Определение № 10143 от 13.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10143 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110106317 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Д. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 717/2025 г. по описа на Районен съд – Ген. Тошево.

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за предявяване на иск.

При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм. ДВ бр. 100/2019 г.), настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу длъжника.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.

- изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е 1 удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая видно от данните по електронното заповедно дело, връчителят не е открил длъжника на регистрирания от него настоящ адрес или лице по чл. 46 ГПК, което е съгласно да получи съобщението при нито едно от посещенията.

Книжата обаче не са били изпращани за връчване на регистрирания от длъжника постоянен адерс.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено като преждевременно образувано, доколкото не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд Ген. Тошево, за извършване на надлежно връчване на заповедта, респ. за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6317/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. д. № 717/2025 г. по описа на Районен съд – Ген.

Тошево, за извършване на надлежно връчване на заповедта респ. за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2