Решение № 57 от 11.02.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Габрово, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20244210101173 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Ц. И., ЕГН********** с адрес гр. Габрово, ул. „*********" № 41, вх. А, ст. 2, ап. 6, притежаваща л.к. № 648781693 , чрез пълномощника си, адвокатско дружество „Димитър Милев" с адрес: гр. София, бул.

„Александър Стамболийски" № 125-2, ст. 5, офис 5-3, представлявало от Димитър Мирославов Милев- Управител; С Р Е Щ У "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД;

ЕИК131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ст. 2, ап. 40-46;

ОТВЕТНАТА СТРАНА НЕ депозира писмен отговор в срока по чл.131 от

ГПК.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че: цит. "На 22.03.2021 г. Д. И. е сключила договор за паричен заем № 4095795 е „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1 250 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент ни с посочен. В чл. 4 от процеспия договор с уговорено, че страни те се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант- две физически лица, поръчители или байкова гаранция в полза па институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер па трудовото възнаграждение, нетния размер па трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не с поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гаран тиране задължението е дружеството. На датата на сключване на договора, между „Или Асет Мениджмънт" АД, доверителката ми и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № 4095795, по силата на който 1

„ФАЙНEШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с поело задълженията да обезпечи и ред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията па доверителката ми. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане па задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, доверителката ми се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 651,15 лена, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, доверителката ми е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, с упълномощено от „ФАЙНEШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза па поръчителя „Файненшъл България" НООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде па поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД с материално легитимирано да отговаря по нроцеспата претенция.

Между „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и доверителката ми като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1 250 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановим и средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла па чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от 3ПК. Сключеният договор за паричен заем по своя та правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Изхождайки от това, то следва, че с характеристики на потребителски договор с и Договорът за предоставяне на поръчителство № 4095795, сключен между доверител ката ми и ответника „Файненшъл България" КООД. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставспо от валидното съществуване па главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 4 и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик па капитала па „Файненшъл България" НООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не й връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага и тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следна да отговарят па горепосочените кумулативно поетапен и изисквания) или банкова гаранция и размер от сумата по процссиия договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието па посочената клауза и съпоставянето й с естеството па сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява нео тменимо изискване 2 за получаване па кредитно финансиране и на прак тика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1 250 лева).

Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- иоръчитсли, които да отговарят на многобройните кумулативно поставени изисквания към. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма па обезпечение, която длъжникът обективно би могьл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес - „Файнсшиъл България" ЕООД, който е и свързано лице е креди тора по договора за заем. Предвид това, разходът за потребителя по договора за поръчи телство е „Файненпгьл България" ЕООД с сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето па поръчителство с необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Също така договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата па чл. 19, ал. ... от ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПK, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недейс твителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходи те и общата сума, дължима от потреби теля. Съгласно чл. 19, ал. 1 31IK годишният процент па разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиопи, възнаграждения от всякакъв вид, в т, ч. тези, дължими па посредниците за сключваме на договора), изразени като годишен процент от общия размер па предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиопи, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани е договора за потребителски кредит, които са известни па кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването па договора за услуга е задължително условие за получаване па кредита, или в случаите, когато предоставянето па кредита е в резултат па прилагането па търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставел в положение да тълкува клаузите па договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Li конкретния случай е посочено ГПР, по от съдържанието па договора по требителят не може да ее направи извод за това кои точно разходи се заплащат и но какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението па потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. 13 случая, акцентът се поставя ие само върху факта, чс в тежест па потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, чс ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. В 3 решение По дело С-714/22 с предмет преюдициалио занитване, отправено на основание член 267 ДФ ЕС от Софийски районен съд (България) е акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда па 22 ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/10 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява: „ ...посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се а лишаване па кредитора от правото му на лихви u разноски при посочване на ГПР, които не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиран/ и пропорционален характер" „...член 10, параграф 2, буква ж) u член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването па неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител па предоставената в заем главница ". В решение № 194/19,04.2024 г. по описа на Районен Съд Габрово, с постановено, че съдът признава, че като кредитора не е включил сумата на разхода по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР , оскъпяването на кредита не е надлежно обявено на потребителя- заемател по договора за паричен заем, съответно кредиторът е нарушил разпоредбите па ЗЗП и ЗПК, даващи специална по требителска защита. С оглед, горното, на основание чл. 22, във вр. е чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПK сключваният договор за паричен наем е недействителен"