Определение № 383 от 10.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. София, 10.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002902029 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на „Строително дружество ММ“ АД /н./, гр. Чепеларе С. Е. Б. срещу решение № 183 от 11.06.2025 г. по в. т. д. № 201/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав, с което е потвърдено решение № 260000 от 07.01.2025 г. по т. д. № 370/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Биса строй“ ЕООД, гр. София и „Строително дружество ММ“ АД /н./ искове по чл. 649, ал. 1 вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС за прогласяване на относителната недействителност спрямо синдика, длъжника и всички кредитори на договорите, сключени между ответниците във формата на нотариални актове, както следва: 1. договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ офис аА-3, находящ се в гр.

София, район „Овча купел“, ул. „Камелия“ № 35, сключен във формата на нотариален акт № 153, том И, рег. № 2335, дело № 346/2006 г. на нотариус рег.

№ 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – гр. София, с вх. рег. № 42392/04.07.2006 г., акт № 172, т. LLІІ, дело 26799/06 г.; 2. договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ офис аА-2, находящ се в гр.

София, район „Овча купел“, ул. „Камелия“ № 35, сключен във формата на 1 нотариален акт № 154, том II, рег. № 2336, дело № 347/2006 г. на нотариус рег.

№ 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – гр. София с вх. рег. № 42393/04.07.2006 г., акт № 173, т. LLІІ, дело 26801/06 г.; 3. договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ офис аБ-5, находящ се в гр.

София, район „Овча купел“, ул. „Камелия“ № 35, сключен във формата на нотариален акт № 155, том II, рег. № 2337, дело № 348/2006 г. на нотариус рег.

№ 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – гр. София с вх. рег. № 42394/04.07.2006 г., акт № 174, т. LLІІ, дело 26805/06 г.; 4. договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ офис аА-1, находящ се в гр.

София, район „Овча купел“, ул. „Камелия“ № 35, сключен във формата на нотариален акт № 156, том II, рег. № 2338, дело № 349/2006 г. на нотариус рег.

№ 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – гр. София с вх. рег. № 42395/04.07.2006 г., акт № 175, т. LLІІ, дело 26807/06 г.; 5. договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ офис аБ-4, находящ се в гр.

София, район „Овча купел“, ул. „Камелия“ № 35, сключен във формата на нотариален акт № 157, том II, рег. № 2339, дело № 350/2006 г. на нотариус рег.

№ 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – гр. София с вх. рег. № 42396/04.07.2006 г., акт № 176, т. LLІІ, дело 26808/06 г.; 6. договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ офис аБ-1, находящ се в гр.

София, район „Овча купел“, ул. „Камелия“ № 35, сключен във формата на нотариален акт № 151, том II, рег. № 2340, дело № 351/2006 г. на нотариус рег.

№ 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – гр. София с вх. рег.

№42400/04.07.2006 г., акт № 177, т. LLІІ, дело 26812/06 г. и 7. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ офис аА-4, находящ се в гр. София, район „Овча купел“, ул. „Камелия“ № 35, сключен във формата на нотариален акт № 159, том II, рег. № 2341, дело № 352/2006 г. на нотариус рег.

№ 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – гр. София с вх. рег. № 42401/04.07.2006 г., акт № 178, т. LLІІ, дело 26813/06 г., както и за признаване за установено, че „Строително дружество ММ“ АД /н./ е собственик на посочените недвижими имоти и за осъждането на „Биса строй“ ЕООД да предаде владението върху недвижимите имоти на „Строително дружество ММ“ АД /н./.

В касационната жалба са поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Оспорва се извода на въззивния съд, че предявеният иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр.

2 чл. 135 ЗЗД е погасен по давност, тъй като петгодишният давностен срок е започнал да тече от сключването на процесните сделки. Изразява се становище, че в случая давността започва да тече от 01.07.2017 г. – датата следваща тази на откриване на производството по несъстоятелност, датата на встъпване в правомощия на синдика или датата на постановяване на определението на съда по чл. 692 ТЗ. Касаторът счита, че няма тъждество между облигационния иск по чл. 135 ЗЗД и този по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, макар че двата иска имат идентични фактически състави. Навежда доводи, че правото да се атакува увреждащата сделка с иск по чл. 135 ЗЗД възниква от момента на сключването й, докато при специалния отменителен иск по ТЗ правото възниква от първия възможен момент, когато може да бъде предявен този иск, но след като е постановено решение по чл. 630 ТЗ.

Аргументира, че предпоставките за предявяване на иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ са две: наличие на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника и прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ към момента на предявяването на иска. Твърди, че в случая давност не е започвала да тече и поради обстоятелството, че „Строително дружество ММ“ АД се е представлявало от Бойко Савов като ликвидатор, а процесните имоти са придобити от „Биса строй” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е същото лице. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.

3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Следва ли да се прилага институтът на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД към иск по чл. 135 ЗЗД, т. е. към потестативно право?; 2. Следва ли да се счита, че правото на иск по чл. 135 ЗЗД в полза на кредитора възниква от датата на увреждащата сделка?; 3 Следва ли да се счита искът по чл. 649 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД за самостоятелен иск?; 4. Следва ли да се счита, че бидейки самостоятелен иск, за който е предвиден преклузивен срок за предявяване, спрямо него е неприложим институтът за погасителната давност?; 5. Следва ли да тече давност срещу този, който не може да действа, в конкретния случай синдика?“. Твърди, че петият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 61 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 562/2011 г. на ВКС, II г.о. Касаторът въвежда въпросите по т. 1 – т. 4 по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

3

Ответникът „Биса строй“ ЕООД е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът „Строително дружество ММ“ АД /н./ не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Пловдивски апелативен съд е извършил самостоятелна преценка за допустимост на предявените искове по чл. 649 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, като е посочил, че синдикът е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 135 ЗЗД срещу дружеството длъжник и трето лице съдоговорител за обявяване за относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на сделки или действия на длъжника, тъй като в този случай упражнява правомощията си по чл. 658 ТЗ като самостоятелен орган на несъстоятелността, а не действа от името на длъжника.

В решението е посочено, че страните не спорят относно сключването на процесните сделки. Съставът на въззивния съд е констатирал, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника е депозирана на 03. 02. 2012 г. и с решение № 194 от 30.06.2017 г. по т. д. № 246/2017 г. на Пловдивски апелативен съд е обявена неплатежоспособността на „Строително дружество ММ“ АД, като е определена началната й дата - 25.06.2004 г. В решението е формиран извод, че процесните договори са увреждащи, тъй като с тях длъжникът се е разпоредил с недвижими имоти, които биха могли да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори. Решаващият състав е изразил становище, че дори да се приложи презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ вр. 135, ал. 2 ЗЗД по отношение на ответника „Биса строй“ ЕООД, исковете за прогласяване на относителната недействителност на сделките не следва да бъдат уважавани поради изтичането на установения в чл. 110 ЗЗД петгодишен 4 давностен срок.

По основния спорен въпрос по делото е изложил съображения, че погасителната давност за упражняване на правото по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на увреждащи сделки започва да тече от момента на извършване на сделките, който съвпада с момента на възникване правото за предявяване на отменителен иск. Поради това е формирал извод, че давността в процесния случай е изтекла на 04.07.2011 г. и исковата молба е подадена след изтичане на петгодишния давностен срок - на 16.05.2018 г.

Пловдивски апелативен съд е изтъкнал, че за иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД е предвидена специална легитимация на синдика и специална подсъдност, разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо, разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност /чл. 649, ал.4 ТЗ/, наличие на производство по несъстоятелност на длъжника като предпоставка за допустимост на иска и кратък преклузивен срок за предявяването му. Подчертал е, че други предвиждания в закона относно специалния иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД не съществуват, поради което няма основание да се сподели виждането на синдика, че давността по този иск започва да тече от откриване на производството по несъстоятелност.

В решението са изложени съображения, че срокът за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност в хипотезите на чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ /при които няма спиране на производството по несъстоятелност/ тече от решението за откриване на производството по несъстоятелност, като едногодишният преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е установен за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност и поради своя характер не може да бъде прекъсван и спиран.

Изтъкнато е, че предявяването на иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД в рамките на преклузивния едногодишен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност прави иска допустим, но не означава, че от посочената дата започва да тече нова давност.

Решаващият състав на въззивния съд е счел за неотносими към давностния срок доводите на ищеца, че процесните имоти са придобити от „Биса строй“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е бил и ликвидатор на „Строително дружество ММ“ АД /н./. Счел е, че тези аргументи биха могли да се отнесат евентуално към презумпцията за 5 недобросъвестност, но не влияят на изтичането на давностния срок. Обобщил е, че всеки кредитор на несъстоятелния длъжник е могъл да предяви иск по чл.

135 ЗЗД, ако е считал, че сделките, сключени от длъжника на 04.07.2006 г., го увреждат, но това не е сторено. С оглед изложеното съдът е приел, че предявените искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД и обусловените от тях искове по чл. 108 ЗС са неоснователни.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Въпросите по т. 1 и т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се отнасят до приложението на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД към потестативното право по 135 ЗЗД и момента, от който започва да тече давността за упражняването на това право, и са с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче въведеното от касатора допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.