Определение № 395 от 02.06.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. Монтана, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500258 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба , подадена от ,, ххххЕООД срещу определение № 413/19. 03.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 62 /25 г. по описа на Районен съд-Монтана , в частта, с която е оставена в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК РЕГ.№ 67/14.01.2025 г., постановена по ч.гр.д.№ 62/2025 г. по описа на РС-Монтана, относно присъдените мораторна лихва и деловодни разноски: - 2 424,73 лв.- мораторна лихва, начислена за периода от 20.04.2024 г. до 10.01.2025 г.; - деловодни разноски: 528,50 лв.-заплатена от заявителя държавна такса и 1 600 лв.- за платено адвокатско възнаграждание .

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се твърди,че не се дължи заплащане на мораторна лихва предвид факта,че не е налице забава от страна на длъжника за изпълнението на договорното задължение . Развити са и съображения за незаконосъобразни изводи по отношение на поведение на длъжника ,като се поддържа, че не отговаря на действителността, че длъжникът е дал повод за подаване на заявлението. В заключение жалбоподателят моли за отмяна на определението в атакуваната част.

С писмен отговор заявителят хххххх‘‘ЕООД оспорва частната жалба. Възразява, че в случая длъжникът не е заплатил своевременно дължимата сума, поради което и дължи обезщетението за забава. Счита, че с несвоевременното плащане на главницата длъжникът е станал причина и за завеждане на делото, поради което дължи и направените разноски .

Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:

Производството пред МРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от „ххххх‘‘ЕООД,като със Заповед за изпълнение 1 на парично задължение по 410 от рег. ГПК № 67/14.01.2025 г., постановена по ч.гр.д.№ 62/2025 г. по описа на РС-Монтанасъдът е разпоредил длъжника ,, х‘ЕООххххД, ЕИК:

111500673 да заплати на кредитора ,хххх‘ЕООД, ЕИК: 204541603 сумите, както следва: -24 000лв.-част от главница в общ размер от 29 223,84 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; - 2 424,73 лв.- мораторна лихва, начислена за периода от 20.04.2024 г. до 10.01.2025 г.; - деловодни разноски: 528,50 лв.-заплатена от заявителя държавна такса и 1 600 лв.- за платено адвокатско възнаграждание.

В срока по чл. 412, т. 8 ГПК е постъпило възражение от длъжника ,, х в срока по чл.

412, т. 8 ГПК е изпълнил частично задължението си към заявителя ,като е превел сумата 2хххх9 223,84лв. ,която представлява размера на цялата главница . Във възражението е посочено също така,че не дължи обезщетението за забава предвид факта,че такава е налице от страна на взискателя .Поддържа,че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не дължи направените разноски .

На основание чл. 414а, ал. 3 ГПК молбата заедно с приложеното доказателство за изплащане на задължението са изпратени на заявителя за становище в тридневен срок. В предоставени срок е постъпило становище, в което се сочи, че действително е получена сумата 29 223,84 лв.По отношение на останалата част на възражението поддържа,че на 10.04.2024г. е отправена покана, получена от длъжника , в която е поканен да върне получената сума,но това е направено едва на 17.01.2025г.,т.е. след издаването на Заповедта .Предвид горното заявява,че направеното възражение в тази част е неоснователно ,поради което и моли да му бъде издаден изпълнителен лист .Със становището е представен и препис от ИМ, подадена по отношение на претендираната лихва и разноски в заповедното производство .

С обжалваното определение, МРС е уважил възражението в частта досежно претендираната главница,като е обезсилил частично заповедта,а в останалата част възражението е неоснователно .

Настоящият състав при МОС намира, че определението следва да бъде потвърдено като правилно по следните съображения:

По възражението по чл. 414а ГПК следва да се произнесе заповедния съд, който може да обезсили издадената заповед изцяло или частично /в зависимост от това дали във възражението се твърди изцяло или частично извършено от длъжника плащане/, без въобще да разглежда по същество подаденото възражение и доказателствата към него, ако в тридневния срок по ал. 5 на чл. 414а ГПК не постъпи становище от заявителя. В този случай може да се направи аналогия с нормата на чл. 238 ГПК, като се приеме, че при липсата на становище, заявителят се е дезинтересирал от искането си, поради което и без въобще да разглежда по същество искането, заповедният съд разполага с правомощието да обезсили заповедта за изпълнение. В разпоредбата на чл. 414а, ал. 6 ГПК изрично е предвидено, че неподаването на становище и обезсилване на заповедта не е основание да се отрече правото на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК. Т. е. това е предвиденият от законодателя ред за защита на заявителя при пропуснат срок за становище.

При подаване на становище в указания от закона тридневен срок обаче нормата на чл. 414а, ал. 5 ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от длъжника възражение и становището на заявителя. Заповедният съд може да не приеме, че е извършено плащане на признатото вземане по заповедта и да не приеме възражението по чл.

414а ГПК, като в този случай следва да остави без уважение и искането за обезсилване на заповедта. В случай, че установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме 2 като основателно възражението по чл. 414а ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение /изцяло или частично в зависимост от установения размер на заплатената част от вземането/, както и да обезсили в частта за разноските /също изцяло или частично/, като съобрази станал ли е причина длъжникът за образуване на заповедното производство по смисъла на чл. 414а , ал.3 ГПК, както и евентуално направено възражение за прекомерност.

В настоящата хипотеза заповедният съд правилно е приел,че заповедта следва да бъде обезсилена единствено в частта за главницата /т.е. е уважил частично подаденото възражение/ . Както бе изложено по-горе, самият длъжник е заявил изрично,че тази сума е единствено за погасяване на пълния размер на главницата .

От доказателствата по делото се установява също така,че на 12.04.2024г. е получена покана изх.№ 223/10.04.2024г. ,като на 17.04.2024 г. е издадено и кредитно известие за сумата 29 223,84 лв.,която безспорно е заплатена на 17.01.2025г. ,т.е девет месеца след поканата. Предвид това е налице забава, поради което и длъжникът дължи обезщетение в размер на 2 424,73 лв. Предвид това първоинстанционният съд правилно е приел,че същият е дал повод за завеждане на делото,поради което и дължи и направените от страна на взискателя разноски.Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира атакуваното определение за правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

При така изложените доводи Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 413/19. 03.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 62 /25 г. по описа на Районен съд-Монтана в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3