Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 04.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10639/2023
Вид
Решение № 160
Подписан
04.01.2024
Състав
МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
  • чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 5, ал. 3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 82 · Закон за собствеността
  • чл. 86 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. С., 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110110639 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл. 108 ЗС от следните лица:

1. Е. П. О., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 427, вх. В, ет. 1, ап. 41, квота 1/2;

2. Н. Д. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Ц Б III“ № 182, квота 1/6;

3. Д. Н. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. 38, вх. Б, ет. 1, ап. 10, квота 1/6;

4. Г. Н. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „К.“ № 6, квота 1/6, срещу Столична община, ЕИК: *******, адрес: гр. С., ул. „М“ № 33, за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при горните квоти на основание наследство и придобивна давност на следния имот: ПИ с идентификатор № ********** по КККР на гр.

С., одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение от 03.11.2022 г., находящ се в гр. С., район „В.“, бул. „Ц Б III“ № 188, площ от 282 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, при съседи на имота:

********, *********, *********, *********, и за осъждане на ответника да предаде на ищците същия имот.

Ищците твърдят, че с Нотариален акт от 09.11.1916 г. за продажба общите им наследодатели П. О., починал 03.06.1950 г., и Д. О., починала 04.06.1962 г., придобили двуетажна къща с кръчма и фурна, заедно с празно място от общо 2 591 кв. м, находящо се в землището на с. К., м. „К. Ф.“ при съседи, посочени в исковата молба, като спорният имот представлява именно 1 част от така придобития съгласно представена към исковата молба комбинирана скица. През м. 07.2022 г. установили, че в процесния имот се извършвали строителни дейности с насипване на пръст и полагане на асфалт.

След подаден от тях сигнал в тази връзка до Столичната РДНСК и след пренасочване на препискана с писмо от Кмета на район „В.“ били уведомени, че за имота има издаден Акт за публична общинска собственост от 19.01.2021 г., тъй като съгласно действащия регулационен план на м. „К.“, одобрен със Заповед № РД-09-50-02/05.01.1999 г. на гл. архитект на гр. С., посоченият имот попадал в улица „тупик“, които твърдения ищците оспорват като несъотвестващи на действителното фактическо и правно положение. Сочат, че с влязло в сила Решение от 27.07.2001 г. по адм.д.№ 3439/1999 г. на СГС бил отменен КП на м. „К.“ съгласно Заповед № РД-09-50-02/05.01.1999 г. на гл. архитект на гр. С., а преписката била върната за изработване на нов план.

В изпълнение на решението КП бил изменен със съответна заповед на кмета на Столична община, като за спорния имот била издадена Заповед № РД-50191/23.10.2006 г. на Кмета на район „В.“ с нанасяне на имота под № 580 от св.

80. Навеждат, че по отношение на имота не била проведена отчуждителна процедура с изплащане на обезщетение, поради което оспорват, че ответникът е станал собственик на имота, съответно и констатациите в акта за публична общинска собственост. Твърдят, че имотът е придобит по наследство от общите им наследодатели П. О. и Д. О., както и въз основа на изтекла в полза на същите наследодатели придобивна давност считано от 90те години на 20. век, като владението е продължено от ищците след смъртта на техните наследодатели. Извън срока по чл. 131 ГПК Столична община оспорва исковете. Срокът е изтекъл на 07.07.2023 г. (работен ден), а пощенското клеймо е от 10.07.2023 г., като няма правно значение датата 07.07.2023 г., посочена като дата на извеждане на отговора на исковата молба в администрацията на ответника. В преклузивния срок по чл. 131 ГПК ответникът следва да направи всички възражения с правоотблъскващ ефект, които водят до погасяване на ищцовата претенция, а след този преклузивен срок – в първото по делото открито съдебно заседание съгласно чл. 143, ал. 3 ГПК, но само когато възражението се основава на твърдения за новонастъпили факти – такива, които са включени в основанието на иска и са се осъществили след датата на подаването на отговора на исковата молба.

Тази принципна процесуална постановка е в пълно съответствие и със задължителните разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които възраженията на ответника поначало се преклудират с изтичането на срока по чл. 131 от ГПК за подаването на отговора на исковата молба (Решение № 82 от 24.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2911/2018 г., III г. о.; Определение № 66 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3153/2020 г., IV г. о.; Определение № 243 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2011 г., I г. о.). Направените в отговора на исковата молба възражения касаят факти, относими към сочените от ищците придобивни основания, имайки предвид, че в исковата молба се оспорват 2 констатициите в акта за публична общинска собственост, съставен за спорния имот, в каквато връзка са основните възражения на ответника, които съдът взема предвид по делото, както следва: Собственик на имота винаги била общината/държавата с оглед на предназначението му – улица тупик съгласно дворищно-регулационен план от 1914 г. и последващи приложени регулационни планове за местността от 1959 г., 1971 г. и 1999 г. За периода от 1980 г. до момента имотът бил действаща и реализирана улица видно от приложени към отговора на исковата молба доказателства – комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 16.02.2021 г., скица от 20.01.2004 г., предходно издадени скици от районната администрация от 02.12.1993 г., 10.05.1965 г. и 23.08.1943 г. и стар план, от които доказателства било видно, че имотът винаги представлявал имот без планоснимачен номер, във връзка с което твърдени прилага извадки от информационна система ГИС. Нямало данни за предишни собственици на имота, включително и в отговора на НАГ, постъпил в общинската администрация. Излага, че са налице основанията на чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗОС, определящи вида на собствеността, поради законосъобразно бил съставен оспорваният акт за публична общинска собственост. Неправилно ищците сочели, че не била реализирана отчуждително-обезщетителна процедура, след като имотът винаги бил с предназначение за улица, имайки предвид изричната разпоредба на чл. 7, ал. 2 ЗОС относно забраната за отчуждаване на имоти и вещи – публична общинска собственост, какъвто бил процесният имот видно и от удостоверение от 20.07.2009 г., издадено от район „В.“ на ищеца Н. Н.. От Акт за държавна собственост от 24.06.1949 г. било видно, че на П. и Д. О. била одържавена къща на два етажа и пристройка към нея, заедно с идеални части от общите части на мястото с общо застроено и незастроено пространство от 985 кв. м., а с допълнително решение на комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС от 20.04.1951 г. за отчуждената част са определени 49 % от общите части, а за останалите съответно идеални части държавата поела задължение по ипотечен кредит, както било отбелязано в акта за държавна собственост.

Неотносими били ищцовите твърдения, че с последваща заповед бил изменен КК, тъй като се касаело за административна процедура за поправка в КП за имот без планоснимачен номер и нанасяне на нов имот с проектен № 580.

Имот с идентификатор ******** бил релна част от УПИ II-514а от стария РП на с. Красно село от 1914 г. и регулационните сметки били уредени съгласно посоченото в Нотариален акт от 29.05.1929 г. и комбинирана скица от 07.04.2014 г. Спорният имот винаги бил с предназначение като подход и вход за ПИ с идентификатор *********.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

След като съдът следи служебно за надлежното предявяване на всеки иск, той и служебно за начина на съединяване на исковете (Определение № 21 от 3.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6145/2015 г., II г. о.). В тази връзка съдът излага съображения относно предявените от ищците няколко 3 придобивни основания относно спорния имот.

Позоваването на първично и производно придобивно основание по отношение на дадено вещно право може да стане само при условията на евентуалност, като независимо от заявеното от страната производното основание е главно, а първичното - евентуално, тъй като вещно право може да бъде придобито само на едно придобивно основание (Решение № 102 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 819/2020 г., II г. о.).

В случая ищците твърдят, че са собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от техните праводатели, които придобили имота въз основа на съответна сделка, тоест предявени са главни искове на основание наследствено правоприемство срещу Столична община, а заявената придобивно основание – изтекла придобивна давност въз основа на давностно владение, включително и присъединено от праводателите на ищците, представлява предявени евентуални искове на основание придобивна давност срещу Столична община, които биват разгледани след изследване на главно заявеното придобивно основание.

Ищците следва да докажат, че са собственици на имота при съответни квоти на сочените от тях придобивни основания, както и че имотът се владее или държи от ответника, а в тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже, че владее имота на соченото от него законово основание, изключващо сочените от ищците придобивни основания, като с окончателния доклад по делото е отделено за безспорно, че имотът се владее от ответника.

По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), които съдът цени като компетентни и обективно изготвени.

От три удостоверения за наследници от 10.10.2022 г. се установява, че П. и Д. О. са били съпрузи, оставили за свои законни наследници – Г. О. (без преживели наследници), Е. Н.а и П. О.. Е. Н.а е оставила за наследници – съпруг Н. Н. и двама сина Д. Н. и Г. Н., а П. О. – дъщеря Е. О.. При това положение ищците са наследници на П. и Д. О. при претендираните от тях квоти - Е. Н.а и П. О. наследяват по равни части от имота, като ½ ид.ч. от имота на Е. Н.а бива наследена от всеки от нейните наследници при равни квоти от по 1/6, а ½ ид.ч. от имота на П. О. е наследена само от неговата дъщеря – ищцата Е. О..

В исковата молба изрично се сочи, че наследодателите на ищците придобили имота въз основа на възмездна сделка, обективирана в Нотариален акт от 09.11.1916 г. – двуетажна къща с кръчма и фурна, заедно с празно място от общо 2591 кв. м, което според основното заключение на СТЕ (оттук нататък в мотивите към решението същото заключение бива обозначавано като заключение на СТЕ) е изчертано в скица-извадка № 1 и със зелен цвят в комбинирана скица № 2 в същото заключение. Праводателите на ищците извеждат своите права от Крепостен акт за право на собственост, 4 установено чрез удостоверение на общинското управление от 12.06.1906 г., съставен в полза на Б. М., един от продавачите на имота заедно с Л. М. съгласно горепосочения нотариален акт.

Видно от Акт за държавна собственост № 542 от 24.06.1949 г. на П. и Д.

О. е била одържавена къща на два етажа, застроена на 133 кв. м и пристройка към нея със застроена площ от 23 кв. м, находяща се на бул. „9-ти септември“ № 51, а с допълнително решение на комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС (отм.) за отчуждената част са определени 49 % идеални части от общите части, като за останалите съответно идеални части държавата е поела задължение по ипотечен кредит, както е отбелязано в горния акт за държавна собственост (л.

89, 91).

Сами ищците представят „Скица-копие на урегулираното место на П.

О. находяще се с. Красно-село“, в която скица е посочено, че уличната регулация е утвърдена с указ № 86 от 31.07.1914 г., а дворищната регулация със заповед от 22.08.1914 г.

Съгласно Закона за благоустройството на населените места в Княжество България, приет на 10.11.1897 г., публ.в ДВ, бр.2 от 03.01.1898 г., Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 22.01.1905 г., публ. в ДВ бр.67 от 1905 г., действал от 1905 г. до 1941 г. и чл. 47 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г., публ. в ДВ бр.117 от 31.05.1941 г., действал от 1941 г. до 1949 г., регулацията има пряко отчуждително действие по отношение на два вида имоти: а) недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационния план за мероприятия на общината, държавата и обществените учреждения, и б) недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план.