Определение № 314 от 22.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. Благоевград , 19.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500223 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Образувано е по повод на жалба от Е. Л. И., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. "Ш.п.

№, ет., ап., в качеството и на длъжник по ИД № 900/2020г. по описа на ЧСИ М.К., с искане за отмяна на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител- налагане на възбрана върху единствения имот, собственост на длъжника, който е несеквестируем по чл. 444 т. 7 от ГПК, както и поради налагане на възбрана върху единственото жилище на длъжника, без да е спазена разпоредбата за съразмерност на обезпечението, с размера на задължението.

Изложени са в жалбата оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на действията на ЧСИ М.К. по образуваното от него ИД № 900/2020г., с което е наложена възбрана върху единствения и обитаван от жалбоподателката недвижим жилищен имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.Б., ул.

Ш.П. №, бл. В с площ от 34.27кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж връху земята. Наведени са жалбата и възражения, че принудителното изпълнение в настоящия случай е насочено срещу несеквестируем имот, по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК, тъй като същият съставлява единственото жилище на жалбоподателката Е. Л. И., в която тя и понастоящем живее. Поддържа се, че съобразно дадените указания с ТР № 2/2013г. на ВКС на ОСГТК, не е необходимо да бъдат извършени принудителни действия, като опис или публична продан, за да упражни длъжникът правото си на жалба. Достатъчно е налагането на запор или възбрана, за да са налице основанията за длъжника да упражни правото си на жалба срещу действия насочени срещу несеквестируем 1 недвижим имот.

С жалбата се иска отмяна на незаконосъобразното действие на ЧСИ М.К. по образуваното пред него ИД № 900/2020г., тъй като чрез налагането на възбраната върху недвижимия имот, чиято отмяна се иска от съда, не е спазена разпоредбата за съразмерност на обезпечението с размера на задължението на длъжника, тъй като стойността на имота надхвърля 10 пъти стойността на задължението.

Не на последно място- сочи се с частната жалба че между длъжника по изпълнителното дело и ЧСИ е постигнато споразумение за доброволно изпълнение на задължението- чрез внасяне на месечни погасителни вноски от по 50лв., до пълното изплащане на дълга.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, по делото е депозирано писмено възражение от адв. Ц.П., пълномощник на ЧСИ Б.В.- взискател по ИД № 900/2020г. по описа на ЧСИ М.К., с което се оспорва жалбата депозирана на осн. чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК.

Във връзка с оплакването на жалбоподателя- длъжник в изпълнителното производство, че възбранения недвижим имот е несеквестируем, навеждат се възражения, че несеквестируемостта е забрана за ЧСИ да осребрява обявеното от закона за несеквестируемо имущество, но не и да го възбранява, когато се касае за жилище. Поддържа се с писменото становище, че съгласно т. 1 от ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, възбрана върху несеквестируема вещ/недвижим имот/ е допустима, тъй като се касае за обезпечителна мярка, а не за предприемане на изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител срещу несеквестируем недвижим имот. Отделно излагат се съображения, че съгласно указанията дадени на съдилищата със същото ТР, запорът и възбраната, не са същински изпълнителни действия, поради което не подлежат на обжалване.

Оспорва се с писменото становище по чл. 436 ал. 3 от ГПК и оплакването наведено с жалбата от Е. Л. И., за неспазване на разпоредбата на чл. 422а от ГПК за съразмерност на обезпечението с размера на задължението по изпълнителното дело.

Поддържа се, че искането е недопустимо, тъй като в нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК не е предвидена възможност за длъжника, да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори или възбрана, като такава възможност не е предвидена и в разпоредбата на чл. 422а ал.1 от ГПК. Такава възможност с разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК е предвидена от закона, но само за всизкателя по изпълнителното дело. Поради изложеното, не е предвидена от законодателят възможност за обжалване по реда на чл. 435 от ГПК, действията на ЧСИ, на основание нарушение на разпоредбата на чл. 422а от ГПК, в каквато насока е установена константна съдебна практика. За длъжника остава единствено процесуалната възможност съгласно чл. 422а ал. 2 от ГПК, да релевира доводи за несъразмерност, чрез възражение до съдебния изпълнител, каквото в настоящия случай не е наведено.

2

Поддържа се с писменото становище от пълномощникът на взискателя по изпълнителното дело- че „споразумение“ между длъжника и ЧСИ за начина на погасяване на задължението, не е предвидено в закона и не може да е релевантно към настоящия казус.

Предвид на изложеното с писменото становище от адв. Ц.П., пълномощник на ЧСИ Б.В.взискател по ИД № 900/2020г. по описа на ЧСИ М.К., иска се от съда да отхвърли жалбата на длъжника Е. Л. И., като неоснователна.

В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, ЧСИ М.К., с рег. № 891 на КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград, изразява становище, че депозираната жалба е процесуално недопустима, а по същество неоснователна. Сочи се в мотивите на съдебния изпълнител, че законодателят изчерпателно е изброил в закона действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани пред съда от длъжника по изпълнителното дело и искането от длъжника за отмяна на наложена възбрана, дори върху несеквестируемо имущество/недвижим имот/, е извън предметния обхват на цитираната правна норма и длъжникът не е активно процесуално легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложената възбрана върху имота. Отделно поддържа се становище и за неоснователност- доколкото съгласно ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, възбраната на несеквестируем недвижим имот е допустима, тъй като се касае за обезпечителна мярка, а не за същинско изпълнително действие.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя, материалите по изпълнително дело № 900/2020г. по описа на ЧСИ М.К., представено в заверен препис, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е едначаст процесуално недопустима, а в другата част неоснователна.

Съображенията за това са следните:

ИД № 900/2020г. по описа на ЧСИ М.К., е образувано по молба на взискателя ЧСИ Б.В., въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2020г., издаден по гр.д. № 259/2017г. по описа на ОС Благоевград, срещу Е. Л. И., ЕГН **********, за сумата 1 140.00лв., представляваща разноски пред въззивната съдебна инстанция на осн.чл. 78 ал. 4 от ГПК.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от ЧСИ извършване на проверка относно имущественото състояние на длъжника, която е извършена от ЧСИ М.К., като е констатирано че Е. Л. И. е собственик на недвижим имот: самостоятелен обект/апартамент/ в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.Б., ул.

Ш.П. №, бл. В с площ от 34.27кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, като правото на собственост е придобито на осн. договор за покупко продажба.

3

С постановление от 03.11.2020г. на ЧСИ М.К. по ИД № 900/2020г. по неговия опис, е наложена възбрана върху недвижимия имот собственост на длъжника- самостоятелен обект/апартамент/ в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.Б., ул.

Ш.П. №, бл. В с площ от 34.27кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж връху земята.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:

Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл.260, 261 и 262 от ГПК, като жалбоподателката Е. Л. И., като страна по изпълнителното дело, е процесуално легитимирана да подава жалби срещу незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, като е надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване акт на ЧСИ М.К. по образуваното ИД № 900/2020г.

С разпоредбата на чл. 435 от ГПК законодателят съществено е ограничил предметния обхват на обжалването срещу незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, като лимитивно и изчерпателно е определил както лицата с право на жалба, така и изпълнителните действия срещу които същата може да бъде насочена. На основание чл. 435 ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно приетото по с т. 1 от ТР № 2/26.05.2015г. по т.д.

№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва срещу отделен имуществен обект на длъжника, с налагането на запор или възбрана върху този обект от съдебния изпълнител. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия- запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др.. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават/несъвместими са/ с несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

В настоящия случай макар на длъжника по ИД № 900/2020г. да не е предоставена от закона изричната възможност да обжалва наложената от ЧСИ М.К. възбрана върху негов собствен недвижим имот, като отделно изпълнително действие, както и жалбоподателката да не е процесуално легитимирана да иска отмяната на наложената възбрана и нейното вдигане от съдебния изпълнител, доколкото с жалбата на Е. Л. И. са наведени доводи, че налагането на възбраната е извършено върху нейния единствен жилищен имот, т.е. срещу 4 несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК, съставът на ОС Благоевград намира жалбата в тази и част за процесуално допустима, но по същество намира същата за неоснователна.

Действително- видно е от материалите по ИД № 900/2020г., представени и приложени в заверен препис по настоящото дело, че ЧСИ М.К. е наложил възбрана върху единствения жилищен имот на длъжника Е. Л. И., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.Б., ул. Ш.П. №, бл. В с площ от 34.27кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята. Съгласно т. 1 от ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника, с налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху несеквестируемата вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. За приемане на така наложеното разрешение с цитираното ТР, съобразено е че налагането на възбрана върху недвижимия имот не е извършване на същинско изпълнително действие, а действие по обезпечение на вземането на кредитора, предназначено да запази възбранения недвижим имот в патримониума на длъжника, което само ограничава длъжника в правото му да се разпорежда, изменя, поврежда или унищожава имота, като в случай че бъдат извършени такива действия, те биха били непротивопоставими на кредитора- взискател по изпълнителното дело./чл. 451 от ГПК/.