Решение № 1940 от 01.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1940 гр. Пловдив, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20205330111498 по описа за 2020 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Д. А., ЕГН **********, гр. П.*** против „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, с която са предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че Н. Д. Т. в качеството й на наследник на П. А. не дължи на „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, като погасени по давност половината от сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14289/2013 г. по описа на ПРС, както следва: сумата от 663.88 лева - главница, представляваща дължима сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода от 09.01.2006 г. до 01.08.2013 г., ведно със законна лихва от 04.09.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 16.90 лева държавна такса и 75 лева - адвокатски хонорар.

Ищецът посочва, че ответникът е образувал през 2013 г. ч.гр.д. № 14289/2013 г. по описа на ПРС и с изпълнителен лист от 09.10.2013 г. наследодателят на ищцата П. А. е осъден да заплати на ответника гореописаните суми. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано през ***г. изпълнително дело № ***** с район на действие ПОС. В хода на изпълнителното производство П. А. е починал и ищцата в качеството й на наследник е конституирана по изпълнителното дело като длъжник. Ищецът посочва, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е входирано на 04.09.2013 г. От тази дата се посочва, че е започнала да тече нова погасителна давност за вземането на кредитора. В тази връзка посочва, че вземанията, за които е издаден изпълнителния лист се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Твърди се, че в периода от 04.09.2013 г. до 04.09.2016 г. не са предприети валидни изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност. Ищецът посочва, че в молбата за образуване на изпълнителното производство ответникът не е посочил изпълнителен способ, като липсва възлагане по чл.

18 ЗЧСИ, поради и което същата, макар и депозирана на 21.01.2016 г. не прекъсва срока на 1 погасителната давност. С оглед изложеното ищецът счита, че вземането е погасено по давност на 04.09.2016 г. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита същите за изцяло неоснователни и недоказани. Ответникът твърди, че ищецът като наследник на П.А. има задължения към ответника за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Задълженията се посочва, че са натрупани във връзка с предоставени от ВиК оператора услуги за водоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П. ***. Посочва се, че с изпълнителен лист от 28.02.2006 г. е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ******. Твърди се, че соченото от ищеца изпълнително дело от ***г. е присъединено към това изпълнително дело. Посочва се, че по изпълнително дело № ***** г. са поискани посочените в отговора изпълнителни действия, които са прекъснали давността. Сочи се, че изброяването им не е изчерпателно и са извършвани и други действия по изпълнителното дело. Ответникът посочва следните дати, на които са подавани изрични молби за извършване на изпълнителни действия, които са прекъснали срока на погасителната давност, съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, а именно: 17.03.2016 г., 29.05.2017 г., 28.08.2018 г., 04.10.2018 г., 13.08.2020 г. Твърди се активно поведение от страна на взискателя, като в тази връзка се посочва, че изпълнително дело № ****г. не е перемирано.

Освен това се посочва, че са постъпвали и суми по изпълнителното дело от запор на трудовото възнаграждение. Посочва се, че има и постъпили суми на дати 27.11.2018 г., 03.01.2018 г., 25.01.2019 г., 27.02.2019 г., 26.03.2019 г. и 08.05.2019 г., като с плащанията са погасени част от дължимите суми, поради и което моли дори да се приеме, че исковата претенция е основателна да се отхвърли по отношение на платените суми. Посочва, че ищецът не би могъл да се позове на давност, изтекла за период от 09.01.2006 г. до 01.08.2013 г., като липсва подобно позоваване от ищеца в исковата молба. Моли да се отхвърлят исковете. Претендира разноски

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на ответното дружество - на 09.10.2013 г. е издаден изпълнителен лист, срещу П.А.А.– наследодател на ищцата Н. Д. А., въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14289/2013 г. по описа на ПРС, за следните суми: сумата от 1327.75 лева – главница; сумата от 362.08 лева – лихва от 09.01.2006 г. до 01.08.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата от 04.09.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата от 33.80 лева за държавна такса и 150 лева за адвокатски хонорар.

Страните по делото не спорят, а и от приетото като писмено доказателство – Удостоверение за наследници, издадено от Община Пловдив, Район Източен, издадено на 16.09.2020 г., че П.А.А. е починал на 04.01.2015 г. и негови законни наследници са: ищцата Н. Д. АТ. – с. и М.П. А. – д..

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № *** г. по описа на частен съдебен изпълнител *** * с per. ***, с район на действие Окръжен съд– Пловдив.

Спорът по делото се концентрира върху въпроса погасени ли са процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като 2 съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора, съгласно чл.

415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14289/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. С кратка давност се погасяват и вземанията за обезщетение за забава– чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД. Тригодишната давност се прилага и по отношение на обезщетението за забавено плащане и на разноските. При периодичните месечни платежи, падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска.

Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

С предприемане на действия на принудително изпълнение, давността се прекъсва, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД , а след прекъсването, съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност.

Както вече се посочи по-горе, вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, се ползва с известен стабилитет, като не може да се оспорва на основания, които са могли да бъдат релевирани в заповедното производство и в този смисъл подобни доводи са преклудирани. Според трайната практика на ВКС обаче този стабилитет не може да се приравни на сила на пресъдено нещо, поради което и срокът за погасяване вземането по давност не е петгодишен на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД. С петгодишен давностен срок се погасяват само вземанията, които са били предмет на установяване в рамките на същинско двустранно спорно исково производство, какъвто не е настоящият случай предвид липсата на предявяван иск по чл. 422 ГПК. В този смисъл Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, 3

Решение № 42/26.02.2016 г., по гр.д. № 1812 по описа за 2015 г. IV г.о., Решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д. 98/2012 г. на ВКС, II т.о. и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което приравнява заповедното производство на производствата по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.) относно последиците, свързани с давността.

Относно твърденията на ищеца, че вземането й е погасено по давност в рамките на образувания срещу нея изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.