Определение № 277 от 04.02.2026, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Добрич, 04.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20263230100483 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от „ИНВЕСТ ФИНАНС ЕНД БРОКЕРС“ ЕООД, ЕИК 201108290, седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез адв.

А. Н., с която срещу Д. А. П.. ЕГН**********, ***, е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, за обявяване относителна недействителност по отношение на ищеца на Отказ от наследство на Д. А. П. от наследството на неговият баша А.П.С., ЕГН **********, вписан с определение под №.260076/24.02.2021 год., в PC- Каварна в особената книга по чл.49 от ЗН. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че кредиторът е пропуснал срока по чл.56 от ЗН за унищожаване на завещанието и поради тая причина търси защита по реда на чл.135 от ЗЗД.

При проверка на допустимостта на иска, първоинстанционният съд намира, че предявения иск е недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено.

Правната квалификация на предявения иск се определя от съда въз основа на изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба инаправеното в същата искане. В настоящия случай ищцовото дружество твърди, че ответникът се е отказал от наследството на баща си, с което е увреден, тъй като е негов кредитор по силата на издадена заповед за изпълнение и частно правоприемство по договор за покупка на вземането по заповедта, а поради направения от него отказ от наследство, вкл. поради липсата на друго негово имущество е лишено от възможността да удовлетвори вземанията си от притежаваното от него имущество и поради това моли да бъде обявена относителната му недействителност. Отказът от наследство е между правните сделки, с които длъжникът може да увреди кредиторите си. За унищожаването му, обаче, кредиторите разполагат със специалния иск по чл. 56 ЗН. Съгласно установената съдебна практика искът по чл. 56 ЗН изключва приложението на общия иск за атакуване на правните действия на длъжника, с които уврежда кредитора, тъй като текстовете на чл. 135 от ЗЗД и чл. 56 ЗН се намират помежду си в отношение на общ към специален закон. А щом това е така наличността на специалния иск за унищожаване/отмяна на отказа от наследство по чл. 56 ЗН изключва приложението на общия иск по чл. 135 ЗЗД за атакуване на правните действия на длъжника, които увреждат кредитора. Тези изводи се налагат от самите твърдения в исковата молба и съобразявайки изложените в исковата молба обстоятелства, на които ищцовото дружество основава исковата си претенция.

С оглед на това настоящият съд намира, че в конкретния случай твърденията, изложени в исковата молба водят до правна квалификация на иска по чл. 56, ал. 1 ЗН, а не 1 посочената от ищцата -чл. 135 ЗЗД. Това е така, тъй като иска по чл. 56 ЗН е специален иск спрямо отменителния иск по чл.135 ЗЗД. Когато увреждането произтича от направен от длъжника отказ от наследство, кредиторът разполага с иска по чл. 56 ЗН, който може да предяви в сроковете по чл. 56, ал. 2 ЗН, а не е въпрос на избор с кой от двата иска да се брани.

Пропускането на срока по чл. 56, ал.2 ЗН, каквото е налице в настоящия случай, не дава право на ищеца-кредитор да се защити с иска по чл. 135 ЗЗД, поради което не може предявеният иск да се квалифицира като такъв по чл. 135 ЗЗД, вместо по чл. 56, ал.1 ЗН.

В съдебната практика се приема, че искът по чл. 56 ЗН е конститутивен,съответстващ на потестативното право на кредитора на наследника да иска унищожаване на извършен от него отказ от наследство в своя полза, доколкото не може да се удовлетвори от имуществата на наследника. Искът по чл. 56 ЗН представлява и частен случай на общия Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, допускащ възможността да се обявят за относителни по отношение на кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, но за разлика от него, в чл. 56 ЗН субективният елемент - знание за увреждането, не се изисква.Унищожаването на отказа е относително - то е по отношение само на кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. След удовлетворяване на кредитора по посоченото вземане, отказът остава действителен за останалото в наследството имущество и по отношение на непредявилите този иск кредитори и всички трети лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗН искът може да се предяви ведногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. Налице са два вида срокове - 1/ тригодишен срок, който представлява генерално правило с абсолютен срок, след който искът не може да бъде предявен. Началото на срока е осъществяването на юридическото действие - отказ то наследство, т.е. от постъпване на заявлението по чл. 52 ЗН и 2/ едногодишен срок, който представлява относителен срок. Възможно е той въобще да не започне да тече, тъй като кредиторите могат да не узнаят за отказа през тези три години от извършването му. С действителното узнаване започва да тече едногодишния срок, стига да има достатъчно време в рамките на генералния срок /.

Съгласно съдебната практика на ВКС, както и тази на инстанционните съдилища двата срока /както едногодишния, така и тригодишния/ са преклузивни и тяхното пропускане води до недопустимост на иска. Сроковете в чл.56 ал.2 от ЗН са преклузивни, поради което съдът следи служебно за изтичането им.

В настоящия случай отказът от наследство е извършен на 24.02.2021г., а исковата молба е подадена на 02.02.2026г. - близо пет години след извършване на отказа от наследство. Изтекъл е пределния тригодишен срок по чл. 56, ал. 2 ЗН.

С оглед на изложените по-горе съображения, настоящият съд намира, че предявеният иск е недопустим поради изтичане на преклузивните срокове за неговото предявяване.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „ИНВЕСТ ФИНАНС ЕНД БРОКЕРС“ ЕООД, ЕИК 201108290, седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез адв. А. Н., срещу Д. А. П.. ЕГН**********, ***, иск за обявяване относителна недействителност по отношение на ищеца на Отказ от наследство на Д. А. П. от наследството на неговият баша А.П.С., ЕГН **********, вписан с определение под №.260076/24.02.2021 год., в PCКаварна в особената книга по чл.49 от ЗН.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на ищеца с частна жалба пред ОС Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

3