Определение № 200 от 10.04.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 155/2025
- Вид
- Определение № 200
- Подписан
- 10.04.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 200 гр. Варна, 10.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20253001000155 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. С. К. от гр.****** срещу определение №36/11.02.2025 г., постановено по т.д. №136/2024 год. по описа на ОС – ******, с което на осн. чл.129, ал.3 ГПК, съдът е прекратил производството по т. д. № 136/2024 г. по описа на Окръжен съд – ****** и е върнал искова молба, подадена от С. С. К. срещу Г.С.Г. и „МАШИНОСТРОЕНЕ-ДС“ ЕООД.
Жалбоподателят твърди, че актът на съда е незаконосъобразен, тъй като в поредицата от уточняващи молби, ясно са посочени обстоятелствата, от които произтича претенцията по предявения иск, а определянето на правната квалификация е в правомощията на съда.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано след като с решение N 459/24.07.2024 г. по гр.д.N 1747/2023 г. на ВКС, III г.о. е обезсилено въззивно решение от 24.01.2023 г., постановено по в.гр.д.№771/2022 г. на Окръжен съд-****** в частта, с която се обезсилва решение №260061/17.06.2022 год. по гр. д.№ 3484/2020 год. на Районен съд ******, с което по иска на С. К. е разкрита персоналната симулация и е обявен за действителен прикритият договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 г., сключен между Г.С.Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД и е прекратено производството по делото и вместо него е постановено друго, с което е обезсилено в тази част решение №260061/17.06.2022 год. по гр. д.№ 3484/2020 год. на Районен съд ****** и делото в частта по исковата молба на С.К. срещу Г.Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД е изпратено изцяло на Окръжен съд ****** като родово подсъдни за разглеждане като първа инстанция.
Доколкото в мотивите на решението на ВКС е посочено, че на ищцата по насрещната искова молба са давани указания да уточни дали предявява насрещен иск по чл.26, ал.2 ЗЗД, но не и дали предявява иск по чл.17, ал.1 ЗЗД, което сочи на нередовност на исковата молба, след връщане на делото за ново разглеждане, с разпореждания от 07.10.2024 г., 17.10.2024 г. и 29.10.2024 г., първоинстанционния съд е дал разнопосочни указания на ищцата да изясни 1 правното основание на предявения иск – чл.26, ал.2 или чл.17, ал.1 от ЗЗД, да представи искова молба с реквизитите п чл.127 и чл.128 от ГПК, да изложи обстоятелствата, на които основа иска си срещу Г.С.Г..
Действително, с оглед разнопосочните указания на съда, включитено такива за посочване на правната квалификация на иска, ищцата в подаваните уточнителни молби е посочла различни основания за нищожност на сделката, а именно липса на съгласие и привидност.
В молбите си от 11.11.2024 г. и 10.02.2025 г., ищцата ясно е посочила обстоятелствата, от които произтича претенцията й за прогласяване нищожността на договора за изработка от 19.19.2018 г., излагайки, че договорът привидно сочи, че е сключен между „МашиностроенеДС“ ЕООД и С.К., като прикрива действителната воля на страните, възложител по него да бъде не С.К., а Г.Г., което води до нищожност поради персонална симулация.
Изтичането на определения по реда на чл.129, ал.2 от ГПК срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба не може да доведе до връщането й по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, респективно до прекратяване на производството, дори да не са отстранени посочените недостатъци, ако констатацията на съда за съществуването им е неправилна.
Затова при обжалването на определението за прекратяване на производството по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, въззивният съд трябва да провери дали са налице трите кумулативно дадени предпоставки за това, а именно да са налице действителни нередовности на молбата, да е даден срок за отстраняването на същите и този срок да е изтекъл без да са отстранени.
Ищецът е длъжен в исковата си молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум.
Видно от данните по делото, след връщане на делото от ВКС и дадените от ДОС указания, ищцата К. в достатъчна степен е очертала предмета на спора, излагайки твърдения относно привидността на договора за изработка и сключването му при персонална симулация на страната на възложителя, като е отправила искане до съда да го прогласи за нищожен като симулативен, на осн. чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД. Право на ищеца е с оглед преследваната от него цел (в случая като защитно средство по предявените от Г.Г. срещу С.
К. искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, предмет на гр.д.N 3484/2020 г. по описа на РС – ******), да избере дали да предяви само иск за прогласяване нищожността на договора като привиден поради персонална симулация или наред с него да съедини и иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, за обявяване действителността на прикритото съглашение. В случая, волята на ищеца, видно от последователно поддъжаното в поредицата от уточнителни молби е да предяви само първия от посочените по-горе искове.
В този смисъл, дадените в последното разпореждане на съда от 11.11.2024 г. указания за повторна конкретизация на обстоятелствата и петитума на исковата молба са неправилни.
Предвид заявените обстоятелства, съдът разглеждащ спора по същество, следва да определи правната квалификация и въз основа на събраните в хода на производството доказателства да даде отговор с решението си относно спорното материално право.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че определението на ДОС следва да бъде отменено и делото бъде върнато, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №36/11.02.202 5 г., постановено по т.д. №136/2024 год. по описа на ОС – ******, с което на осн. чл.129, ал.3 ГПК, съдът е прекратил производството 2 по т. д. № 136/2024 г. по описа на Окръжен съд – ****** и е върнал искова молба, подадена от С. С. К. срещу Г.С.Г. и „МАШИНОСТРОЕНЕ-ДС“ ЕООД и ВРЪЩА делото на Окръжен съд - ******, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3