Определение № 125 от 18.01.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. София, 18.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20231000503056 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 64434/06.07.2023 г., подадена от „Юробанк България“ АД с ЕИК:000694749 чрез адвокат П. К. от САК срещу определение № 7584/21.06.2023 г., постановено по гр. дело № 8296/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производство по делото и същото е изпратено на Окръжен съд – Бургас по подсъдност на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Излага съображения, че градският съд приел, че били предявени три искови претенции – за прогласяване нищожност на два нотариални акта и отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че правото на собственост върху процесните имоти не принадлежало на Т. Я. и В. Я., а всъщност с исковата молба бил предявен един иск – отрицателен установителен иск, което следвало от обстоятелството, че съдът събрал държавна такса само за този иск, но не и за искове за прогласяване на нищожност на двата нотариални акта.

Същевременно, предявеният иск не попадал в приложното поле на чл. 109 ГПК, уреждащ специална подсъдност по местонахождение на недвижим имот и поради това производството следвало да продължи за разглеждане пред Софийски градски съд.

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от Т. П. Я. с ЕГН:**********, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с 1 доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС ), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Е. Д. Д.

– Г. с ЕГН:**********, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. І-во ЗЗД и чл. 440 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК срещу В. Д. Я., Т. П. Я., „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД, както следва: 1) иск за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 55, том III от 29.09.1998 г. по описа на районен съдия при Несебърски районен съд, вписан в Службата по вписванията при РС Несебър с вх. рег.№ 795/29.09.1998 г., поради невъзможен предмет; 2) иск за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот № 157, том I, рег. № 834 от 19.04.1999 г. по описа на нотариус с рег. № *** на НК, вписан в Служба по вписванията при РС - Несебър с вх. рег. № 330/19.04.1999 г., акт № 132, том I, поради невъзможен предмет и 3) иск за признаване за установено, че правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в западен близнак от жилищна сграда-близнак състоящ се от: гаражен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж, тавански етаж и подпокривно пространство, изградена на основание отстъпено право на строеж върху държавно място, съставляващо 1/2 идеална част, западна, от парцел XV-общ. в кв. 55 по плана на с. Свети Влас, област Бургаска, урегулиран от 260 кв.м., при граници: от две страни улица, п. XVI-общ. и п. XIV, а именно: тавански етаж, който съгласно обяснителна записка № 185/09.10.2007 г. на „Бургасинвест“ ООД има ЗП от 97.90 кв.м. и съгласно кадастрални карта, одобрена със заповед № РД-18-48/03.10.2005 г. на Изпълнителен директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес ул. „***“ № **, ет.*, ап.*, като самостоятелният обект попада в сграда с идентификатор *** в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: под обекта: ***, над обекта: ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и подпокривно пространство, което съгласно обяснителна записка № 185/09.10.2007 г. на „Бургасинвест“ ООД има ЗП от 67.53 кв.м. и съгласно кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-1848/03.10.2005 г. на Изпълнителен директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор *** с адрес: ул. „***“ № **, ет.*, ап.*, като самостоятелният обект попада в сграда с идентификатор ***, в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: под обекта:

***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, върху които е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 20218040400392/2021 г. по описа на ЧСИ Д. Н., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, не принадлежи на В. Д. Я. и Т. П. Я..

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ АД и Т. П. Я., като последният е направил възражение за неподсъдност на делото на Софийски градски съд, позовавайки се на разпоредбата на чл.109 ГПК.

Ответницата В. Я. не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:

По силата на чл. 109, изр. 1 и изр. 2 ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът като по местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Така цитираната норма регламентира специална местна подсъдност, изключваща общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК като съгласно константната практика на ВКС (напр. определение № 475/24.07.2013 Г. по ч. гр. д. № 4344/2013 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС и др. ) , която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, специалната местна подсъдност по чл. 109 ГПК се отнася освен за исковете за вещни права върху недвижим имот, делбените искове и тези за определяне на граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот, така и за опредЕ. категория облигационни искове, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот – искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и тези за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот, а по аналогия се прилага и за конститутивния иск за отмяна договор за дарение на недвижим имот по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, както и за Павловия иск по чл. 135 ЗЗД за признаване недействителността по отношение на страните на извършена продажба на недвижим имот. В обобщение следва изводът, че специалната местна подсъдност по чл. 109 ГПК намира приложение само и единствено по отношение на вещни и облигационни искове с предмет недвижими имоти.

В случая, всеки един от така предявените искове с правна квалификация съответно чл.

26, ал. 2, пр. І-во ЗЗД и чл. 440 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК попада именно в хипотезата на чл. 109 ГПК, доколкото има за предмет недвижими имоти и твърдението на частния жалбоподател в обратен смисъл се явява неоснователно. Такова е и възражението му, че бил предявен само един иск – отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като първоинстанционният съд бил събрал държавна такса само за него. Дали съдът е изпълнил задължението си да следи служебно за събиране на цялата дължима от ищеца държавна такса е ирелевентно за определяне предмета на правния спор, който се очертава от ищеца с фактическите му твърдения и направени искания с исковата молба, а оттам – без значение и за определяне на подсъдността.

Поради това и след като в случая се касае за специалната местна подсъдност по чл. 109 ГПК, спорът за която се повдига и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция съгласно чл. 119, ал. 2 ГПК, то на основание чл. 118, ал. 2 3

ГПК производството следва да се прекрати и делото да се изпрати на местно и родово компетентния съд, а именно Окръжен съд – Бургас, като се има и предвид местонахождението на процесните имоти – гр. Свети Влас, община Несебър, област Бургас, както и данъчната им оценка, приложена по делото (л. 28-29).

По така изложението съображения, възраженията по частната жалба се явяват неоснователни и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 7584/21.06.2023 г., постановено по гр. дело № 8296/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производство по делото и същото е изпратено на Окръжен съд – Бургас по подсъдност на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4