Решение № 2309 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2309 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330109067 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от П. К. Т. срещу „Креди Йес“ ООД. Твърди се сключване на договор за заем с ответника от *** г., с който е предоставена сумата от *** лв. с лихвен процент **% и ГПР *** процента. Сочи се, че в чл.

8 от договора е уговорена неустойка в размер на *** лева, в случай че в определен срок ищецът не предостави посоченото в договора обезпечение.

Ищецът твърди, че неустойката е предвидена за задължение, което е формулирано така, че да не може да бъде изпълнено, с оглед условията, на които трябва да отговаря поръчителят. Счита, че с тази уговорка се цели постигане на допълнителна печалба и неустойката е загубила типичната обезщетителна функция, освен това е уговорено тя да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване. Счита, че неустойката противоречи на изискванията на добросъвестността, като липсва и обезпечителна функция, доколкото интересът на кредитора е да получи обезпечение преди сключване на договора. Сочи, че задължение за преценка на кредитоспособност има кредиторът, а уговорената неустойка съставлява добавка към възнаградителната лихва. Счита, че следва да е включена в лихвения процент и същият не отговаря на действителните отношения между страните, а също следва да е включена в ГПР. Счита, че размерът не съответства на вредите от 1 неизпълнението, както и че се заобикаля законовия максимум при определяне на ГПР. Сочи още, че неустойката не е включена в общо дължимата сума, посочена в договора, поради което потребителят не е могъл да прецени последиците от сключване на договора. Счита, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действително прилагания между страните. С тези доводи моли съда да прогласи нищожност на клаузата за неустойка по чл. 8 от договор за паричен заем №***, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и в нарушение на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК. Моли за присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗА.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, в който твърди, че неустойката предвидена в чл. 8 се дължи в пълен размер при непредставяне на поръчителство в срок, размерът бил предварително определен и заемателят бил запознат с него. Твърди, че клаузата е уговорена при доброволно формирана воля и потребителят е бил запознат със всички последици по повод тази уговорка. Счита, че страните са действали в рамките на свободата на договаряне. Спазени били изискванията на ЗПК и неустойката била начислена само поради неизпълнението на длъжника. Твърди, че същата е индивидуално уговорена. Сочи, че ищецът е небанкова институция и след като вземането не е обезпечено, заемът се явява по-рисков, като неустойката има именно такава функция - да обезпечи кредитора. Същата била разсрочена за улеснение на длъжника, но отговаряла изцяло на условията от чл. 10 от ЗПК. Поради изложеното моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Ответникът е подал и насрещен иск, който е бил върнат от съда с влязло в сила определение.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове за нищожност на основание: чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; чл. 146, ал. 1, вр. с чл.143 от ЗЗП; чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Исковете са допустими, доколкото прогласяването нищожността на договора и неговите клаузи не е ограничено със срок. Освен това ответната страна може да търси изпълнение по нищожната клауза, което определя интереса на ищеца за прогласяване на нейната нищожност с отделен иск.

За прогласяване нищожността на клаузата се сочат няколко основания. В 2 съответствие с Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. 196/2011г. на I т.о. на ВКС, съдът приеме, че първият иск спрямо останалите е предявен в условията на евентуалност. Исковете следва да се разгледат в поредността, посочена от ищеца в петитума на исковата молба.

Основателността на главния иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е предпоставена от наличието на сключен между страните договор за заем, в който да е уговорена неустойка при условията и в размера, посочени от ищеца, както и установяването на такива характеристики на клаузата за неустойка, които я определят като накърняваща добрите нрави.

Като безспорни между страните се приеха обстоятелствата, че между тях бил сключен Договор за заем от***г., по силата на който на ищцата били предоставени в заем 5000 ***лв., при фиксиран лихвен процент ** %, ГПР – ***%, срок на погасяване - ** месеца и размер на дължимата неустойка по чл.8 от Договора – *** лв. Това се установява и от приетия по делото и подписан от представител на заемодателя Договор за заем №***г. От същия договор се установява, че общата сума за плащане по договора била в размер на 6767,07 лв., както и че в чл.6 било уговорено заемът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия, визирани в Общите условия към договора, както и с още едно от изброените в същата клауза обезпечения: ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. Установява се още от приложения договор, че ако заемателят не предостави уговореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора за заем или представеното обезпечение на отговаря на изискванията, посочени в Общите условия, се дължи неустойка в горепосочения размер, която се плаща разсрочено съгласно погасителния план, наред с погасителните вноски по заема.

Въз основа на така установените уговорки между страните съдът намира, че клаузата на чл.8 от договора за заем, предвиждаща неустойка, накърнява добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

На първо място, следва да се взема предвид размерът на уговорената неустойка. За непредоставяне на обезпечение на заетата сума в размер на ***лв. и общо дължимата сума в размер на *** лв., се предвижда неустойка в размер на ***, което съставлява почти половината от заетата сума и надвишава оскъпяването на кредита, а именно – възнаградителната лихва, която се получава след изваждане на заетата сума от общо дължимата. Този размер следва да се съпостави и с другите условия по договора, а именно краткия тридневен срок за предоставяне на 2 обезпечения, който прави задължението трудно изпълнимо, предварителното разсрочване на неустойката в погасителния план, още преди да е ясно дали ще се предостави 3 обезпечение.

Краткият срок за изпълнение на задължението от три дни, поставянето на условия, на които обезпеченията да отговарят, както и предварителното разсрочване на задължението за неустойка сочат, че същата не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е предпоставено трудното му изпълнение и очаквано неговото неизпълнение. Ето защо за уговорената неустойката липсва функцията да обезпечава изпълнението.

Големият размер на неустойката, надвишаващ възнаграждението по договора, и предмета на задължението, за неизпълнението на което е уговорена, дават основание да се приеме, че клаузата не отговаря на обезщетителната, а и на санкционната функция на неустойката. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя или на гарантиращата банка.

Липсата на обезпечение е свързано единственото с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Не може да се приеме и наличие на санкционна функция, тъй като същинското задължение на длъжника е да върне заетата сума, заедно с възнаградителна лихва. Действително, между страните съществува свобода на договарянето и за други задължения на длъжника по договора, като няма пречка това да е задължение за представяне на обезпечение, но санкционирането би следвало да е съответно на неизпълнението. Когато кредитният риск е увеличен, съответна санкция би била намаляване срока за връщане на дължимото, за да се съкрати периода, в който се носи този риск.

Но предвиждането на неустойка за неизпълнение на задължение, което не води до преки вреди, а до по-голям риск за събиране на задължението, 4 накърнява добрите нрави

Поради изложеното съдът счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции да обезпечава изпълнението, да обезщетява и санкционира при неизпълнение и действително съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на необезпечен кредит, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Преценката дали да отпусне кредита без обезпечение следва да е на кредитора, а възможността да се предостави такова по време да договора следва да се отразява в размера на възнаградителната лихва, тъй като кредиторът може да поиска по-високо възнаграждение, когато рискува повече и обратно.

Поради изложеното главният иск се явява основателен, клаузата на чл.8 от Договора следва да се прогласи за нищожна, като накърняваща добрите нрави, тъй като предвидената неустойка излиза от присъщите й функции и преследва друга цел.

Доколкото главният иск се уважава, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на другите основания за нищожност, предявени при евентуалност.

Поради изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както са поискани: 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатски хонорар. Последното възнаграждение е минимално дължимото, поради което не е прекомерно и следва да се плати на адв. Н. на основание чл.38 от ЗА. Както се посочи и в откритото съдебно заседание, съдът не следва да проверява наличието на предпоставките по чл.38 от ЗА, а само наличието на такава уговорка между страните по договора за защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИ ЙЕС“

ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, по предявения от П. К. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. П***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.8 от Договор за паричен заем № *** към искане № *** от ***г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и П. К. Т., с която се предвижда неустойка в размер на *** лв., дължима от заемателя при непредоставяне на обезпечение, в срок и съгласно условия, посочени в договора.

5

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД , ЕИК: 200688545 да плати на П. К.

Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лв. – разноски за държавна такса.