Решение № 1493 от 14.02.2024, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1493 гр. Пловдив, 14 февруари 2024 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Пловдив, четиринадесети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА

ГЕОРГИЕВА при секретаря НЕДЯЛКА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. д. № 2466 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на В.Г.З., ЕГН ********** ***, против ревизионен акт № Р- 16001622007724-091-001/ 28.06.2023 г.. издаден от В.И.И. на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Р.Б.Т. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 349 / 14.09.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП” гр. Пловдив, с който на жалбоподателя е установена отговорност по чл. 19 ал.1 и 2 от ДОПК за задължения на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД в размер на 51 472.78 лв главница и лихви в размер на 29 386.34 лв.

Жалбоподателят твърди, че не е налице реализиран фактическият състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Твърди, че при определяне на отговорността по чл. 19 от ДОПК, органът по приходите не е изяснил фактическата обстановка, не е извършил анализ на конкретно посочени факти и обстоятелства при ангажиране отговорността на основание чл.19 от ДОПК или е извършил необоснован анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизията, като е направил необосновани и неверни изводи, въз основа на доказателствата, които е интерпретирал погрешно. Счита, че органът по приходите не е извършил и преценка за размера на вземането и отговорността на лицата по чл. 19 от ДОПК. Според жалбоподателя съдебната практика е последователна за това, че поведението на третото лице следва да е единствената причина за неплащането на публичните вземания, каквато преценка не е извършена при издаване на обжалвания ревизионен акт, като отговорността му по чл.19 от ДОПК е лимитирана до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имущество, т.е. отговорността не покрива априори всички възникнали публични задължения, а следва да се ограничи само до тези, които в резултат на действията на третото лице не могат обективно да бъдат погасени. По този начин, ангажирайки отговорността му по чл. 19 ал.1 и ал.2 от ДОПК за целия предполагаем размер на задълженията на „Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД, органът по приходите е допуснал нарушение на материалния закон. Твърди, че не е налице третата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.19 ДОПК – действие - укриването на факти и обстоятелства от управителя, които по закон да е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител.

Според жалбоподателя не е налице и установена субективна страна - умисъл или изцяло липса на счетоводно отразяване на операция. В настоящото ревизионно производство не е доказано при условията на пълно доказване действията на управителя да представляват укриване на факти и обстоятелства, а за прилагането на отговорността по чл. 19, ал.1 ДОПК, релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на задълженията. Поради това счита, че не се доказва причинна връзка между действията на жалбоподателя в качеството му на управител и невъзможността да бъдат събрани установените публични вземания. Фактът, че е прехвърлил дяловете си в дружеството и управлението на Д.П. през 2021г., като лицето е в арест за евентуално извършено престъпление от общ характер, не водело автоматично до извода, че това е допринесло за невъзможността да бъдат събрани установените публичните вземания. Счита, че към датата на ревизионното производство по издаване на обжалвания ревизионен акт жалбоподателят не е управител на дружеството и не може да му се вменява отговорност за документите, които представя новия управител. Същите се намират у него и като едноличен собственик на капитала му, той носи отговорност за документите на дружеството, както и за тяхното представяне пред органите, които ги изискват.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Р.. По изложените в жалбата и в писмена защита съображения претендира отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата - директор дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жал­бата, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена по съображения в депозираната по делото писмена защита.

Претендира юрисконсул­тско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено следното:

Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-16001622007724-020-001/14.12.2022 г., издадена от В.И.И. на длъжност началник на сектор „Ревизии"' при ГД на НАП Пловдив, упълномощена със заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, изменена със заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 16.12.2022 г чрез електронно съобщение. Със ЗИЗВР № Р-16001622007724-020-002/09.03.2023 г. и ЗИЗВР № Р-16001622007724-020-003/11.04.2023 г., издадени от В.И.И., на длъжност началник на сектор „Ревизии"' при ТД на НАП Пловдив, е продължен срокът за приключване на ревизията до 16.05.2023 г.

Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад и в срока по чл. 117, ал.

1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-16001622007724-092-001 01.06.2023 г., като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение.

Въз основа на констатациите в РД е издаден и процесният ревизионен акт № Р-16001622007724-091-001/28.06.2023 г.,

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия/. Това налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил и решение № 349/14.09.2023г., с което го е потвърдил изцяло.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административно процесуални правила за това.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Установено, че съгласно вписванията в Търговския регистър, за периода от В.З. е управител и едноличен собственик на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014- 2020“ ЕООД с ЕИК по Булстат ********* за ревизираните периоди. На 19.01.2021 г. е сключен договор за покупко-продажба на капитала дружеството с нотариална заверка на подписите, който е вписан в търговския регистър на 28.01.2021 г., а новият едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Д.Г.П. с ЕГН **********.

От фактите по делото се установява, че на дружеството е извършена ревизия, приключила с PA № 16001618002780-091 - 001 /03.12.2018 г. с обхват ЗДДС от 23.12.2015 г. до 31.12.2017 г. и ЗКПО с обхват от 18.06.2015 г. до 31.12.2017 г. С РА са установени задължения за ДДС и корпоративен данък, част от които са изменени с Решение № 110/22.02.2019 г. на директора на дирекция ОДОП - Пловдив, а в потвърдената част РА е влязъл в сила, съгласно Решение №14234/17.11.2020 г. на ВАС. Влезлите в сила допълнително установени задължения за ДДС и корпоративен данък са в резултат на непризнати разходи за данъчни цели и непризнат данъчен кредит при липса на доставки на стоки и услуги, както и на осчетоводени разходи извън икономическата дейност на дружеството, чрез които неправомерно е реализирано данъчно предимство, което е довело до определяне на ДДС за внасяне и дължим корпоративен данък в по-малък размер, а именно укриване на ДДС и корпоративен данък.

От органите по приходите е установено, че дружеството има данъчни и осигурителни задължения, както следва: по ЗДДС, в т.ч. по РА и СД по ЗДДС в размер на 23 156,94 лв. и лихви - 13 543,78 лв.; за корпоративен данък по РА и ГДД по чл. 92 от ЗКПО в размер на 23 949,01 лв. и лихви - 13 897,82 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по подадени декларации обр. 6 в размер на 987,56 лв. и лихви - 434,40 лв.; вноски ДОО за осигурители по подадени декларации обр. 6 в размер на 2 036,89 лв. и лихви - 916,59 лв.; вноски ДЗПО УПФ за осигурители по подадени декларации 6 бр. в размер на 514,35 лв. и лихви – 231,35 лв.; вноски за ЗЗО за осигурители по подадени декларации обр.6 в размер на 828,03 лв. и лихви – 372,39 лв.

За принудителното събиране на задълженията на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД е образувано производство по принудително изпълнение № *********/ 2019 г., по което са извършени запор на банкови сметки и на недвижим имот. Изпратени са разпореждания за изпълнение до банките, наличните суми са усвоени и разпределени по изпълнителното дело.

Реализиран е търг в НАП на недвижим имот, постъпилата сума от продажбата е разпределена по изпълнителното дело, но сумите са били недостатъчни да покрият съществуващите публични задължения. В отговор на връчени ИПДПОЗЛ от РЛ не са представени изисканите счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, справки за наличие на дълготрайни материални активи, инвестиции и вземания.

При извършена проверка в регистър на НАП за предоставени заеми е установено, че има данни за предоставен заем на физическо лице В.Г.З. с ЕГН ********** общо в размер на 3 500.00 лв. на 20.01.2016 г. с падеж 20.01.2026 г. Изпратено е искане по чл. 230, ал. 2 от ДОПК на 21.06.2022 г. до В.З., но същото не е получено.

Установено е, че последният подаден ГФО на дружеството е за 2019 г., в който са декларирани вземания от клиенти и доставчици в размер на 167 000 лв. и касови наличности и сметки в страната в размер на 64 000 лв. Във връзка с декларираните вземания от клиенти и доставчици в размер на 167 000,00 лв. към 31.12.2019 г. са изпратени искания на основание чл. 230, ал. 2 от ДОПК до клиенти на дружеството с оглед възможност за налагане на запор върху вземане от трето задължено лице. От постъпилите отговори не са констатирани неплатени фактури от клиенти. Във връзка с посочена касова наличност в ГФО за 2019 г. е извършено посещение на адреса на дружеството, документирано с протокол № С220013-026-0030320/23.06.2020 г. Установено е, че на адреса се намира частен дом, а не офис на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД, не е открит и управителят му.

В отговор на връчени ИПДПОЗЛ от В.З. е представено копие на приемо-предавателен протокол от 19.01.2021 г. за предаване на счетоводните документи на дружеството на Д.Г.П., собственик и управител на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД, считано от 19.01.2021 г., в който подписите на приел и предал не са в цялост. Не са били представени други документи или обяснения.