Решение № 217 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. *****, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20241110101422 по описа за 2024 година Предявен е иск от М. Т. срещу Т. П. Н. С. Г. с правно основание чл. 1, ал.

1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата има трудов стаж за пенсиониране в периода 01.01.1980 г. – 31.12.1982 г., през който е работила като „озеленител“ в „ПУ и Ц. Г.“.

В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че за периода 01.01.1980 г. – 31.12.1982 г. ищцата е работила като „озеленител“ в „ПУ и Ц.

Г.“, като работодателят е прекратил дейността си без да има правоприемник и не е предал ведомостите за заплати и трудовоправни документи и не е налице и постъпила заявка за откриване на приемо-предавателна процедура. Поради това, поддържа, че документите, удостоверяващи осигурителния й стаж са изгубени или унищожени. По отношение на имената си излага твърдения, че по законодателството на Република Словакия е с две имена – М. Т., по при пребиваването си в Република България е записана в регистрите на населението и с трето име, като произволно са взети имената на родителите й.

Поради това, във ведомостите на фирма „Х.“ фигурира с имената М. К. Т., а в ГРАО – като М. Т. С.. Затова, в условията на евентуалност поддържа, че стажът й през този период не е признат за осигурителен поради различие в имената. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага съображения, че не са налице никакви писмени доказателства, които да установяват, че в процесния период ищцата е полагала труд на твърдяната длъжност, както и доказателства за квалификацията й. В открито съдебно заседание и с писмената си защита ответникът чрез процесуалния си представител изтъква, че при наличие на трудова книжка, в 1 която се съдържат данни за съответния стаж, липсва правен интерес от установяването му по съдебен ред.

С определение № 38049 от 12.09.2025 г., постановено по настоящото дело, е прекратено производството по делото в частта по предявения иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР иск за установяване, че ищцата има трудов стаж за пенсиониране в периода 01.08.1989 г. – 18.11.1991 г. при работодател фирма „Х.“.

По възражението, поддържано от ответника и в становището по същество, за липса на постоянен адрес на ищцата в България:

Съдът намира, че е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Ищцата е посочила постоянен адрес в Словашка Република, но видно от изготвената справка НБД (л. 63 от делото), отразено е, че същата има постоянен адрес в гр. ***** и настоящ адрес гр. *****, ж.к. ****** 3, бл. ***, вх. 2, ет. 3, ап. 43. С исковата молба е посочен и съдебен адрес в гр. *****.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл.

235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 3, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред за установяване на трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж, което е условие за допустимост на иска.

В случая е представено удостоверение изх. № 5510-21-22 от 19.09.2024 г., издадено на основание чл. 30, т. 1 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, във вр. с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в уверение на това, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето М. Т., ЕГН **********, трудов/осигурителен стаж за периода 01.01.1980 г. до 31.12.1982 г. при работодател „ПУ и Ц. Г.“. В удостоверението се сочи, че работодателят „ПУ и Ц. Г.“ не е предал ведомости за заплати и трудовоправни документи в ТП на НОИ – ***** град и не е постъпила заявка за откриване на приемателнопредавателна процедура.

Удостоверението е издадено от ТП на НОИ, в качеството му на орган, който приема и съхранява документи за осигурителен и трудов стаж и доход на осигурители с прекратена дейност, без правоприемник, поради което искът е допустим.

По повод направеното възражение за липса на правен интерес от предявения иск, съдът намира следното: самият ответник се позовава на 2 трудовата книжка на ищцата, като сочи, че трудовият стаж се установява от същата, поради което липсвал правен интерес от предявяване на иска. Това становище не може да бъде споделено – в рамките на пенсионното производството трудовият стаж при работодателя „ПЗ и Ц. Г.“ през процесния период не е зачетен, въпреки че в хода на настоящия процес ответникът признава, че трудовият стаж се установява от представената по делото трудова книжка. Именно липсата на признаване на трудовия стаж и издаденото от НОИ удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР обуславят правния интерес от предявения иск.

В тежест на ищцата е да докаже, че през процесния период е полагала труд при сочения работодател и на заявената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда.

По делото е представено копие от трудовата книжка на ищцата, от което се установява, че ищцата е заемала длъжност „работник“ при работодателя „ПУ и Ц. Г.“, считано от 1.12.1980 г. до 5.10.1982 г., с начин на заплащане на труда в пари за посочените в трудовата книжка суми съответно 4,48 лв. дневна ставка за периода от 1.12.1980 г. до 30.10.1981 г. и 5,16 дневна ставка за периода от 1.11.1981 г. до 5.10.1982 г. Трудовата книжка е оформена при прекратяване на трудовия договор, като освен датата на прекратяването му – 6.10.1982 г., са положени необходимите подписи и печати и е отбелязана продължителността на стажа с цифри и думи, съответно от 1.12.1980 г. до 6.10.1982 г. /дата на прекратяване/ – 1 г. 10 м. 5 дни, една година десет месеца и пет дни.

Трудовата книжка е издадена при действието на Кодекса на труда от 1951 г. (отм.). Съгласно чл. 164 КТ от 1951 г. (отм.), условията, сроковете и редът за признаване на трудов стаж, условията и сроковете за внасяне осигурителни вноски за зачетен трудов стаж и условията за взаимно зачитане на трудовия стаж и осигуреното време по различните осигуровки и по отменените осигурителни закони, правилници и устави се определят с правилник.

В случая приложение намира § 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., отменен с § 1, т. 1 от заключителните разпоредби на ПМС № 30 от 10 март 2000 г. за приемане на Наредба за пенсиите и Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г., в сила от 01.01.2000 г., според който през време на действие на посочения нормативен акт, трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Трудовата книжка на ищцата е издадена именно по този ред и при действие на посочените разпоредби.

Съгласно т. 5 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (обн., ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г.), удостоверения и справки за придобит трудов стаж не се издават при наличие на редовни документи за установяването му - осигурителни или трудови книжки и др., поради което представената трудова книжка пряко удостоверява положения труд при работодателя, направил отбелязването в нея за периода от 01.01.1980 г. до 06.10.1982 г. (в този смисъл вж. т. 2 от ТР № 59 от 01.06.1962 г. по гр.

3 дело № 54/1962 г. на ОСГК на ВС) и при нормален работен ден от 8 часа, установен в чл. 39 от Кодекса на труда от 1951 г. Това е така, тъй като съгласно чл. 6, буква „а“ от Инструкция № 2492, в трудовата книжка се вписва и продължителността на работното време, ако трудовият договор е сключен за по-малко от половин работен ден, за непълна работна седмица или за неопределено работно време, при които случаи в графата за заеманата длъжност или извършваната работа се прави отбелязване. Ето защо при липса на отбелязване от работодателя на друго в трудовата книжка, продължителността на работния ден, а именно пълен работен ден, следва да се счита установена от документа.

Самият ответник признава, че стажът се установява от представената трудова книжка, като с този аргумент оспорва правния интерес на ищцата от предявяване на иска, като съображенията на съда в тази връзка бяха изложени по-горе.

Ответникът се позовава на обстоятелството, че по пенсионната преписка са налице документи, в които ищцата фигурира с различни имена, като сочи, че това е пречка за уважаване на иска, доколкото не било представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Съдът намира, че по делото е ирелевантно обстоятелството, че имената на ищцата са отразени по различен начин в документи, които са били представени по пенсионната преписка. Това обстоятелство е било от значение за претенцията на ищцата за установяване на трудов стаж за периода 01.08.1989 г. – 18.11.1991 г. при работодател фирма „Х.“, в чиито ведомости ищцата е фигурирала с различни имена, но в тази част делото е прекратено. По отношение на трудовия стаж за периода 1.01.1980 г. до 31.12.1982 г., който е предмет на делото, не се установява ищцата да е била отразена с различни имена в документи по пенсионната преписка, които да са от значение за преценката за наличието или липсата на този стаж. В трудовата книжка ищцата е отразена правилно с имената М. Т., а доколкото от удостоверението по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР се установява, че в ТП на НОИ – ***** град не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, т.е. други документи за положения от ищцата стаж за исковия период липсват, без значение е обстоятелството, че за други периоди е налице разминаване в имената, с които ищцата е била отразена при други осигурители.

Тъй като обстоятелството, че ищцата е полагала труд на посочената в трудовата книжка длъжност при пълен работен ден за част от исковия период се установява по делото, предявеният иск по чл. 1 от ЗУТОССР е основателен и следва да се уважи за периода 1.12.1980 г. до 05.10.1982 г. За периода от 1.01.1980 г. до 30.11.1980 г. и за периода от 06.10.1982 г. до 31.12.1982 г. искът следва да се отхвърли, предвид отразеното в трудовата книжка на ищцата, че трудовото правоотношение е било с начална дата 01.12.1980 г. и е било прекратено на 6.10.1982 г.

По разноските:

Ищцата е направила искане за присъждане на разноски, като с исковата молба е представен списък по чл. 80 ГПК. Не са представени доказателства за заплащане на посочените в списъка суми: уговорено е адвокатско възнаграждение в размер от 1600 лв., което обаче е платимо по банков път при подписване на договора, но не са представени доказателства, че сумата е 4 заплатена по банков път. Доколкото спорът е трудов, ищцата е освободена от държавна такса за производството (така чл. 9, ал. 1 и ал. 3 ЗУТОССР и тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС), така че не става ясно каква държавна такса в размер от 10 лв. се претендира, нито има доказателства, че същата е заплатена от ищцата.

Доколкото искът е уважен за част от процесния период, съдът намира, че не следва да присъжда разноски и на ответника – спорът е трудов, а искът не е с определен материален интерес, съобразно който на ответника да се присъдят разноски за отхвърлената част, поради което с оглед частичното уважаване на иска, разноски не следва да се присъждат.