Решение № 17482 от 30.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17482 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110141880 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД против Л. Б. А. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 599,90 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, ***********, за период от 27.04.2022 г. до 16.06.2023 г., отразени във фактури, дължими в периода от 30.05.2022 г. до 16.07.2023 г, ведно със законна лихва за период от 28.12.2023 г. доизплащане на вземането, сумата 27,40 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.06.2022 г. до 16.07.2023 г., за които суми издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 74/2024г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при публично известни общи условия, като ответникът в качеството си на наемател на общинско жилище се явява потребител на предоставяните услуги. Ищецът поддържа, че е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил В и К услуги за исковия период, които не са заплатени в срок, поради което ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адвокат В., оспорва предявените кумулативно субективно съединение искове по основание и размер. Процесуалният представител оспорва, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение и Л. А. не е материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Поддържа, че представената по делото заповед за настаняване е на повече от 20 години, поради 1 което оспорва към настоящия момент ответникът да е ползвател на процесния имот.

Навежда твърдения, че са налице нелоялни търговски практики, доколкото не е налице предварително отправено искане от потребителя за доставяне на процесните услуги. В подадения отговор са наведени твърдения, че ищцовото дружество не е предоставило В и К услуги до процесния имот на посочената в исковата молба стойност. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложеното ч.гр.д.№ 74/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 24.01.2024 г. в полза на „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Л. А. да заплати на заявителя сумата в размер на сумата 599,90 лева (петстотин деветдесет и девет лева и 90 стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес за период от 27.04.2022 г. до 16.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 27,40 лева (двадесет и седем лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 30.06.2022 г. до 16.07.2023 г..

Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане от 13.06.2024г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Софийска вода“ АД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост в настоящото изложение Наредбата) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

2

По делото е представена заповед № Ж00499/23.11.2000г. на кмета на район „Красна поляна“, Столична община, по силата на която ответникът е настанен в общинско жилище, находящо се в гр. София, ***********. Ответникът с депозирания отговор оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните.

Съгласно чл. 3, ал.3 от Общите условия потребител може да бъде и наемател на имота, за който се предоставят ВиК услуги за времето на наемното правоотношение, при условие че собственикът и титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред Ви К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, то лице да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. В случая ищецът е представил единствено настанителна заповед от 23.11.2000 г. , видно от която процесният имот е общинска собственост, а ответникът е наемател на същия. Не са представени обаче никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че между ищеца и наемателя е бил сключен директно договор за предоставяне на ВиК услуги, в т. ч. ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил и обстоятелството, че собственикът на имота да е предоставил писмено съгласие с нотариално удостоверяване на подписа за откриване на партида на наемателя, каквото изискване се съдържа в ОУ на ищеца. При липсата на други доказателства по делото, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието между страните на твърдяното облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде пълно и главно.

С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът не е бил потребил през процесния период на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния недвижим имот, за който имот са начислени процесните суми и между страните не е възникнало облигационно правоотношение по отношение на същия, поради което предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

Доколкото главният иск е неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Право на разноски имат и двете страни, но доколкото ответникът е представляван от особен представител, то разноски не са сторени.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД ЕИК: 130175000, с адрес: гр. София, бул. Цар Борис III 159, ет. 2 и 3, бизнес център Интерпред Цар Борис против Л. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 599,90 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, ***********, за период от 27.04.2022 г. до 16.06.2023 г., отразени във фактури, дължими в периода от 30.05.2022 г. до 16.07.2023 г, ведно със законна лихва за период от 28.12.2023 г. доизплащане на вземането, сумата 27,40 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.06.2022 г. до 16.07.2023 г., за които суми издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 74/2024г. по описа на СРС.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4