Решение № 942 от 21.05.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 454/2021
- Вид
- Решение № 942
- Подписан
- 21.05.2021
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Наталия Неделчева, ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 942 гр. Варна , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ирена Н. Петкова
Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100500454 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение №16/09.02.2021г., постановено по касационно гражданско дело №1635/2020г. по описа на ВКС, IV ГО, с което е отменено решение №408 от 11.03.2020г. по в. гр. дело №46/2020 г. по описа на ОС-Варна, ГО, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд с дадени задължителни указания за назначаване на комплексна СТЕ.
Въззивното производството е образувано по жалба вх.
№93923/16.12.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, срещу Решение № 5250/26.11.2019г., постановено по гр.дело № 9592/2019г. на ВРС, 47-ми състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Н. С. О., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на въззивника сумата от 8681.39 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г. за обект, находящ се в с. Езерово, общ. Белослав, ул. „Васил Левски“ № 46, клиентски № 1100313871, абонатен № 0200303198, за която сума е издадена фактура №0279763338/13.05.2019г., на основание чл.
124, ал.1 ГПК. Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че корекционната процедура е законосъобразно извършена, а предявеният иск- неоснователен. Твърди, че 1 начислената сума е за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТЕ.
Изложено е становище, че въпреки отмяната на чл.47 от ПИКЕЕ съставеният констативен протокол следва да се ползва като частен документ, подписан от абоната, поради което следва да се приложат общите разпоредби на ЗЗД, възражение направено от ответника в отговора на исковата молба, по което ВРС не се е произнесъл в обжалваното решение. Твърди се изправност на СТИ при монтажа му, а от там и нулеви показания в скрития регистър 1.8.3. С оглед изложеното моли да се отмени първоинстанционното решение, като на негово място се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и да му бъдат присъдени направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна. В о.с.з чрез пълномощника си, възиваемият излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че изводите на първоинстанционния състав, изложени в мотивите на решението са правилни. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да му бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от Н. С. О., ЕГН **********, срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 8681.39 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г. за обект, находящ се в с. Езерово, общ. Белослав, ул. „Васил Левски“ № 46, клиентски № 1100313871, абонатен № 0200303198, за която сума е издадена фактура № 0279763338/13.05.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД.
Излага, че в в резултат на извършена от ответното дружество проверка на средството за търговско измерване, било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което била начислена сметка за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума. Според ищеца не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. По изложените съображения моли 2 предявеният от него отрицателен установителен иск да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника "Енерго-Про Продажби" АД, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, който е съставен в присъствието на абоната – ищец. Изготвения с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия. Абонатът е потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД. Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са страни в правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу определена цена за обект, находящ се в с. Езерово, общ. Белослав, ул. „Васил Левски“ № 46, клиентски № 1100313871, абонатен № 0200303198.
От приетия по делото КП №11044606/18.04.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4 и 1.8.0.
Електромерът е демонтирани изпратен за проверка в БИМ, а на негово място е монтиран нов.
От Констативен протокол за техническа проверка № 705/23.04.2019г. на БИМ – РО Русе, се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър 15.8.3 в размер на 48525.61 кВч. В протокола е посочено, че електромерът съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на 3 изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 09.05.2019 г., от което се установява, че е начислена общо 48525 кВТч енергия за периода 19.04.2017 г. – 18.04.2018 г. Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във
Фактура
№0279763338/13.05.2019г., на стойност 8681.39 лева.
Видно от Протокол №0081746, на 29.01.2014г. процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца със записани показания на тарифи: дневна000003 и нощна-000002.
От заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство Съдебно-техническа експертиза, се установява, че СТИ е в метрологична годност. Натрупването в тарифа Т3 е резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ.
Процесният електромер не е включен в системата за дистанционно отчитане, поради което не може да се установи началния момент на натрупване на показания в тарифа Т3. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че предвид количеството ел. енергия натрупано в скрития регистър, същото натрупало за повече от една година имайки предвид вида на инсталацията 220 W и електромера, който може да отчете не повече от 120 киловатчаса на ден.
В производството пред настоящата инстанция съобразно указанията на ВКС е допусната комплексна Елекро-техническа и софтуерна експертиза.
Според изложеното в заключението, установената в констативен протокол на БИМ намеса в тарифната схема на електромера се състои в пре-програмиране на време- интервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена нормално неизползвана тарифа - 1.8.3 да натрупва потребената електроенергия в определени времеви интервали от денонощието. Доколкото процесният електромер първоначално е бил настроен от производителя да натрупват само в две тарифи на отчитане на потреблението, които обикновено са: нощна - 1ва или 1.8.1 за часовете от 22 часа до 6 часа сутрин и дневна - 2-ра или 1.8.2 в останалата част на денонощието, а при прочитането на данните от паметта на СТИ в БИМ е установено натрупано количество електроенергия в невизуализиран регистър - 15.8.3 в размер на 0048525.615 kWh, като това е станало възможно в резултат на софтуерна настройка на СТИ, посредством въвеждането на определена парола за достъп, която е довела до режим на работа на СТИ, несъвемстим в ПИКЕЕ, то в този смисъл въздействието е неправомерно. Техническите параметри на СТИ позволяват през инсталацията на процесния обект да бъде потребявана денонощно електроенергия с мощност от 13.8 kW. За 1-година такова потребление би довело до натрупването на 120 888 kWh електроенергия, т.е. повече от установените 0048525.615 kWh kWh в скритият регистър 15.8.3. В 4 съответствие с установеното в констативните протоколи, описани в т.2, въздействието се състои в пре-програмиране на време- интервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена нормално неизползвана тарифа 15.8.3 да натрупва потребената електроенергия в определени времеви интервали от денонощието. От протокола на БИМ е видно, че електромерът е с не-нарушена фабрична пломба и е без механични дефекти по кутията.
Процесното СТИ е преминало процедура по оценяване на съответствието и протоколът за комуникация IEC 62056-21 не предвижда възможност за „нанасяне" на показания в паметта на електромера през оптичния/инфрачервения/ порт на устройството. В случай, че се допуска „нанасяне" на показания в паметта на електромера през оптичния/инфрачервения/ порт на устройството, това означава, че той е произведен в несъответствие със сертификата за одобряване на типа и подлежи на изтегляне от пазара. Не може да се установи кога е започнало преразпределението на електрическата енергия и по не- визуализирания регистър, но вещите лица предполагат, че то е започнало в периода от 29.01.2014г. до 18.04.2018г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.