Решение № 1230 от 17.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20221100901012 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „К.Ф.“ ЕООД /н/ със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“**** ЕИК ****, с управител Ю. П. против „И.“ ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район Слатина, ул.“****, представлявано от управителя Я.К., с която е предявен иск за признаване за установено, че не съществува вземане на „И.“ ООД от „К.Ф.“ ЕООД /н/, което е включено в списък на кредитори с допълнително предявени и приети вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ и одобрено от съда с определение от 19.05.2022г. в предявения и приет размер от 13 089,97лв., както и в пълния му размер от 32 648лева, представляващо вземане за липси на движими вещи.

Предявеният иск е допустим, тъй като са налице специалните предпоставки за това, а именно:

- в производството по несъстоятелност на „К.Ф.“ ЕООД /н/ е предявено процесното вземане в размер на 13 089,97лв.;

- налице е произнасяне от синдика по молбата за предявяването му – същото е включено в списъка на приети вземания;

- налице е подадено възражение от длъжника „К.Ф.“ ЕООД /н/ по чл.690 от ТЗ до съда по несъстоятелността срещу размера на приетото от синдика вземане на „И.“ ЕООД;

- налице е произнасяне на този съд, с което възражението е било оставено без уважение.

- искът е предявен в законоустановения 14-дневен срок от обявяване в ТР на определението по чл.692 ал.4 от ТЗ.

Ищецът твърди, че с решение №261161 от 22.07.2021г. по т.д.№2183/2020г. по описа на СГС по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност 30.06.2020г.

Твърди, че в производството по несъстоятелност ответникът е предявил свое вземане в 1 общ размер на 13 089,97лв.

Сочи, че синдикът на К.Ф.“ ЕООД /н/ е приел вземането и го е включил в списъка на приети вземания с допълнително предявени и приети вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ.

Твърди се, че срещу така приетото от синдика вземане на ответника ищецът е възразил, но съдът с определение№261417 от 19.05.2022г., обявено в ТР на 20.05.2022г. е оставил възражението без уважение и е одобрил списъка, обявен в търговския регистър на 20.12.2021г.

Ищецът твърди, че на 28.07.2020г. „И.“ ЕООД самоволно отнел наетите площи от ищеца по Договор за наем, сключен между страните, като сменил ключалките на имота и ограничил напълно достъпа на ищеца до същия. Имало твърдение на ответника, че в имота липсвали движими вещи на обща стойност 32 648лв., която сума била едностранно прихваната от „И.“ ЕООД със задължението за връщане на платения от „К.Ф.“ ЕООД депозит в размер на 10 000 евро, като след извършеното прихващане останала дължима сумата от 13 089,97лв.

Ищецът оспорва съществуването на това вземане както в пълния му размер от 32 648лв., така и в размер на 13 089,97лв. с мотив, че не е валидно възникнало в полза на ответника. Развива подробни доводи. Желае съдът да уважи предявения иск.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и на синдика.

В законоустановения двуседмичен срок синдикът не е взел становище. Ответникът „И.“ ЕООД е упражнил правото си на писмен отговор.

Излага доводи за неоснователност на иска. Оспорва изложеното в исковата молба като невярно. Твърди, че между страните е бил сключен Договор за наем от 15.05.2018г., с който са били наети три търговски помещения и вещи и оборудване в тях. Твърди, че по силата на договора наемателят може да затваря наетата площ за клиенти при изрично договорени хипотези, каквато не била процесната. В тази връзка ответникът поискал среща с наемателя на 28.07.2020г. пред обекта и тъй като никой не се явил пристъпил към принудително отваряне на ресторанта в присъствие на представител на полицията, нотариус и ключар.

При отваряне на помещението било установено наводнение на ниските части на ресторанта и липса на почти всички движими вещи от кухненското и ресторантско оборудване по договор. Бил изготвен Констативен протокол от присъстващия на място помощникнотариус. Бил направен и снимков материал. На място пристигнали и представители на СОТ и полицията във връзка с оплакване на ответника за извършена кражба.

Ответникът сочи, че бил изготвен Инвентаризационен опис №1/29.07.2020г., че водил многократни разговори с наемателя да му върне изнесените от ресторанта вещи, като наемателят обяснил, че са на склад в Казичене и че ще върне вещите на 01.09.2020г. Не оспорва, че част от вещите били върнати. Бил съставен Констативен протокол №194 том 1–3 рег.№2489/01.09.2020г. от присъстващата на място помощник нотариус А.Б., ведно с Приложение – опис, подписан от представители на двете страни.

Оспорва твърденията на ответника, че тъй като в обявените ГФО не били включени движими вещи, то той не ги притежавал към момента на възникване на оспореното вземане, с мотив, че в ГФО не се правят описания на движими вещи. Твърди, че записването е в счетоводните баланси на дружеството към момента на сключване на договора, както и през следващата отчетна година 2019г.

На осн. чл.372 ал.1 ГПК съдът е връчил препис от писмения отговор на ответника на ищеца, който в срок не е депозирал допълнителна искова молба и не е оспорил представените от ответника доказателства.

По делото е изслушан свидетел, допуснат на ответното дружество. Свидетелят И. установява, че е поддържал ресторанта, предмет на наемно правоотношение между ищеца и ответника, както и всичко, което е било вътре и извън него. В ресторанта имало ресторантско оборудване, собственост на „И.“ ЕООД, бил свидетел на инвентаризациите на 2 вещите в ресторанта. Узнал от съседи на ресторанта, че се изнасят вещи от него, както и че при съмнение за наводнение със собственика влязъл в ресторанта с помощта на ключар и в присъствието на нотариус. Като влязъл в ресторанта вътре нямало нищо, било изнесено и изкъртено, от кранове течала вода върху паркета. Впоследствие ходил в склад в Казичене, където наемателят бил изнесъл вещите от ресторанта. Знае, че са върнати само част от вещите, като по-хубавите и скъпи вещи не били върнати. Вещите, които не били върнати от наемателя са били установени по инвентаризационен опис, по който се сравнявало предаденото на наемателя имущество с върнатото Т.а. Не били върнати хоспер, конвектомат, хладилни витрини. Тези вещи и други скъпи вещи не били в склада в Казичене.

По реда на чл.176 от ГПК по делото е разпитан и управителят на ищеца Ю. П..

Последният признава, че от ресторанта са изнасяни кухненски и всякакви други прибори.

Негов служител му казал, че има наводнение в ресторанта и управителят казал да се изнесат вещите и да се съхранят, където е сухо. Не знаел къде са ги изнесли и съхранили. Твърди, че изнесеното е върнато на наемодателя, като счита, че е върнато всичко, но ако има някакви претенции следвало да се установи допълнително.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Предявен е иск с правно основание чл.694 ал.1 т.1 от ТЗ.

Оспорва се по основание и размер съществуването на вземане на ответното дружество за възникнали в негова вреда липси от отдадено под наем имущество.

Предмет на спора е съществува ли вземане на „И.“ ЕООД от „К.Ф.“ ЕООД/н/ в размер на 13 089,97 лева, което вземане е прието в производството по несъстоятелност на последното дружество по т.д.№2183/2020г., СГС, VI-23 състав, като съдът с оглед въведената в чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ рамка, не разглежда посочения в исковата молба друг размер от 32 648 лева, доколкото същата сума не е предявявана и приемана в посоченото производство по несъстоятелност.

За да се ангажира имуществената отговорност на наемателя за причинена от него вреда на наемодателя, следва вредата да е конкретна и да е установена по основание и размер, както и да е установена причинна връзка между поведението на наемателя и възникналата вреда за наемодателя. Отговорността за липси на наемателя е част от общата отговорност по чл.233, ал.1 от ЗЗД – наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. В процесния случай съдът приема, че се установи по безспорен начин, че вследствие поведението на наемателя „К.Ф.“ ЕООД /изнасяне на вещи и оборудване, предадени му по силата на Договора за наем от 15.05.2018г. от наетия обект и последващото само частично връщане на тези вещи и оборудване/ за наемодателя и ответник по делото „И.“ ЕООД е налице основание да претендира стойността на невърнатите му вещи. Съдът приема за безспорно установено, че наемателят „К.Ф.“ ЕООД е изнесъл движими вещи, предмет на наемно правоотношение от помещението, предоставено му също под наем. В този случай е без значение причината за изнасянето на вещите, като дори да се приеме, че наемателят е положил грижата на добър стопанин да съхрани изнесените вещи, тъй като същите е имало опасност да бъдат повредени или да погинат вследствие наводняване на помещението, в което са били, последващите му действия представляват основание да се търси неговата отговорност за обезщетение за стойността на невърнатата част от тези вещи.

Наемателят признава /чрез показанията на управителя/, че са изнесени движими вещи, предадени му по договора за наем и същите са съхранени в склад. Не се установява обаче връщането, както твърди управителят, на всички от тези изнесени вещи. При сключването на Договор за наем от 15.05.2018г. между ищеца като наемател и ответника като наемодател са съставени приложения към него, описващи всички имоти и вещи, предмет на договора, като в Приложение №2 са описани вещите и оборудването, намиращи се в помещенията, които наемателят е приел с подписа си. Впоследствие при прекратяването на договора, наемателят не връща всички вещи от Приложение №2 към договора за наем. Това се 3 установява от Констативния протокол от 28.07.2020г. /с нот.заверка акт 89, т.2, рег.6548/2020г. на Нотариус с рег.№210/, от Инвентаризационния опис №1 от 29.07.2020г. на комисия, назначена от наемодателя, от Констативен протокол от 01.09.2020г. /с нот.заверка №14, т.1-3, рег.2489 на Нотариус с рег.№002/, както и Протокола за липси, съставен на основание заповед №2 от 29.07.2020г., който протокол е съставен от комисия, назначена от наемодателя. В последния протокол, съставен след връщането от страна на наемателя на част от вещите са описани липсващите вещи като асортимент и брой, собственост на наемодателя, както и комисия е определила тяхната справедлива пазарна стойност.

Съдът приема, че ищецът не доказва твърденията си, че не дължи. Обратно – ответникът доказа основанието си за претенцията.

Относно размера на претенцията, съдът приема също че ответникът доказа стойността на вещите, които не са му върнати. В процес по отрицателен установителен иск, тежестта на доказване е за ответника, която доказателствена тежест е разпределена и в доклада по делото. Процесната сума, която се оспорва като дължима в размер на 13 089,97 лева като част от сума от 32 648 лева, е претендирана и приета в производството по несъстоятелност на „К.Ф.“ ЕООД/н/ като липси, установени на база протокола за липси, съставен на основание заповед за инвентаризация №2 от 29.07.2020г. на управителя на „И.“ ЕООД.

Нормативната основа за инвентаризация е уредена в Закона за счетоводството.

Инвентаризацията е процес на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на стойностите и натуралните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. При инвентаризацията се установяват констатираните липси, излишъци, както и неправилно отчетените активи, капитали и пасиви. Сумите от констатираните липси, за които нямат вина материалноотговорните лица, се отчитат като разход, а при установяване на липса за сметка на материалноотговорните лица вземането се отразява по по-високата от отчетната стойност или справедливата стойност (продажната цена) на липсващия актив. В случая в Протокол за липси, съставен на основание Заповед за инвентаризация №2 от 29.07.2020г. на управителя на „И.“ ЕООД са констатирани от назначената комисия липсващи при прекратяването на наемното правоотношение вещи, като в протокола са посочени асортимента на вещите, количеството им, както и три стойности – отчетна стойност, сума в лева и справедлива пазарна стойност. Посоченият протокол е представен като доказателство и приет в процеса с отговора на исковата молба, като ищецът не е оспорил същия в ответното си действие, нито по-късно. На това основание съдът преценява, че стойността на липсите е определена от наемодателя съгласно изискванията на счетоводното законодателство /чрез назначена от него инвентаризация, която съдът не намира причина да се счита за необективна или опорочена/, ползвайки като основа отчетната стойност на вещите и вземайки предвид амортизацията им. Стойността на невърнатите на наемодателя вещи е 32 648 лева, като вследствие прихващане, направено от страна на ответника „И.“ ЕООД, претендираната от последното дружество и процесна стойност на липсващите вещи е 13 089,97 лева.