Определение № 293 от 17.04.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Перник, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500178 по описа за 2024 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Б. Н. С. против Определение №510/07.02.2024г. по гр. дело № 3652/2022 г. на РС – Перник в частта, в която е върната исковата молба, подадена от Б. Н. С. и е прекратено като недопустимо производството по гр. д. № 3265/2022 г. на РС Перник.

В жалбата по подробно изложени доводи се иска отмяна определението на РС в обжалваната му част за връщането на Исковата Молба до съда и прекратяването на производството по гр.д.№3652/2022г. по описа на РС- Перник к а т о необосновано, незаконосъобразно и постановено при налична абсолютната несъотносимост на Определението с предмета/петитиума на Исковата й Молба, както и невъзможността и/или нежеланието на Районен сьд-Перник да възприеме обективния предмет и петитиум на Исковата й Молба до PC-Перник с вх.№ 26907/22.12.2023г., както и наличното възпрепятстване на съдопроизводството повече от година и половина и връщане делото за разглеждане от друг състав на PC-Перник.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Производството по гр. д. № 3652/2022 г. на РС – Перник е образувано по молба рег.

№ 12716/20.06.2022 г. от Б. Н. С. СРЕЩУ: Установяване на факти по и.д.№ 0026/2020г. образувано по описа на ЧСИ Е.Д., рег.№***. район на действие ПОС, адреси ***, вр. чл.436 и чл. 437 от ГПК. В молбата дословно се твърди, че И.д.№ 0026/2020г., образувано по описа на ЧСИ Е.Д., рег.№***, район на действие по своята същност, е преобразуваното и.д.

№01203/2016г. на ЧСИ А.В., с peг. №***, район на действие Окрьжен сьд-Перник, което е със статут па неправилно, недопустимо и противозаконно образувано, въз основа на следните новооткрити факти, сочещи неговата порочност, а именно:

1. Видно от Съобщение на ЧСИ Е.Д. от 30.01.2020г. /приложено/ е налице единствено и само неправомерно преобразуване на и.д. №01203/2016г. на ЧСИ А.В. в и.д.№ 0026/2020i'. образувано по описа на ЧСИ Е.Д. по Молба на Банка ДСК от 06.01.2020г., 1

2. Не се сочи преобразуването към дата 30.01.2020г. и.д. №01203/2016г. на ЧСИ А.В., с peг. №***. район на действие Окрьжен сьд-Перник в и.д.№ 0026/2020г\, образувано по описа на ЧСИ Е.Д., при каква стойност на дълга ми по жилищен кредит към Банка ДСК АД по Договор за кредит от м.септември 2008г. е осъществено. Въз основа на изложеното се иска - Установяването на фактът, че преобразуването на и.д.

№01203/2016г. на ЧСИ А.В. в и.д.№ 0026/2020г. по описа на ЧСИ Е.Д.. е извършено в условия на неустановена сума по кредита, за което не е наличен и съответния документ. Изисква се установяването на този факт с цел да докаже, че и.д. .№ 0026/2020г. но описа на ЧСИ Е.Д. е недопустимо и противозаконно образувано, което го обезсилва и изисква неговото прекратяване и анулиране на всички извършени действия но него.

В последвалите уточнителни молби, във връзка с многократни указания на съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, е посочено, че Б. Н. С. е длъжник по и.д.№1203/2016г. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие Окръжен съд – Перник, което е преобразувано в и.д.

№026/2020г. по описа на ЧСИ Е.Д.. И.д. №026/2020г. по описа на ЧСИ Е.Д., е незаконосъобразно „преобразувано“ , поради НЕ посочен актуален размер на претендираното към Б. Н. С. задължение към датата на неговото преобразуване, 30.01.2020г.

Това определя и неговата несьставомерност. Самото и.д. №026/2020г. по описа на ЧСИ Е.Д. е „преобразувано!“ Въз основа на недоказана по своята стойност сума в Запорно съобщение, а не по Изпълнителен лист, наличен по делото от 2016г. и НЕ направена върху него икономическа експертиза към датата на неговото преобразуване, 30.01.2020г. Същото Запорно съобщение,изготвено от ЧСИ Е.Д. по и.д. №026/2020г. по описа на ЧСИ Е.Д. е официален единствен документ по делото към датата на неговото преобразуване, 30.01.2020г. и изразява единствено и само материалния интерес на самия ЧСИ Е.Д., но не и материален такъв. Оспорва изпълнението на въпросното Запорно съобщение на ЧСИ Е.Д., като документ с невярно съдържание и нелегитимен за преобразуването на който и.д.

№1203/2016г. по описа на ЧСИ А.В. е преобразувано в и.д.№026/2020г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Въз основа на изложеното в поредни уточнителни молби е формулиран петитум:

„Моля, да приемете за установено в отношенията между мен, Б. Н. С., ЕГН ********** и постоянен адрес *** на основание чл.124,ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК не дължа на Банка ДСК ЕАД, ЕИК 121830616, сочената сума по Запорно съобщение на ЧСИ Е. Д. от 11.06.2021 г., поради правното основание съгласно чл.69,ал. 1 ,т. 1 от ГПК, размерът на цената по искове за парични вземания е търсената сума, който е неустановен по и.д.№026/2020г., към датата на неговото образуване.“.

На осн. чл. 129, ал.3 от ГПК, поради неизпълнение на указанията на съда е постановено обжалваното определение, с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.

Съдът при всяко положение на делото служебно следи за наличието на правото на иск на ищеца. При недопустим иск съдът не разглежда исковата молба, а прекратява производството по делото.

Защитата на длъжника в изпълнителното производство срещу осъществяването на незаконосъобразно принудително изпълнение е предмет на ясна и изчерпателна уредба, съдържаща се в Глава тридесет и девата "Защита срещу изпълнението" на Гражданския процесуален кодекс. В зависимост от това, дали длъжникът е засегнат от действия или бездействия на съдебния изпълнител, извършени в нарушение на процесуалните правила /процесуална незаконосъобразност на изпълнението/ или от предприемане на принудително изпълнение при липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на взискателя /материалноправна незаконосъобразност на изпълнението/, защитата се осъществява чрез подаване на жалба до съда срещу изброените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изпълнителни действия или чрез предявяване на иск срещу взискателя по чл. 439 ГПК за установяване 2 несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е претърпял вреди от осъществено срещу него принудително изпълнение в нарушение на законовите предпоставки за развитие на изпълнителното производство, той разполага и с възможността да предяви искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД срещу съдебния изпълнител за обезщетяване на претърпените вреди. Взискателят не е легитимиран да отговаря по иск на длъжника, основан на твърдения за липса на процесуално основание за провеждане на изпълнението, доколкото съществуването или липсата на такова основание има значение за процесуалната законосъобразност на извършените от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение. Поради яснотата на съдържащата се в закона правна уредба в съдебната практика не съществуват противоречия по въпросите какъв е пътят на защита на длъжника срещу различните проявни форми на незаконосъобразно принудително изпълнение и в кои случаи длъжникът има правен интерес от предявяване на иск срещу взискателя за защита по повод на незаконосъобразно принудително изпълнение /така Определение № 679 от 26.11.2015 г. на ВКС по ч. д. № 2473/2015 г., II т. о., ТК/.

След преценка на фактическите твърдения в исковата молба и уточняващите я молби и на формулирания във връзка с тях петитум - респ. от частния жалбоподател по частната жалба, настоящия въззивен състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, тъй като чрез него ищеца търси защита по исков ред срещу твърдяна процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, каквато не е предвидена в закона. Изводът за недопустимост на иска следва от това, че за разлика от исковия процес, способите за защита срещу незаконосъобразното принудително изпълнение са изрично уредени от законодателя в зависимост от това, дали нарушението е последица от липса на материалноправните условия за законност на изпълнението или от нарушение на процесуалните изисквания за законност на предприетото изпълнение. В първия случай защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението се осъществява по исков ред посредством исковете по чл. 439 - чл. 441 ГПК, а във втория случай - чрез жалба по чл. 435 - чл. 438 ГПК срещу незаконосъобразните действия или бездействия на изпълнителния орган. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК се отнася за възможността на длъжника да оспори вземането - т.е. материалното притезание - т.е. изпълняемото право. Така е озаглавена и самата разпоредба "оспорване на вземането" .

Доколкото настоящи я ищец изрично заявява в уточняващите молби, че не оспорва наличието на изпълняемо право в полза на взискателя, то защитата му не е проведена по реда на чл. 439 от ГПК. Като изхожда от разбирането, че отричаното с иска право на принудително изпълнение не принадлежи на кредитора - взискател в изпълнителното производство, а е част от правомощието на съдебния изпълнител, на който законодателят е възложил осъществяването на принудителното изпълнение, въззивният съд прави извод, че в закона не е уредена правна възможност длъжникът да предявява иск по реда на чл. 439 от ГПК срещу взискателя, за да установява несъществуването на правото на принудително изпълнение, задължен субект по което е съдебният изпълнител, и то по съображения за процесуална незаконосъобразност на предприетото от последния принудително изпълнение.

Защитата на ище ц а срещу евентуалната процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, осъществявано при наличие на твърдените в исковата молба основания за прекратяване на изпълнителното дело, е възможна и с иск по чл. 441 ГПК срещу съдебния изпълнител за вреди от провеждане на незаконосъобразното изпълнение, но е недопустима не и чрез иск срещу взискателя за отричане на правото на принудително изпълнение, на което той не е носител. Разпоредбата на чл. 441 от ГПК регламентира отговорността на съдебния изпълнител за вреди причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Ето защо не може да се счете, че законодателят в случая не е предвидил никаква възможност за защита. Дори да не разполага с право на жалба по чл. 435 и сл. от ГПК, на увреденото лице е предоставена възможност при неправомерно прилагане на правото на принудително изпълнение да търси обезщетение 3 за претърпените вреди по чл. 441 от ГПК. Както е посочено в решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., ГК, прието по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата, процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение /441 от ГПК/, както и по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител /435 и сл. от ГПК/, когато страната желае да се възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е положил достатъчно усилия за изясняване естеството на исковата претенция и е предоставил многократни възможности, като е дал ясни, разбираеми, изчерпателни и подробни указания за отстраняване на визираните в нея неясноти. Даването на по-нататъшни и поредни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК би представлявало оказване на своеобразно съдействие в полза на ищеца, което би нарушило принципите на служебното начало и равенството на страните в исковия процес, и при положение, че в представените поредица многобройни молби, уведомления и жалби пред РС ищецът неведнъж е заявил, че не желае правна помощ.

Всичко изложено по-горе сочи недопустимост на предявения от ищ цата иск. Ето защо като не е дал ход на исковото производство по предявения от ищцата иск и е прекратил производството по делото районният съд е постановил правилно определение в обжалваната му част като краен резултат, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд. Частната жалба е неоснователна.