Определение № 1151 от 29.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1151 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500841 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. П. Б., в качеството й на ищец по гр.д.№ 7313/2023г. на ПдРС, ХІІ гр.с., против протоколно определение от 20.02.2024г., с което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо.

В частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че не е налице правен интерес от предявения иск, тъй като съгласно чл.429, ал.1 от ГПК жалбоподателката можела да се ползва от изпълнителния лист, по който тя е заплатила дължимите суми. В частната жалба се твърди, че съдебният изпълнител е длъжен да раздели платеното от жалбоподателката задължение по равно между нея и бившия й съпруг Д. Б., като солидарни длъжници, и неговата майка, в качеството й на поръчител, а с исковата молба се претендирало възстановяване на половината от платените суми само от Б., тъй като в отношенията със солидарните длъжници поръчителката не била длъжна да поема каквато и част от дълга за своя сметка.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 7313/2023г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е образувано по искова молба от Д. Б. против Д. Б., в която се твърди, че по време на брака между страните, те двамата, заедно с майката на ответника, били солидарни длъжници по изп.дело №1/2016г. на ЧСИ К. П. за сумите от 10258,29 лева- главница, законна лихва в размер от 347,99 лева, 420,68 лева- неолихвяеми вземания и 1726,94 лева- такси по тарифата към ЗЧСИ, като Д. Б. е бил кредитополучател, а Д. Б. и майката на Д. Б.- съответно солидарен длъжник и поръчител. Цялото задължение била изплатено от ищеца, след което изпълнителното дело е било прекратено. Гражданският брак между страните също бил прекратен с развод. С оглед на това е заявено искане Д. Б. Б. да бъде осъден да заплати на ищцата на основание чл.127 от ЗЗД сумата от 8128,44лв., представляваща половината от погасеното солидарно задължение.

Съгласно чл.429, ал.1, изр.1 от ГПК, поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Съгласно Тълкувателно решение № 59 от 3.VI.1974 г., ОСГК, 1

„Възложителят на работата, който по силата на чл. 49 и 53 ЗЗД е осъден солидарно с прекия причинител да заплати обезщетение за вреди от непозволено увреждане и издължи в изпълнителното производство цялото солидарно задължение, може да иска в същото изпълнително производство изпълнение срещу неплатилия задължението солидарен съдлъжник въз основа на издадения в полза на първоначалния взискател изпълнителен лист, като установи плащането с писмени доказателства. В този случай той няма правен интерес от предявяване на иск на общо основание срещу прекия причинител на вредите“.

Аналогично всеки един солидарен длъжник, платил общия дълг, може да се ползва от издадения против него и останалите солидарни длъжници изпълнителен лист, съобразно с правилото по чл.127 от ЗЗД, съгласно който доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Обстоятелството, че солидарното задължение е обезпечено с поръчителство, не обосновава наличието на правен интерес от предявяване на иск, чрез който един вид да се изключи отговорността на поръчителя по изпълнителния лист, тъй като по силата на чл.429, ал.1 от ГПК платилият солидарен длъжник разполага с изпълнителен титул против кредитополучателя, с когото отговарят солидарно за задължението по договора за кредит, като е достатъчно да представи пред съдебния изпълнител писмени доказателства за извършените от него плащания. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. П. Б., в качеството й на ищец по гр.д.№ 7313/2023г. на ПдРС, ХІІ гр.с., частна жалба против протоколно определение от 20.02.2024г., с което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2