Решение № 61 от 08.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Кюстендил, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Георгиева

Членове:

Николай Ал. Николов

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора А. В. Б. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Частно наказателно дело № 20241500200191 по описа за 2024 година

Производството по делото е по глава трета от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Делото е образувано по книжа, издадени въз основа на решение за прилагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Австрия срещу Д. В. с последен известен адрес – гр.Кюстендил, ул.“***“№14.

Приложено е удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от издадено от Областна администрация Гюсинг – Австрия (Bezirkshauptmannschaft Güssing), относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на Д.

В., роден на **********г. с последен известен адрес в гр.Кюстендил, ул.“***“№14. На лицето е наложена финансовата санкция от в размер на 70 евро за нарушение, санкционирано по реда на Закона за моторните превозни средства на Австрия. Иска се да се допусне признаване и изпълнение на решението.

Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил пледира за уважаване на искането.

Санкционираното лице не бе намерено, за да бъде редовно 1 призовано, респ. не се явява пред окръжния съд, не е участвал в съдебното производство и не е изразил становище.

Служебният защитник на същия - адв.Д. М. от АК-гр.Кюстендил пледира за постановяване на отказ за признаване на решението.

Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл.35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл.32 във вр. с чл.16, ал.1-8 от закона, прие от фактическа и правна страна следното:

Постъпилото удостоверение по чл.4 от посочения закон за признаване и изпълнение на решение по преписка/дело BHGS/03/236000194601/23, постановено от Областна администрация Гюсинг – Австрия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 70 евро за извършено нарушение на 03.08.2023г./10:12ч. в Никелсдорф – превишаване на скоростта с 19 км/ч при максимално разрешена 60 км/ч. при управление на МПС с рег.№***ВМ. Това нарушение е санкционирано по реда на Закона за моторните превозни средства на Австрия.

Процесното решението представлява такова на несъдебен орган в издаващата държава. Д. В. има постоянен адрес в изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено на 07.11.2023г., а е влязло в сила на 29.11.2023г. Паричната сума, наложена с решението е 70 евро. Нарушението е такова на разпоредбите за движение по пътищата.

Според б. ”з”, т.2 от удостоверението лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо Д.ие по нейния национален закон.

Д. В., ЕГН********** е гражданин на РСМакедония и със статут на постоянно пребиваване в Република България, роден е на **********г. в РСМакедония и постоянен адрес – гр.Кюстендил, ул.“***“№14.

От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Съгласно чл.31, ал.1 от посочения закон компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Окръжен съд-Кюстендил.

От съдържанието на удостоверението по чл.4 ЗПИИАКОРНФС и рамковото решение безспорно се установява, че постоянно пребиваващият в България Д. В. е санкциониран с влязъл в сила в Австрия акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен 2 орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията по чл.3, ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.

По делото е представено удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.

В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.35 от закона.

Удостоверението по чл. 4 е придружено с копие на решението, издадено на официална бланка от страна на постановилия го орган. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото Д.ие в България или друга, различна от издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското законодателство и административното нарушение, извършено в Австрия, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива Д.ия.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Д.ието съставлява административно нарушение и по българското законодателство – по Закона за движение по пътищата. Решението е постановено срещу пълнолетно лице, което носи наказателна, респ. административнонаказателна отговорност.

Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.30, ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС за признаване на процесното решение. Не са налице основания за намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.8 от закона, съдът определи размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението евро – лев към момента на издаване на решението в издаващата държава. Размерът на наложената с решението парична санкция е 70 евро, чиято левова равностойност е 136, 90 лева.

С оглед горното, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА решение за прилагане на финансови санкции от 07.11.2023г. по преписка/дело BH-GS/03/236000194601/23, постановено от Областна администрация Гюсинг – Австрия, в сила от 29.11.2023г., издадено по отношение на Д. В., роден на **********г. с последен известен адрес в гр.Кюстендил, ул.“***“№14, с което на същия е наложена финансова санкция в размер на 70 евро, чиято левова равностойност е 136, 90 лева за извършено нарушение на 03.08.2023г./10:12ч. в Никелсдорф – превишаване на скоростта с 19 км/ч при максимално разрешена 60 км/ч. при управление на МПС с рег.

№***ВМ.

След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.

Да се уведоми по съответния ред компетентния орган на издаващата държава, а копие от уведомлението да се изпрати на МП на Република България.

Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4