Решение № 351 от 15.03.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 228/2024
- Вид
- Решение № 351
- Подписан
- 15.03.2024
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Мария Бончева
Цитирани разпоредби
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 45, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 5б ал. 3 · Закон за закрила на детето
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 351 гр. Варна, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20243110200228 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Д. А. И. против НП№ 460а27/20.12.2023г. н а ОД МВР- гр.Варна, с койт о на Д. А. И. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000 лева на основание чл.45 ал.1 от Закон за закрила на детето.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.
В съдебно заседание редовно призован , жалбоподателят се представлява.
Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от текста на съставения електронен фиш според административнонаказващия орган, на 22.07.2023г. в 22и10ч. в гр. Варна к.к.
Златни пясъци в магазин зад хотел Карнивал стопанисван от „Джамбо 2020“ ЕООД жалбоподателят извършил продажба на алкохолни напитки -1 бр.
1 бутилка 200 мл. водка „Флирт“ на непълнолетно лице гражданин на Р.
Полша-М. Х.
Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. П. К., чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед № 365з-2095/16.05.2019г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че изписването на различна цифрова квалификация в АУАН е довела до ограничаване на правото му защита. В словесното описание на нарушението в АУАН и НП съществува единство и 2 съдът намира, че жалбоподателят не е бил затруднен да разбере в какво е обвинен и срущу какво да се защитава. АНО в НП е изправил допуснатото нарушение в АУАН, като е изписал правилна цифрова квалификация на нарушението. Жалбоподателят е запознат с НП и нарушението което му е вменено. Реализирал е правото си на жалба. Съдът намира, че допуснатото нарушение при изписване на цифровата квалификация в АУАН не е от категорията на същественити и не е довело до ограничаване на правото на защита на жалбаподателя.
С императивната разпоредба на чл. 5б ал. 3 ЗЗДет ето се забранява предлагането и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, на деца. За това нарушение чл. 45, ал. 1 ЗЗДет предвижда адмиминистративно наказание глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., ако извършителят не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение чл. 5б ал. 3 ЗЗДет ето. Административнонаказателната му отговорност правилно е била ангажирана с обжалваното наказателно постановление. Санкцията е определена правилно по вид и размер на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗДет . По делото не се спори относно това, че жалбоподателят е бил собственик на магазина на 22.07.2023 г., не се спори и относно възрастта на М. Х.-полски гражданин, чийто обяснения се съдържат в АНП, приета и кредитирана от съда.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно, тъй като те по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на 3
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП№ 460а-27/20.12.2023г. на ОД МВР- гр.Варна, с койт о на Д. А. И. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000 лева на основание чл.45 ал.1 от Закон за закрила на детето.
ОСЪЖДА Д. А. И. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съдВарна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административнонаказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4