Решение № 238 от 14.10.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Ботевград, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20251810102915 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ***с“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени осъдителни искове чл. 411 вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД за сумата от 860.46 лв. - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1205-1261-21-000101, ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 329.24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.08.2022 г. до 14.08.2025 г.

Ищецът твърди, че на 17.12.2021 г., около 20.20 часа, на АМ „Хемус“, км 33+900м от гр. София към гр. Варна, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „*“, модел „***“, с рег. № ***, управляван от Т. Н. К., по време на движение преминава през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, като реализира ПТП с материални щети. По - конкретно, щетите представляват спукана предна лява гума, увреждания по предна лява джанта и задна лява джанта, преден ляв носач и преден ляв шенкел. Мястото било посетено от служители на МВР, които съставили протокол за ПТП. За процесния автомобил била сключена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца с валидност от 27.05.2021 г. до 26.05.2022 г. Щетите били оценени от застрахователя и размерът им възлизал на 850.46 лева. С банкови преводи № 162574868 от 22.03.2022 г. и № 163493430 от 21.04.2022 г. застрахователят изплатил обезщетението на застрахования. Акцентира се, че поддръжката и стопанисването на процесния път, е ангажимент на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Ищецът претендира, че е носител на регресно вземане срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, поради което изпратил на ответника писмена покана за възстановяване на платеното обезщетение, получена от адресата на 01.07.2022 г. Въпреки това плащане не постъпило. По същество искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца процесната сума. Претендират се и разноски.

1

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП - същият следвало да се изключи от доказателствата по делото като непълен, неточен и противоречив. Нямало доказателства общите условия да са актуални към датата на ПТП. Протоколът за ПТП бил изготвен от служители на КАТ - Пътна полиция, като се базирал изцяло на твърденията на водача. Длъжностното лице, отразило произшествието, не направило снимков материал, а такъв не се представял и към исковата молба. Застрахователят изплатил обезщетение, без да изследва обстоятелствата дали водачът е употребил алкохол, усложнена ли е била пътната обстановка, както и дали водачът не е проявил груба небрежност. От застрахователната полица и общите условия не се доказвало процесният застрахователен риск да е покрит. Твърдяното ПТП се дължало на субективните действия на водача, по - конкретно на шофирането с несъобразена скорост. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване от страна на водача. По същество се иска отхвърляне на предявения иск. Претендират се и съдебно - деловодни разноски. Бланкетно и под условие се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и в светлината на разпоредбата на чл.

235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били нанесени твърдените имуществени вреди, в точност неговият механизъм, настъпило ли е покрито от застрахователния договор събитие, размерът на вредите, както и с това дали водачът на процесното превозно средство е проявил груба небрежност и е съпричинил вредоносния резултат.

Между страните не се спори, а и видно от приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица № 93002110034913/26.05.2021 г., към момента на настъпване на събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка „*“, модел „***“, с регистрационен № ***, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ на МПС за застрахователна сума в размер на 15 000 лева (с еврова равностойност от 7669.37 евро). За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 344, ал. 1 и чл.

345, ал. 1 КЗ.

По делото са представени Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства. Същите са приети с решение на Управителния съвет на дружеството ищец, обективирано в протокол от 26.04.2005 г., след която дата многократно са изменяни и допълвани, последно с решение от 11.04.2019 г., поради което е неоснователно възражението в отговора на исковата молба, че не са били действащи към датата на сключване на застраховката и към датата на процесното ПТП. В представената полица „Каско“ изрично е вписано, че застрахованият е получил екземпляр от ОУ по застраховка „Каско“, запознат е с тях и ги приема. Съгласно чл. 348, ал. 1 ГПК общи условия са типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни договори. Общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора. Предвид изложеното съдът приема, че в настоящия случай е доказано наличието на валидно сключен договор за застраховка „Каско“ за процесното МПС, регламентирано и 2 от представените общи условия.

Покритите от застраховката рискове са определени чрез препращане именно към общите условия – „Клауза 1 – всички рискове“, която включва риска посочен в т. 1.3. - пътно – транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая процесното събитие категорично представлява ПТП, доколкото попадането в препятствие на пътя е възникнало в процеса на движение на автомобила и е предизвикало повреда на пътното превозно средство, респективно материални щети. Съгласно раздел „Общи изключения“, т. 27.5 застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на увреждания на гуми, джанти и емблеми, с изключение на случаите на ПТП, регистрирано с протокол, издаден от „Пътна полиция - КАТ“ и при експлоатация на специализирани МПС по предназначение. По изложените съображения съдът приема, че е налице е покрит риск по застраховката, противно на соченото от ответника. Общото оплакване, че застрахователят не е изследвал дали са налице изключени рискове преди плащане на обезщетението, по никакъв начин не изключва отговорността на ответника по иска.

Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства - писмени, САТЕ, свидетелски показания, от които се установява както наличието на неравност на пътното платно (дупка) към датата на ПТП, така и мястото на настъпването на последното, а също и липсата на обезопасяване и обозначаване на препятствието.

Посочените обстоятелства се установяват на първо място от представения протокол за ПТП № 1792784/17.12.2021 г., съставен от *** - мл. автоконтрольор, в който е отбелязано, че Т. Н. К., при управление на автомобил „*“, модел „***“ с рег. № ***, при движение по АМ „Хемус“, км 33+900 м, с посока от гр. София към гр. Варна, реализира ПТП попадайки в дупка пълна със сняг, киша и вода, при което са увредени предна лява джанта и гума на автомобила. Процесният протокол за ПТП е издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му, в установената форма и по установения ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, във вр. с чл. 125а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП, при настъпване на ПТП се съставят протоколи, които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, (т. нар. „констативен протокол за ПТП“ - при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП“ при материални щети), какъвто е и процесния Протокол за ПТП. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. В този смисъл, процесният протокол за ПТП представлява валидно доказателство за обстоятелствата около местоположението на увреденото МПС, наличието на неравност на пътното платно (означена като дупка), както и относно липсата на пътни знаци и маркировка на мястото на произшествието.

Наличието на необезопасено препятствие на пътя и мястото на настъпване на ПТП се извеждат и от показанията на св. Т. К., водач на автомобил „*“, модел „***“ с рег. № ***, 3 които съдът кредитира като пълни, точни и непротиворечиви. Свидетелят сочи, че на 17 декември, в тъмната част на денонощието (между 19:00 ч. и 20:00 ч.), движейки се с процесния автомобил по АМ „Хемус“, с посока на движение към гр. Варна, на излизане от третия тунел, този преди гр. Ботевград, е попаднал в необезопасена дупка на платното за движение. Описва дупката като такава с приблизителни размери 40 см в диаметър и 15-20 см в дълбочина. Сочи, че преди настъпването на произшествието се е движел с разрешена скорост, но въпреки това е успял да види неравността в последния момент, поради което не е имал възможност да я избегне. Два или три километра след удара увредената гума спаднала, тъй като джантата била изкривена. Свидетелят спрял в аварийната лента откъдето подал сигнал на телефон 112, след което пристигнал патрулен автомобил.

Механизмът на ПТП се установява от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което е прието без да бъде оспорено от страните и което съдът кредитира като подробно и компетентно изготвено. В заключението относно механизма на настъпване на процесното ПТП се сочи, че същият се изразява в кинематично пропадане и последващ тежък, челен сблъсък на предното ляво и задното ляво колело на автомобила със срещуположния, отвесен ръб на локална отрицателна неравност (дупка) по повърхността на пътното платно на автомагистрала „Хемус“. Процесът е протекъл в условията на нощно шофиране и висока скорост на движение, при което се е генерирал екстремен динамичен компресионен шок. Този шок мигновено е преодолял еластичните и абсорбиращи свойства на пневматичната гума, премазвайки (прещипвайки) нейната страница между металната джанта и асфалтовия ръб. След пробива на гумата, неабсорбираната огромна кинетична енергия се е предала като деструктивна сила директно върху алуминиевите джанти и структурните елементи на предното ляво окачване - масивния долен носач и направляващия шенкел, причинявайки тяхната пластична деформация и структурно компрометиране.