Решение № 702 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000503424 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260307/28.10.2021г, постановено по гр.д.№ 170/2021г по описа на Софийски окръжен съд, са отхвърлени предявените от Г. Л. И., ЕГН **********, А. И.

И.,ЕГН ********** и

Л. И. И.,ЕГН ********** и тримата от гр.***, като наследници на И. Б. И., искове против В. Т. Д. ЕГН ********** и Т. Ц. Д. ЕГН ********** за заплащане на следните суми: 25 000 лева -обезщетение за причинени неимуществени вреди от мозъчното сътресение, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травматичните увреждания на главата, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, 700 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от разкъсно-контузните рани на главата, в областта на тила, на гърба, на носа и на левия клепач, счупването на носните кости без разместване на фрагментите, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и 300 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от кръвонасяданията-теменноq двустранно на главата, причинили болки и страдания, всичките причинени при нанесен побой на 03.04.2011 г. в с.***, общ.***.

Осъдени са Г. Л. И., А. И. И., и

Л. И. И., да заплатят на В. Т. Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 490лв. Осъдени са Г. Л. И., А. И. И., и

Л. И. И. да заплатят на Т. Ц. Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 490лв. Осъдени са Г. Л. И., А. И. И., и Л. И. И., да заплатят по сметка на ОС-София държавна такса в размер на 1 100лв.

Решението е обжалвано от Г. Л. И., А. И. И., и

Л. И. И., представлявани от адв.

К.А. от САК, с доводи, че е неправилно. Възразяват срещу приетото, че тъй като по НОХД № 167/2015г по описа на РС-Ботевград е постановена оправдателна присъда, то следва да се приеме, че ответниците не следва да носят гражданска отговорност. Претендират да се отмени обжалваното решение. Подали са въззивна частна жалба срещу определение от 13.09.2022г по гр.д.№ 1790/2021г по описа на СОС, с което е отхвърлена молбата им за 1 изменение на решението в частта за присъдените разноски.

Ответниците-В. Т. Д. и Т. Ц. Д., представлявани от адв. С. С. от САК, са оспорили въззивната и частната жалба.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СГС е било образувано по искова молба от И. Б. И. против В.

Т. Д. и Т. Ц. Д., в която е посочил, че на 02.04.2011 г. вечерта с приятели празнувал в имот в с.***, който е съсобствен със сестра му А. И. и който имот е съседен на имота на ответника Т. Д.. Около 22.00 ч. е възникнал спор между компанията на ищеца и ответника Т. Д.. Малко след полунощ сестрата на ищеца А. И. е уведомила компанията на ищеца, че отвън става нещо, тъй като на влизане в къщата била чула шум от счупени стъкла и видяла ответника В.

Д. да чупи стъклото на лекия автомобил на един от гостите. Ищецът и компанията му излезли на двора, където били посрещнати от двамата ответници и други непознати лица, като ответникът В. Д. нанесъл удар в областта на главата с метален прът, който носел в ръцете си, при което ищецът паднал на земята. След падането ответникът Т. Д. продължил да го рита по главата и тялото, като по време на този побой ищецът изпаднал в безсъзнание.

Вследствие на нанесения на ищеца от двамата ответници побой, на същия били причинени следните телесни увреждания: мозъчно сътресение, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травматичните увреждания на главата, което увреждане му причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 5 от НК; разкъсно- контузна рана на главата, в областта на тила, на гърба, на носа и на левия клепач, счупване на носните кости без разместване на фрагментите, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК; кръвонасядания- теменно двустранно на главата, които му причинили болка и страдание лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК. За извършеното престъпление от общ характер двамата подсъдими били предадени на съд с обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл.

129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК като било образувано НОХД № 167/2015 г. по описа на PC - Ботевград, което към датата на подаване на исковата молба-04.04.16г. било още висящо. В резултат на нанесените телесни увреждания от подсъдимите и последвалото лечение на ищеца му били причинени и продължавал да търпи неимуществени вреди болки, страдания и неудобства, за обезщетяването на които, в размер на 6 000 лева, е предявил по горепосоченото НОХД граждански иск срещу двамата подсъдими, който бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Към датата на подаване на исковата молба изтичала 5-годишната давност за предявяване на претенциите за обезщетяване на причинените вреди по гражданскоправен ред пред гражданския съд, на основание чл. 45 ЗЗД. Претендирал е на основание чл. 45 от ЗЗД ответниците бъдат осъдени солидарно да заплатят исковата сума от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, от които - 5 000 лева - за вредите от мозъчното сътресение, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травматичните увреждания на главата, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, 700 лева - за вредите от разкъсно-контузните рани на главата, в областта на тила, на гърба, на носа и на левия клепач, счупването на носните кости без разместване на фрагментите, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и 300 лева - за вредите от кръвонасяданията-теменно двустранно на главата, причинили болка и страдание, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 03.04.2011 г. - датата на увреждането, до датата на окончателното плащане, със съответните от това законни последици и присъждане на направените разноски. Направено е увеличение на исковата претенция по отношение на обезщетяване на вредите от мозъчното сътресение от 5 000лв. на 25 000лв.

2

Поради смъртта на ищеца в хода на настоящето производство с определение от 24.06.21г. са били конституирани като ищци неговите наследници Г. Л. И.,ЕГН **********,А. И. И.,ЕГН ********** и Л. И. И.,ЕГН **********.

Ответниците са оспорили предявените искове като са поддържали, че с влязла в сила присъда са оправдани по повдигнатото им обвинение.

С обжалваното решение са отхвърлени исковите претенции като неоснователни.

Прието е, че ответниците са били оправдани в наказателното производство и присъдата е задължителна за гражданския съд съгл. чл.300 ГПК.

С определение № 250100/13.09.2022г, постановено по гр.д.№ 170/2021г по описа на СОС, е изменено решението в частта му за присъдените разноски относно дължимата държавна такса, като е осъдена Г. Л. И. да заплати по сметка на СОС държавна такса от 50лв. и е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК на Г. Л. И., А. И. И. и Л. И. И. за изменение на решението в частите, с които тримата ищци са осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

По делото са предявени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, съгласно която разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на другиму.

Следва да се докаже, че е извършено противоправно деяние, в резултат на което са причинени вреди и, че е налице връзка между деянието и вредите.

Не се спори между страните по делото, че е образувано НОХД №167/15г. по обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение против В. Т. Д. и Т. Ц. Д., ответници по настоящето дело, за процесния случай, като с присъда от 12.11.20г. по НОХД №167/15г., влязла в сила на 28.11.20г. РС- Ботевград са признати за невиновни по повдигнатото им обвинение за причиняване на телесни увреждания на ищеца.

Спори се по делото дали следва да се ангажира отговорността на ответниците.

Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Гражданският съд не разполага с процесуална възможност да преразглежда въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 300 ГПК, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като с оглед задължителната за гражданския съд присъда на наказателния съд, следва да приеме, че деянието не е извършено от посочения в присъдата подсъдим в наказателното производство. Задължителната сила на присъдата се простира до деянието, което е включено в състава на престъплението, за което е оправдан дееца, от обективна страна.

/Виж Решение № 289 от 14.11.2016г. по гр.д.№ 261/2016 г., Г. К., ІV Г.О. на ВКС./ Поради това следва да се приеме, че гражданският съд е обвързан от силата на пресъдено нещо, че ответниците не са извършили противоправни деяния, с които да са причинили телесни увреждания на И. Б. И..

При липса на първия елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди на основание чл.271 ГПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат осъдени Г. Л.

И., ЕГН **********, А. И. И.,ЕГН ********** и

Л. И. И.,ЕГН ********** да заплатят на В. Т. Д. ЕГН ********** и Т. Ц. Д. ЕГН ********** по 2 650лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като размерите са съобразени с минималните такива съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

3

По частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК.

С определение № 260100/13.09.2022г, постановено по делото, е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на Г. Л. И., А. И. И. и Л. И. И. за изменение на решение № 260307/28.10.2021г по гр.д.№ 170/2021г на СОС в частите му, с които са осъдени да заплатят на ответниците В. Т. Д. и Т. Ц. Д. направените по делото разноски. Възраженията в частната жалба, че не е било направено искане от ответниците за присъждане на разноски и не са представени доказателства за реалното им изплащане са неоснователни, тъй като искане за присъждане на направените по делото разноски е направено в отговора на исковата молба от адв.С. С. /л.25 по делото/ и от представените договори / на л.27 и л.28/ се установява, че сумите от по 630лв. са заплатени в брой. Въз основа на изложеното частната жалба се явява неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260307/28.10.2021г, постановено по гр.д.№ 170/2021г по описа на Софийски окръжен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Г. Л. И., ЕГН **********, А. И. И.,ЕГН ********** и

Л. И. И.,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Т. Д. ЕГН ********** и Т. Ц. Д. ЕГН ********** по 2 650лв. /на всеки от тях/ разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 262482/21.10.2022г от Г. Л. И., А.

И. И. и Л. И. И. срещу определение № 260100/13.09.2022г по гр.д.№ 170/2021г по описа на Софийски окръжен съд в частта му, с която е оставена молбата им по чл.248 ГПК без уважение. В останалата му част определението е вляло в сила.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове: