Определение № 624 от 21.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Благоевград, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500514 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 5915/06.04.2026г., подадена от „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д.Х.“ №52-54, чрез юрк. Д.И., против разпореждане №1342/04.03.2026г. по ч.гр.д.№419/2025г. по описа на РС-Благоевград, с което е отхвърлено заявлението в частта, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, за следните суми: сумата от 2809,40 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 1784,63 евро до пълния претендиран размер от 4594,03 евро по Договор за потребителски кредит № 7053643944, сключен на 24.09.2024г. между „ТБАБ” ЕАД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление гр. С., кв. Л., ул. „Д.Х.“ №52-54 и длъжника К. Д. Д. с ЕГН:

********** от гр. С., ул. „О.“ № 5, общ. С., обл. Благоевград, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 19.02.2026г. до окончателното й погасяване; разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за разликата над присъдения размер от 43,37 евро до пълния претендиран размер от 171,93 евро.

В жалбата се твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни доводи и аргументи в такава насока. Оспорва се довода на заповедния съд, че при определяне на годишния процент на разходите не са включени всички разходи, по –конкретно премиите по сключените застраховки, което е довело до неправилно определяне на ГПР, с което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди се, че в ГРП са включени всички разходи по кредита и същият отговаря на изискванията на чл.19, ал.1 и § 1 на ДР на ЗПК. Поддържа се тезата, че сумата по застраховката не е услуга, същата не е разход по кредита, а представлява отпусната главница. Става дума за 1 застрахователни премии, платени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс – кредит от страна на заявителя, които се твърди, че са преведени на трето лице – застраховател. В този смисъл, независимо, че се касае до застрахователна премия се твърди, че е финансов ресурс, отпуснат и преведен като кредит, поради желанието на потребителя и поради това е включен като главница в договора. Ето защо компонентите, които формират главницата са ясно разпознаваеми и включват вземането за застраховка. Изтъква се, че изтъкнатата от заповедния съд практика касае допълнителни такси, лихви и комисионни, но не и суми по застрахователни премии. Застраховките са услуга, която предоставя права на потребителя при настъпване на неблагоприятно събитие да обезпечи своите задължения чрез съответно покритие и облигационна връзка, която възниква между него и третото лице - застраховател.

Сумите, разходвани за застрахователните премии имат различна правна природа и реално носят стойност за потребителя. Изтъква се, че застрахователните премии се отчитат като разход по кредита, само ако същите са задължителни за сключването на основното кредитно правоотношение. Когато не са задължителни за сключване на договора застрахователните премии не се включват като разход по кредита и съответно в ГПР. В тази насока се излагат също подробни аргументи в жалбата. Подържа се, че в случая сключената такава не е задължителна и едностранно сключена, а при изрично изявление на потребителя. Изтъква се, че възможността потребителят да се ползва от покритието, което му осигурява третото лице - застраховател, без да трябва да заплати наведнъж дължимата премия, като вместо това заплаща разсрочено премията съобразно удобен за него погасителен план, не би могла да бъде определена като неравноправна за потребителя, както и че същата не е довела до неправилно посочване на ГПР в договора за кредит.

При оспорвания в горната насока се иска отмяна на разпореждането в отхвърлителната част и присъждане на всички поискани със заявлението суми.

Частната жалба е подадена в законовия срок, против акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.Обжалваното разпореждане е допустимо и валидно, а по същество –правилно и законосъобразно.

Заповедният съд е бил сезиран от „ТББ” ЕАД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1421, ул. „Д.Х.“ № 52-54, чрез пълномощник с искане да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу К. Д. Д. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „О.“ № 5, общ. С., обл.

Благоевград, за сумите от 4594,03 евро - главница; 879,00 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.08.2025г. до 30.01.2026г.; 129,11 евро - мораторна лихва за периода от 25.08.2025г. до 12.02.2026г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-19.02.2026г. до окончателното й погасяване, дължими по договор за потребителски кредит № 7053643944 от 24.09.2024г., сключен между длъжника и заявителя, както и разноски за държавна такса /95,24 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /76,69 евро/. Представя се извлечение от счетоводните книги, в което са удостоверени претендираните вземания.

2

С Разпореждане № 1342 / 04.03.2026г. по ч.г.д.№ 419/2026г. по описа на РС Благоевград е отхвърлено заявлението на заявителя “ТББ” ЕАД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К. Д. Д. с ЕГН: **********, за следните суми и основания: сумата от 2809,40 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 1784,63 евро до пълния претендиран размер от 4594,03 евро по Договор за потребителски кредит № 7053643944, сключен на 24.09.2024г. между „ТБАБ” ЕАД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление гр. С., кв. Л., ул. „Д.Х.“ №52-54 и длъжника К. Д. Д. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „О.“ № 5, общ. С., обл. Благоевград, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда 19.02.2026г. до окончателното й погасяване; разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за разликата над присъдения размер от 43,37 евро до пълния претендиран размер от 171,93 евро. Това разпореждане е поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК с разпореждане № 1985//02.04.2026г., като е допълнено, че заявлението се отхвърля и за сумата от 879 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.08.2025г. до 30.01.2026г. и за сумата от 129,11 евро - мораторна лихва за периода от 25.08.2025г. до 12.02.2026г.

Заповедният съд е мотивирал акта си в отхвърлителната част с извода, че длъжника има качеството на „потребител“, предвид основанието, на което се позовава заявителя и поради това е счел, че са приложими нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. На това основание е приел, че клаузите от договора относно включените в главницата допълнителни услуги - застраховка пакет са недействителни на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/.

Заповедният съд е приел, че договорът е недействителен, съгл. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК /липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 49,66 %; ГПР не съответства на действителния, тъй като още при самото му сключване, е предвидено сумата по уговорена застраховка да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а посоченият в договора не е действителният, т.к. при определянето му, застраховката като разход по кредита, съгл. §1, т.1 ДР ЗПК, не е била взета предвид, което е нарушение на ЗПК, в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП. Отделно вземането за застраховка не се удостоверява от документа по чл. 417 ГПК, то не представлява главница, т.е. предоставен финансов ресурс, поради което и такава не подлежи на присъждане в производството.

Изложил е още, че върху застраховката, която явно е част от „главницата“, е начислявана и възнаградителна лихва, което е и изцяло в ущърб на потребителя. Това е и в противоречие с 3 изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, съответно чл. 3, буква л/ и чл. 10, § 2, буква г/ от Директива 2008/48, които, съгласно Решение по дело С-377/2014 на СЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Застрахователната премия никога не е била на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банката има директна полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисиона и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, съответно на нейната печалба.

При тези обстоятелства е направил извод, че застрахователната премия представлява разход по кредита и е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, а не да се третира като част от общата стойност на кредита.

Клаузата на чл.19 от договора е счел за обща и декларативна, в нея не се съдържат никакви конкретни данни нито за вида на застраховката, нито за дължимите застрахователни премии.

Тя, заедно с декларацията, са част от предварително подготвени от банката документи, върху които кредитополучателят няма действителна възможност да влияе и не държат сметка за конкретното договаряне между страните и параметрите, при които реално се предоставя сума.

При това положение и при позоваване на решения на СЕС е счел целият договор за кредит за недействителен, поради което на основание чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане на непогасената чиста стойност на кредита ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, но не дължи договорна лихва и обезщетение за забава. При предоставен кредит по договора от 4601,63 евро, при извършено плащане на 2817 евро, дължимата по кредита сума е отчетена в размер на 1784,63 евро непогасен остатък от главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност.

За сумите над горните размери и основания заявлението е отхвърлено като неоснователно.

Горните правни доводи се споделят изцяло от въззивната инстанция. Липсват доказателства, че при сключване на договора за кредит кредитополучателят е могъл да влияе при избора дали да сключи или не и застрахователен договор. При липса на доказателства за това, не може да се направи извод, че застрахователното правоотношение е имало доброволен и незадължителен за сключване на основното кредитно правоотношение характер, предвид бланкетността на клаузата на чл.19 от договора. Допълнителната услуга застраховка Защита на кредита и сметките представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната 4 лихва и на допълнителните разходи и пр. /. Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, допълнителните услуги представляват разход по кредита за потребителя независимо от това, дали те се заплащат пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца кредитор за сметка на потребителя.