Решение № 260123 от 07.07.2021, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Ловеч, 07.07.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н

А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1653 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано въз основа на искова молба от Ф.Х.Ч., с адрес: *** и З.Х. Ч. - Г. , с адрес: ***, двамата чрез С.П.С. ***, офис № 207 против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес на управление: гр. София, Център, ул.“Св.св. Кирил и

Методий“№17-19, представлявана от Георги Терзийски – председател на УС на АПИ и ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Ловеч, ***.

Ищците излагат в исковата молба, че са наследници по закон на Л. И. С.– б.ж. на гр. Ловеч, починала на 24.09.2012 г. Поясняват, че тя от своя страна е пряк наследник на Ч. / Х. И. /, починал на 25.09.2000 г.

Наведени са твърдения, че с

Решение № 19-8 от 23.12.2005 г. на ОСЗ – гр. Ловеч е възстановено правото на собственост на наследниците на И. М.ски върху отнети гори и земи от горски фонд, които са комасирани в един имот по КККР на с. Лисец, общ.- Ловеч с идентификатор № *** с площ от 10.800 дка. Посочва се, че Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ на основание чл.34б ал.2 от ЗДС във вр.с чл.61 т АПК е уведомила Ф.Х.Ч. с писмо изх. № 94-00-676/30.08.2019 г., че за горепосочения имот е постановено решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: АМ „Хемус“, участък 122+260 до м.139+340, включително пътен възел „Плевен“ в землището на с.Каленик, общ. Угърчин землищата на с. Лисец, с.Баховица и с. Славяни, общ. Ловеч, както и землището на с. Николаево и с.Бохот, общ. Плевен. Към писмото е приложено цитираното решение, като в приложението са описани засегнатите имоти и квадратури, като се установява, че от имота на ищците се отчуждават за АМ „Хемус“ 5,936 дка.

Твърди се, че ответникът АПИ чрез

Областен управител – Ловеч е финализирал процедурата по отчуждаването, което според ищците е видно от скица на поземлен имот № 15 – 22676 от 13.01.2020 г., издадена от СГКК – Ловеч, в която е посочено, че част от имота им вече е включена в имот с идентификатор № *** по КККР на с. Лисец, общ. Ловеч, записан на Агенция „ Пътна инфраструктура“.

Ищците твърдят, че въпреки че магистралата се строи върху имота им и че процедурата се счита финализирана с отразяването върху горепосочената скица като собственик на част от имота им Агенция „Пътна инфраструктура“, до настоящия момент не им е изплатено определеното обезщетение за частта от отчуждения имот. Вместо да получат припадащото им се обезщетение като наследници на И. М., получили от Областен управител – Ловеч писмо с изх. № ДС-4-128/1/ от 01.04.2020 г., в което им се поставят неизпълними условия, неразписани в нормативните документи. Заявяват, че са подали възражение по съдържанието на така полученото писмо, но въпреки това до настоящия момент не им е заплатено обезщетението. Считат,че писмото е с абсурдно съдържание от юридическа гледна точка в частта, с която ги уведомяват, че за да им преведат дължащата се сума трябва да представят нотариално заверен споразумителен протокол, подписан от всички наследници на И. М.или изрично упълномощаване от тях, за да продължи процедурата по изплащане на дължащото им се обезщетение. Отбелязват, че в Закона за държавната собственост изрично е посочено, че имотът се смята за отчужден от момента, в която бъде преведено обезщетението по сметка на правоимащите – чл.29, ал.1, т.1 от ЗДС. Подчертават, че първият от тях е посочил сметка, по която да бъде преведено обезщетението, както и пълномощно от З. Ч. - Г. , за да получи и нейната припадаща й се част. Навеждат довод, че Закона за наследството ясно разписва правата на всеки един от наследниците върху собствения имот, така че при наличие на актуално удостоверение за наследници няма пречка да бъде определена дължащата им се сума.

Ищците считат, че в конкретния случай намира приложение нормата на чл.39, ал.1, т.1 от ЗДС, а не нормата на чл.39, ал.5 от ЗДС, тъй като е посочена конкретна сметка в изпълнение на разпорежданията на ЗДС. Твърдят, че по преписката няма данни за съществуващ съдебен спор между наследниците, а и те в качеството на такива, няма как да декларират отрицателни факти. Въпреки това декларирали, че не им е известен спор за правото върху дължимата сума за отчуждения им имот или за права върху отчуждения имот като заявяват, че към настоящия момент не участват в такъв спор. При условия, че няма данни за наличието на спорове между сънаследниците на И. М., считат, че няма причина да не им бъде изплатена припадащата им се част от обезщетението съобразно правата им по Закона за наследството върху отчуждения им имот.

Ищците излагат, че И. М.е имал четири деца и едно от тях е тяхната майка, поради което на тях им се полага ¼ от 6234 лв. – сумата определена като обезщетение за огчуждената част от сънаследствения им имот или на всеки от тях се полагат по 779,50 лв. или общо 1559 лева.

В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройство или Областен управител Ловеч да заплати на всеки един от тях по 779.50 лв., представляващи дължимото им се обезщетение за отчужден недвижим имот с решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет, в частта му отнасяща се до ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с.Лисец, общ. Ловеч с идентификатор № *** по КККР на с.Лисец да отчуждаване на 5.936 дка от 10.800 дка ведно с дължащата се лихва а забава за периода от26.08.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и ведно със законната лихва върху горепосочените сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.

Претендирани са и разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът

Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление Плевен, представлявано от гл.юрисконсулт С. Т. - В., е депозирало писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Счита предявеният иск за процесуално допустим, но оспорва изцяло същия като неоснователен. Излага, че с Решение на МС № 508 от 26.08.2019 г. са отчуждени и части от имоти – частна собственост за изграждане на АМ „Хемус“, участък от км.122+260 до км.139+340, вкл. пътен възел „Плевен“, като участъкът засяга поземлени имоти на територията на областите Ловеч и Плевен. Сочи, че в изпълнение на чл.39, ал.6 от Закона за държавната собственост, Агенция „Пътна инфраструктура“ е публикувала обявление от 04.11.2019 г. във в.Сега, в.Труд и в.24 часа, както и на сайта на АПИ, че стартира изплащането на сумите, постановени за обезщетение на собствениците на засегнатите имоти, за които РМС № 508/26.08.2019 г. е влязло в сила. За имотите, за които отчуждителният акт е влязъл в законна сила, а собствениците не са потърсили обезщетенията си в АПИ, обезщетенията са предадени от АПИ по сметка на съответния областен управител.Определената стойност на равностойно парично обезщетение за област Ловеч е в размер на 1 068 010 лева. Наведени са твърдения, че с писмо изх.№ 06-00-379/21.11.2019 г. АПИ е уведомила Областен управител на област Ловеч за преведена по сметка на Областна администрация Ловеч сума в размер на 1 015 188 лева, представляваща общ сбор от постановените с отчуждителния акт обезщетения за собствениците на имота, за които отчуждителният акт е влязъл в сила. Отбелязва, че към писмото е приложена таблица – Приложение №1, в която са посочени имотите, собствениците и определените им обезщетения, както и платежно нареждане № Е00728 от 20.11.2019 г. за преведената сума. Посочва, че на стр.9 на таблица – Приложение №1 фигурира обезщетението в размер на 6236 лв. на наследниците на Иван Иванов Миковски, което е включено в сумата от 1 015 188 лв, преведена по сметката на

Областна администрация Ловеч.

Областен управител на област Ловеч е депозирал писмен отговор, в който моли предявеният иск да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен. Счита, че искът е недопустим поради липсата на правен интерес. Излага, че със заявление вх. № ДС-04-128/10.02.2020 г. Ф.Ч. е поискал да му бъде изплатено дължимото обезщетение за отчужден имот с идентификатор *** в землището на с. Лисец във връзка с отчуждителна процедура за обект „Автомагистрала „Хемус“.

Сочи, че към заявлението са приложени пълномощно от Л. И. С., с което тя упълномощава Ф.Ч.. Приложено е също така и пълномощно на испански език от И. И.

Д. А. , Х. Х. И. Р., Т. И. Р.ведно с копие от заверен превод, с което е упълномощена Л. И. С.. Изтъква, че г-жа Л. И. С.е починала, което е видно от приложеното удостоверение за наследници с изх.№ 337/29.01.2020 г., с което нейното упълномощаване спрямо Ф.Ч. се прекратява съгласно чл.41 от ЗЗД. От същото се прекратява и представителната власт на Л. С., дадена и чрез пълномощното от И. И. Д. А., Х. Х. И. Р., Т. И. Р.. Ответникът твърди, че с писмо с изх.№ ДС-04-128(1)/01.04.2020 г. ищецът Ф.Х.Ч. е информиран за липсата му на представителна власт спрямо останалите наследници на имота и нуждата от представяне на документ за собственост на имота на Л. И. С., или удостоверение за наследници на наследодателя И. М.заедно с нотариално заверен споразумителен протокол между всички негови наследници, или изрично упълномощаване от страна на останалите наследници на наследодателя спрямо г-н Ч.. С вх.№ към ДС-04-128(2)/02.04.2020 г. при Областна администрация Ловеч е подадено възражение от Ф.Ч., с което той изразява позиция, според която трябва да му бъде изплатена припадащата му се част. С последващо писмо с изх. № ДС-04-128(3)/15.04.2020 г. ищецът Ф.Ч. е информиран, че извън компетентността на областния управител е да установява квоти на съсобственост.

Изтъква, че общата компетентност на областния управител е регламентирана в чл.31 от Закона за администрацията и в нея не влиза правомощие за установяване и преценка на граждански права и правоотношения, каквито са дяловете на съсобствениците в общия имот. В случай, че не може да се постигне споразумение между наследниците, административният орган е длъжен да зачете силата на съдебно решение на граждански съд, с което се установяват правата на лицата.

Заявява, че на Ф.Ч. не е отказано от страна на Областен управител на област Ловеч да му бъде изплатено обезщетение, а е търсено уточняване на собствеността и доказване правата върху нея. Позовава се на чл.39а, ал.2 от ЗДС, според който собственикът на отчужденият имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определено обезщетение пред областния управител, като твърди, че в случая тази цел не е постигната с приложените към заявлението документи. Заявява, че при представянето на надлежна информация относно дяловете на съсобствениците дължимото обезщетение ще бъде изплатено в законоустановените срокове.

Ищците Ф. Х. Ч. и З.Х. Ч. вземат лично участие в процеса, като се представляват и от договорно упълномощен представител - адв. С.С.. Поддържа предявения иск и моли същият, като основателен и доказан, да бъде уважен в претендирания размер.

Подробни съображения са изложени в хода на устните състезания.

Ответникът - АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ се представлява от адв. Филип Филипов. Моли иска да бъде отхвърлен по отношение на АПИ.

Изтъква, че с платежно нареждане от 20.11.2019 г. цялата сума по всички отчуждени имоти е преведена по особена сметка на областен управител, като в списъка, който е приложение към това платежно нареждане, процесният имота попада в тази сума. Счита, че всички последващи действия, свързани с установяване правата на собственост, събиране на документите, които го установяват по безспорен начин са извършени от Областен управител и преценката дали да бъде изплатена сумата и в какъв размер е изцяло в компетентността на областния управител. Излага съображения, че след превеждане на сумата АПИ по силата на закона е делегирала правата за реалното обезщетяване на собствениците на имотите на областния управител.

Разпечатката съдържа 33 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0360a44e-ed6a-4385-953e-60ed1da58b6e