на юг се намира *** в който е разположен общински паркинг, а на изток се намира *** в който е разположен частен паркинг.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

От формална страна не се констатираха нарушения на административно наказателната процедура. АУАН и НП са съставени от оправомощени за това лица, в предписаната от закона форма и реквизити. Връчени са по надлежния ред в рамките на законовите срокове.

С оглед на приета за установена фактическа обстановка се налага извода, че действително е налице неточно посочване на адреса, на който се намира търговския обект, с което дружеството е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Административнонаказващият орган правилно е приложил санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, преценявайки, че нарушението не е довело до неотразяване на приходите. Съобразил е разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел единствено обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, налагайки минимално предвиденото в законовата разпоредба наказание.

Независимо от изложеното дотук обаче, съдът намира, че с оглед на събраните по делото доказателства са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. и. д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесло, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Задължение на съда е да прецени обществената опасност на конкретното деяние и дееца, като в случая пред настоящата инстанция са събрани достатъчно доказателства от значение за тази проверка. На основание чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на вредните последици и пониската степен па обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление, респ. административно нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай.

При анализ на установените факти, може да се приеме, че в случая се касае за маловажен случай и че нарушителят не следва да се наказва, а само да се предупреди, че при повторно 3 нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Безспорно е, че конкретното нарушение е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав, но липсата на настъпили вредни последици от деянието е от значение при преценката дали макар от обективна страна да осъществява състава на определено нарушение, разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Видно от събраните доказателства се касае за нарушение, което може да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Допълнителни аргументи за прилагането на чл.

28 от ЗАНН, освен липсата на вредни последици от извършеното нарушение, са това на първо осъществяване на такъв вид нарушение, факта, че в действителност фискалния касов бон съдържа посочване на всички други изискуеми реквизити и в случая не става въпрос за липса на реквизит, а за неточно посочване на същия, при доказателствената установеност по делото, че двете процесни улици имат пресечна точка, образуваща кръстовище, към която е прилежащ ПИ, в който се намират сградите на дружеството-жалбоподател, че нарушение е било незабавно отстранено след установяването му и преди съставянето на АУАН, поради което се налага извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца, които мотивират настоящата инстанция да приложи чл. 28 от ЗАНН. В противен случай би се стигнало до несъразмерно тежка санкция вследствие на един незначителен пропуск.

С този извод, по никакъв начин не се омаловажават охраняваните от законодателя обществени отношения. Напротив, именно конкретният, задълбочен подход към всеки отделен случай спомага и е гаранция за утвърждаване на законосъобразността в тези обществени отношения и за изграждане на съзнание за необходимостта от съблюдаването на нормативните изисквания. Действително, законодателят е предвидил санкция за определено деяние, но при наличието на определени факти и обстоятелства става въпрос за маловажност на дадено нарушение, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложеното е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

С оглед изложените съображения съдът следва да упражни правомощието по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН като предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от *** на Началника на Отдел "Оперативни дейности" - ***, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***“ ООД гр. *** на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева, като незаконосъобразно.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „***“ ООД гр. ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на „***“ ООД гр. *** сумата от 300.00 лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5