Решение № 498 от 12.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. В.Т., 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Явор Данаилов при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500492 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. С. С. и Е. С. Д., и двете с адрес град В.Т., ул.

“Д.Б.“ № ..., вх..., ет...., ап...., чрез пълномощник - адвокат Й. М., срещу Решение № 572/13.05.2022г. по гр.дело № 2090/2021г. по описа на Районен съд – В.Т., с което първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от всяка от тях иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД срещу С. С. Д.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковите претенции за разваляне поради виновно неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Контра Летер, подписан от С.Д.С. и С. С. Д., прикрит с договор за дарение, оформен в Нотариален акт № ....... том ..., рег. № ...., дело № .....г. на нотариус Д.Р., имащ за предмет ½ ид.част от процесния недвижим имот, за 2/3 ид.части на договора или 2/6 ид.части от имота, като неоснователен и недоказан. Със същото решение /в тази част, имащо характер на определение/ съдът е върнал подадената ИМ в частта, в която се претендира разваляне на договора за 1/3 ид.части от договора или 1/6 ид.части от имота, като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. Жалбоподателите атакуват решението в неговата цялост с доводи за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Правят искане за отмяната му, включително и в частта, имаща характер на определение, и вместо него постановяване на друго, с което исковата им претенция бъде изцяло уважена. Претендират направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната 1 страна - С. С. Д., в който заема становище за допустимост, но неоснователност на подадените въззивна и частна жалби и наведените в тях оплаквания срещу първоинстанционния акт, като излага подробни правни и фактически съображения. Моли за неговото потвърждаване, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат изразените в писмен вид позиции по спора.

Поддържат претенциите си за разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, намира следното:

Производството пред Районен съд-В.Т. е било образувано по искова молба на Е. С. С. и Е. С. Д. срещу С. С. Д. с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, в която е посочено, че страните са наследници по закон на починалия на 28.07.2018г. С.Д.С., съпруг на първата ищца и баща на втората ищца и ответницата и че приживе същият е придобил с договор за покупко – продажба от 03.12.1986г., заедно със своята съпруга в режим на съпружеска имуществена общност, недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № .. в град В.Т., на ул.“Д.Б.“ № ..., вх.... с идентификатор № ....., на първи жилищен етаж, с площ 88.42 кв.м., намиращ се в сграда № .., разположена в поземлен имот с идентификатор *** и състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор, мокро помещение и две тераси, заедно с прилежащите към апартамента избено помещение № 3, както и 5.159 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Твърдят, че с Нотариален акт № .... том 20, н.д. № .....г. правото на собственост върху същия имот е било прехвърлено на ищцата Е. С. Д. срещу задължение за издръжка и гледане, а с влязло в законна сила съдебно решение по гр.дело № 3105/2016г. на Районен съд-В.Т. договорът е бил развален до ½ ид.част на починалия наследодател на страните. Посочват, че на 15.12.2017г. последният прехвърлил собствената си ½ ид.част от имота на ответницата чрез правна сдЕ. – дарение, обективирана в Нотариален акт № ....... том .., рег. № ...., н.д. № .....г. на Д.Р., нотариус с район на действие ВТРС, като запазил правото си на ползване и обитаване на имота, докато е жив. Излагат, че няколко дни по-късно страните по сдЕ.та подписали т.нар. обратно писмо, в което изразили волята си, че договорът за дарение е привидна сдЕ. и че в действителност договорът е за продажба срещу задължение за издръжка и гледане с парични средства и чрез трето лице, което задължение е поето от С. С. Д. и съпругът й Д.Г.Д.. Твърдят, че след подписване на обратното писмо ответницата не е полагала и не е имала възможност да полага каквито и да било грижи за прехвърлителя и е напуснала пределите на страната, както и не е предоставяла средства на други лица, които да полагат договорените грижи, а същите били осъществявани от двете ищци до смъртта му. Правят искане за разваляне на сключения между ответницата и починалия им наследодател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

В срока по чл.131 ГПК ответницата по иска е подала писмен отговор на ИМ, в който е заела становище за недопустимост на предявените искове над общия размер на притежаваните от ищците 2/3 ид.части от наследството на починалия им наследодател и моли за прекратяване на производството по делото в тази му част. Оспорва предявените 2 искове с доводи за изпълнение на поетите задължения, очертани в обратното писмо.

Признава, че от приблизително 13 години тя и съпругът й са трайно установени в Кралство Испания и че приживе С., заедно с ищците, са обитавали съвместно процесния имот.

Оспорва изложеното в ИМ твърдение, че за праводателя й са се грижили двете ищци, като посочва, че отношенията между него и последните две били изключително обтегнати и нетърпими, което неведнъж налагало сезиране на правоохранителните органи и образуване на множество преписки в Районна прокуратура-В.Т.. Твърди, че тя и съпругът й добросъвестно са изпълнявали задълженията си към прехвърлителя. Посочва, че бил сключен договор с Домашен социален патронаж – В.Т. за приготвяне и доставка на храна на същия, дължимите такси по който били заплащани от тях, а след прекратяването му единствено по инициатива на С. заради лошите вкусови качества на храната, тя се свързала с „БГ ГРИЖА“ ЕООД, което дружество следвало да предоставя социални услуги по силата на Закона за социалните услуги на баща й, изразяващи се в почистване, пазаруване, придружаване до лекар и т.н., но поради грубата намеса на ищците реално такива не били предоставени. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по процесния договор закупила и предоставила на своя баща за ползване хладилник, радиатор и мобилен телефон, организирала и заплатила подмяната на ключалката на бравата на обитаваната от него стая в имота с цел да се осуети достъпа на трети лица, организирала настаняването му във ВИП стая в Неврохирургично отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД и заплатила следващата се за това такса. Допълнително и преди отпътуването си за Испания в началото на 2018г. предоставила в брой на своя баща сумата от 1 200 евро за посрещане на текущите му нужди. Чувала се ежедневно с него, за да се осведоми за съС.ието и нуждите му, както и му предлагала да се установи в собственото й жилище, намиращо се на съседна улица и разполагащо с всички удобства за живеене, но той й отказвал с довода, че желае да живее в собствения си дом.

От представените пред районния съд доказателства е установен факта на сключване на 15.12.2017г. на процесния договор между С.Д.С. и С. С. Д., по силата на който първият прехвърлил на ответницата правото си на собственост върху ½ ид.част от описания в ИМ недвижим имот, както и че след сдЕ.та, обективирана в приложения по делото Нотариален акт № ....... том ..., рег. № ...., н.д. № .....г. на Д.Р., нотариус с район на действие ВТРС, между тях е подписано обратно писмо, в което същите декларирали, че сдЕ.та в действителност е уговорена като продажба със задължение за издръжка и помощ с парични средства и гледане чрез трето лице или институция, които ответницата и съпругът й Д.Г.Д. следва да осъществяват по отношение на прехвърлителя.

Не е спорно и се установява от представеното удостоверение, че страните в настоящото производство са наследници по закон на прехвърлителя С., починал на 28.07.2018г., съгласно Акт за смърт № 611 от с.д. на община В.Т..

Приложената епикриза от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД-В.Т. установява, че наследодателят на страните е получил мозъчно сътресение вследствие падане в жилището си /по снета анамнеза – поради блъскане от дъщеря му/, което е наложило болничен престой за времето от 31.12.2017г. до 03.01.2018г. Ответницата е представила по делото удостоверение, фактура и ПКО, издадени от болничното заведение, за заплатена такса във ВИП стая в общ размер от 150 лв. Представен е документ, издаден от Траурна агенция „Анубис“ – В.Т., установяващ заплащане от страна на ответницата на разноските по погребението на наследодателя й.

По делото са представени и заверени копия на документи, удостоверяващи ползването на социална услуга от Домашен социален патронаж – В.Т. от страна на С. през м.януари 2018г. и съответно заплатена такса за това.

С решение от 09.05.2017 година по гр.д. № 3105/2016 година на ВТРС е развален, на основание чл. 87, ал. 3 ГПК, сключения между С.Д.С. и Е. С. Д. договор за продажба на 3 недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № .... том ХХ, дело № .....г. на нотариус Т.Б.а, до размера на идеалната част на ищеца - 1/2 идеална част от имота, предмет на договора, с който С.Д.С. и Е. С. С. продават на дъщеря си Е. С. Д. процесния недвижим имот срещу задължение на последната да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите до края на живота им.

Видно от писмо с изх. № 572/22.01.2022г. на Районна прокуратура – В.Т., за периода от 2016 година до месец юли 2018 година във ВТРП има депозирани две жалби от С.Д.С. срещу Е. С. Д. – от 13.10.2016г. и от 09.03.2018г.

По спорните факти са били събрани гласни доказателства. Св. Ж.Т.П., чиято сестра била свекърва на ищцата Е. Д., посочва, че познавала С. С. и е ходила у тях преди той да почине да помага на дъщеря му и на него - да го гледа. Заявява, че дъщеря му много хубаво му готвела и не го оставяла без храна. Не може да каже кога е починал С. и не знае последно кога е ходила в дома му. Не й е известно в периода 2016 – 2018 година С., Е. и Е. да са имали конфликти помежду си. Знае, че С. си имал стая и стоял в нея, а те ходели при него да го хранят.

Св. П.И.П. посочва, че познавал С.Д.С., тъй като навремето работели заедно. Когато се срещали, говорели, но С. никога не бил споделял, че има две дъщери и казвал, че е в добри отношения със съпругата си и дъщеря си Е., която се грижела за него. Посочва, че са се виждали в периода 2016 – 2018 година, като помни, че последно го е видял през 2017 година, защото тогава се пенсионирал, но после не помни дали го е виждал. Заявява, че последно е посещавал дома на С. през 2017 година и мисли, че е бил в добри отношения със съпругата и дъщеря си.

Св. С.И.К. посочва, че познава С. С. от около шест години, тъй като е приятел със съпруга на дъщеря му Е. и е посещавал много пъти дома им. Заявява, че не знае точно кога е починал С., но доколкото му е известно от Е., двамата са имали някакви спречквания.

Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03609efa-82a9-4189-a2c6-5a7df04b9988