Присъда № 2 от 17.02.2023, Районен съд - Ботевград

МОТИВИ към присъда по н.ч.х.д. № 371/2022 г. по описа на РС Б.

Делото е образувано по тъжба на Ф.Ц.В. срещу Ц.Г.Ц., за това, че на ***г. около 21.35 часа, на АМ Хемус, в района на 39 км., с посока на движение гр. Варна, разгласил позорни обстоятелства за Ф.Ц.В. – вписал в полето за възражения на АУАН бланков № ***г. „Служителите съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействието на упойващи вещества“, като деянието е извършено по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му-Ф.Ц.В. изпълнявал служебните си задължения като младши инспектор в група КПДГА, сектор Пътна полиция на Областна дирекция на вътрешните работи София, МВР престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл. 147, ал.1 НК.

Преди даване ход на съдебното следствие съдът e приел за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Ф.В. срещу Ц.Ц., за сумата от 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от престъплението, платими ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумите по главницата, и е конституирал тъжителя като граждански ищец.

В съдебно заседание тъжителят Ф.В., лично и чрез своя повереник, поддържа повдигнатото обвинение.

В проведените прения пред настоящата съдебна инстанция повереникът на частния тъжител и граждански ищец пледира за постановяване на осъдителна присъда срещу Ц.Ц., както и за уважаване на гражданския иск.

Предлага подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като намира, че той подкрепя обвинението. Счита, че Съдът не следва да взима под внимание твърдението на подсъдимия е, че това което го е разстроило / че е трябвало да му бъде направен компромис от полицейските служители/, не намира никакво законово основание, което да накара или да ги наведе да направят такъв компромис. Според защитника фактът, че подсъдимият, който е опитен професионален шофьор, се движил в забранен участък от магистралата, поне 10 км. от началото на забраната, демонстрирайки явно незачитане на правилата на ЗДвП, без да се съобразява, че тези правила са за всички и не съществува каквото и да е основание да се направи изключение от полицаите единствено и само за него. Прави извод, че след като подсъдимият не е възразявал срещу нарушението или срещу начина по който е установено това нарушение, следователно е изписал текста само и единствено да предизвика създаването на неудобство и дискомфорт на полицейските служители, което действие не можело да се обясни, с това, че е бил ядосан или не е бил съгласен с техните действия. Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Защитникът на подсъдимия Ц.Ц. изразява несъгласие с фактите посочени в тъжбата и в пледоарията на повереника на Ф.В.. Намира 1 повдигнатото с тъжбата обвинение за недоказано, поради което подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан, а предявеният против него граждански иск-отхвърлен. Според защитата е безспорно установено, че подсъдимият е поискал съдействие от полицейските служители, не да бъде избегнато неговото санкциониране, а да му се даде възможност да достави товарите, с които е бил натоварен, тъй като при недоставяне в определен срок, възниквали вреди, които е трябвало да бъдат обезщетени от него. Твърди, че полицаите са проявили грубо и неуважително отношение към подзащитния й, понеже отказали да му съдействат по всякакъв начин и поведението и държанието им не е съответствало на поведението, което би следвало да имат полицейски служители, а именно за съдействие за намиране на решение в конкретната ситуация. Счита, че написаното от подсъдимия в АУАН възражение съдържа две алтернативни възможности, относно поведението и отношението на полицейските служители. Първата - че служителите са във видимо неадекватно състояние, а втората - предполагаема от подзащитния й възможност, че са бил под въздействие на упойващи вещества. Това отразявало личното впечатление и преценка, относно поведението и отношението на полицейските служители, която преценка съдържала две изключващи се хипотетични предполагаеми възможности, които се намират в условията на алтернативност. Акцентира, че изявлението, което е направил подзащитния й, е в следствие на упражнение на правото му на защита по съставения акт, като така е изразил възмущението си от държанието и поведението на тъжителя и неговия колега, и съдържало неговото лично отношение към поведението и отношението на тъжителя и неговия колега и няма за цел да разгласява неверни позорни обстоятелства. Претендират разноски, съобразно представен договор за правна зашита.

Подсъдимият, Ц.Ц., в лична защита, се придържа към казаното от защитника си. Моли да бъде оправдан. В дадените в хода на производството обяснения, заявява, че е невинен и по никакъв начин не е искал да навредя на полицейския служител и неговия колега. Изтъква, че в чужбина имал подобен случай, в който негов шофьор, при подобно нарушение, не бил санкиониран от полицаите, а бил само предупреден, което било огромен жест от полицаите в чужбина и нашите служители на реда имали много какво да учат от колегите си навън.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ц.Г.Ц. е роден на *** година в гр.Б., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б., обл.Софийска, ул.*** *** вх*** ет*** ап***, със средно-специално образование, работещ като управител на Транспортна фирма „***“ ЕООД, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с ЕГН: **********.

2

Частният тъжител Ф.Ц.В. работел на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОДМВР-София. Съвместно със свидетеля Н.Д.Д. /младши експерт в ОДМВР-София/, изпълнявал служебните си задължения като автопатрул на АМ „Хемус“, в района от 14 км до 71 км, за времето от 20.30 часа на ***г. до 08.30 часа на *** година. И двамата били облечени с формено облекло на служители на МВР, със съответните отличителни знаци, патрулната дейност се извършвала със служебен автомобил. На *** г., около 21.35 часа, на АМ „Хемус“, в района 39 км, в посока към гр. Варна, забелязали да се движи моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Рено" модел "Мидлум", с рег. № *** след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед ***г. на АПИ. Това бил поводът полицаите да спрат за проверка водача на автомобила. В хода на проверката установили самоличността му /подсъдимият Ц.Г.Ц./, собствеността автомобила и обстоятелството, че е с максимално допустима маса 17990 кг. На база установеното от полицаите частният тъжител съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД № ***г., за това, че на *** г., около 21.35ч., на автомагистрала Хемус, в района на 39 км в посока към гр. Варна управлява товарен автомобил "Рено Мидлум", с рег. № *** собственост на фирма *** ЕООД, Булстат № ***, с максимално допустима маса 17990 кг., като: Водачът навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед ***г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението Н.Д.Д., както и от подсъдимия, като последният в графата за обяснения и възражения саморъчно изписал "Полицаите съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействие на упойващи вещества“.

При това те уведомили прекия си ръководител – свидетеля И.И.М. – младши полицейски инспектор ОДМВР-София и дежурния в ОДЧ при ОДМВР-София-23. На място били изпратени патрул от РУ- Б., на чиято територия се развивало действието. Частният тъжител В. и свидетелят Д., в присъствието на подсъдимия, били изпробвани на място за употреба на алкохол с техническо средство - Алкотест дрегер 7510 № ARDM 0177, който отчел отрицателен резултат от за концентрация на алкохол в издишвания от двамата въздух. В 22.27 часа на ***г., на частния тъжител бил издаден и талон за медицинско изследване за вземане на кръвна проба и урина.

Частният тъжител в 23.30 часа, същия ден, предоставил проби от кръв и урина за изследване във ФСМП-гр. Б.. Видно от съдържанието на Протокол рег. № **** от *** г. на токсикохимична лаборатория при ВМА, в кръвта и урината на частния тъжител Ф.Ц.В., не се установява наличие на алкохол(етанол) и наркотични вещества или техни аналози.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от 3 събрания по делото доказателствен материал, а именно: самопризнанията на подсъдимия Ц.Г.Ц., и подкрепящите самопризнанията доказателства и доказателствени средства, дадени в хода на съдебно следствие: показанията на св. Н.Д.Д., св. И.И.М. и К.И.Р.; акт за установяване на административно нарушение серия АД № ***г.; докладна записка от ***г.; талон за медицинско изследване № ***г.; фиш за спешна медицинска помощ; справка за съдимост за подсъдимия; Протокол от токсикохимична лаборатория при ВМА рег. № **** от *** г.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; таблица за получени сигнали в ОДЧ при РУ-Б.; ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за ***г. на АМ Хемус; писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София, с приложени Заповед ***г. на АПИ, ведно със схема за Временна организация и безопасност движението /ВОБД/ и др.

По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото, съдът основа своето убеждение, както от показанията на свидетеля Д., който е очевидец на инкриминирания случай, св. М., така и от самопризнанието на подсъдимия.

Съдът прие, че свидетеля Д. добросъвестно излага фактите, които непосредствено е възприел, и за които пази спомен след изминалия период от време. Обстоятелството, че същия е страна - частен тъжител в друго производство, срещу същия подсъдим, само по себе си не е основание за съмнение в достоверността на неговите показания, като изходът на настоящото производство не влияе на изхода на другото дело. Съдът намира, че показанията на свидетеля Д. са подробни, последователни и логични.

Същите се отличават със стройност на изложението, вътрешна устойчивост и убедителност, а и не на последно място не се опровергават от обясненията на подсъдимия, който не оспорва обстоятелствата предмет на делото, а само излага причините мотивирали го да напише инкриминираните думи в АУАН.

Показанията на свидетеля на защитата - Райчинов са неинформативни по отношение авторството на деянието. Възпроизведените от този свидетел фактически данни са източник на информация за факта-че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал товарния автомобил и са в подкрепа на обстоятелствата мотивирали подсъдимия да наруши ЗДвП.

Основно писмено доказателство в настоящото производство се явява заверен препис от АУАН серия АД № ***г. Авторството и съдържанието на отразените в него изявления са в основата на направените фактически изводи за деянието, предмет на производството, обстоятелствата, при които е било извършено-време, място, обстановка, както и за неговото авторство.

Съдът базира заключението си, че написаното от подсъдимия в съставения му на *** г. АУАН, не съответства на истината, както на показанията на свидетеля Д., така и на приложените Протокол с рег. № ****от *** г. на токсикохимична лаборатория на ВМА.

4

Не следва да се споделя становището изразено в защитната пледоария на адвокат З., за допуснати нарушения в реда на вземане на пробите от кръв и урина на частния тъжител и в проведеното изследване за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Цитирания подзаконов нормативен акт Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, предвижда нарочен ред задължителен единствено за установяване на употреба от водачите на моторни превозни средство, и не намира общо приложение във всяко наказателно производстсво. Спазването на установения ред е елемент от състава на някои престъпления, например чл. 343б от НК, но не и на престъплението клевета. Поради това, съдът не намира основания да изключи от доказателствената съвкупност посочените писмени доказателства.