Решение № 3802 от 06.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3802 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110169757 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. А. Д. срещу „Сити кеш“ ООД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит № ******/21.11.2022г., съгласно който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от 500лв. със срок на погасяване 06.02.2023г. Размерът на ГЛП бил 40,05%, а на ГПР 49,93%. В чл. 5 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ, или с банкова гаранция. При неизпълнение се дължала неустойка от 145,41лв., която била начислена.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за посочване на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно, същият бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй като неустойката трябвало да бъде включена в него. Имало платени суми, които подлежали на връщане.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25,59лв., представляваща платена без основание сума по кредита, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който признава исковете, като счита, че не е дал повод за завеждане на делото.

Посочва, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, 1 пр. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете. Ответникът признава исковете и моли за решение по чл. 237 ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.

237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.

Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

По разноските:

Ответникът счита, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с права, а отделно от това не е дал повод за завеждане на исковете.

Съгласно чл. 3 от ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставени им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно, с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други- в разрез с основните права на гражданите /чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България/, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдът следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване, следва да откаже защитата им /решение № 325 от 29.12.2014 г., гр. д. № 4263/2014 г., ВКС, ІV г.о.; решение № 140 от 30.06.2015 г., гр. д. № 1066/2015 г., ВКС, ІІІ г.о.; решение № 7 от 20.06.2016 г., гр. д. № 5209/2015 г., ВКС, ІV г.о./.

В настоящия случай, съдът приема, че ищецът е упражнил процесуалните си права в нарушение на изискванията за добросъвестност. От представените по делото доказателства /л. 5-12/ и от извършена служебна справка в системата на СРС се установява, че ищецът е депозирал искова молба срещу ответника на 29.12.2022г., по която е образувано гр. д. № 71006/2022г. В исковата молба е изложил твърдения за недействителност на същия договор за кредит с № ******/21.11.2022г. на основание чл. 22 ЗПК, включително поради неспазване на изискването за коректно посочване на ГПР. Вместо обаче да отправи петитум за признаване за установено, че договорът е недействителен, същият е отправил петитум само за признаване, че неустоечната клауза по чл. 11, ал. 1 от договора е нищожна и за присъждане на сумата от 145,41лв. – платена без основание по неустоечната клауза. Предявените искове са уважени с влязло в сила съдебно решение № 7399/11.05.2023г., като на ищеца са присъдени и разноските по делото. От това следва, че още към депозиране на исковата молба по гр. д. № 71006/2022г. на 29.12.2022г., ищецът е бил със становище, че договорът за кредит е недействителен и платените по него суми са без основание. Вместо обаче да предяви исковете си в едно производство (както за установяване недействителността на договора, така и за присъждане на платените без основание суми), същият съзнателно го прави в различни с единствена цел да навреди на насрещната страна чрез утежняването му с необосновани и ненужни разноски. Съдът приема, че е налице явно недобросъвестно упражняване на процесуални права или т. нар. злоупотреба с права посредством осъществените процесуални действия. Ето защо, сторените по настоящото дело разноски следва да останат в тежест на ищеца, без да бъде осъждан 2 ответникът да ги заплаща.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: *****************************************, срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.

7, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ******/21.11.2022г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на Г. А. Д., ЕГН:

**********, с адрес: *****************************************, на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК сумата от 25,59лв., платена без основание по сключения между страните договор за потребителски кредит № ******/21.11.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.11.2024г. до окончателното плащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3