Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3995 от 11.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8427/2024
Вид
Решение № 3995
Подписан
11.06.2026
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36а · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3995 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100108427 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от М. П. Т. срещу М. М. Б. иск, с правна квалификация чл.

45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 26000,00 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили по време на причинено от ответника увреждане на 02,08,2022 г. на бул. „Х. Ботев“, ведно със законната лихва от 02,08,2022год. до изплащане на вземането.

Релевират се съображения, че ищцата е била пътник в лек автомобил, движещ се в гр.София, по бул.„Х. Ботев“, с посока от пл. „Македония“ към бул. Прага, като прозорецът на автомобила бил отворен. В този момент, ответникът, намиращ се в близост до пешеходна пътека хвърлил в колата, откъм страната, където седяла ищцата плик, пълен с боклуци. В плика се намирала стъклена бутилка, която ударила ищцата в областта на челюстта – тя усетила силна болка, като по цялото й лице се появила кръв. Сигнализирани били органите на реда, които се отзовали на мястото на инцидента, като пристигнал и екип на спешна помощ, който изразил съмнения за счупване на челюстта. Посочва се, че след инцидента в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ е поставена диагноза счупване на долна челюст от удар с бутилка от непознато лице – установени са фрактура на челюстта и счупени зъби, както и открити наранявания и кръвонасядания в областта на брадичката. Поддържа се, че тъй като ищцата от дълги години не живее и не се осигурява в България, тя се прибрала в Гърция за провеждане на лечението й. Било извършена операция, като възстановяването й било трудно и продължително, съпътствано от болки, битови неудобства и разходи. Твърди се, че за продължителен период от време пострадал и външния й вид, което довело до допълнителен 1 дискомфорт.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-М. М. Б. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Не оспорва настъпването на инцидент описан в исковата молба, но оспорва от същия да са причинени неимуществени вреди за ищцата. Намира претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди за силно превишен и несъответстващ на търпените болки и страдания, тежестта на деликта и критерия за справедлИ.ст.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 03,08,2022год. на СРП, ДП №1286/2022год. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр.№30663/2022 по описа на СРП, е видно, че М. М. Б. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК и взета мярка за неотклонение „подписка“.

От показанията на св. С., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, се установява, че е присъствал на инцидент през месец август 2022г., когато е пострадала ищцата-негов партньор. Той е бил водач на лек автомобил-ван, като причината за посещението в гр.София било провеждане на световен турнир. Ищцата пътувала на предна дясна седалка на автомобила, като прозорците били отворени. Междувременно ищцата проследявала GPS карта и обяснявала маршрута на свидетеля. На едно от кръстовищата водачът видял с периферното зрение човек, който стоял до боклукчийска кофа точно преди кръстовището, като свидетелят наблюдавал движението в дясно и видял човек, който държи торбичка с боклук до кофата за боклук. Впоследствие човекът замахнал с ръката, в която носел торба и я хвърлил срещу колата. Ищцата била в кръв. Цялата торба с боклук била влязла в колата, имало стъклена бутилка от сок.

От показанията на св. Ж. близка на ищцата се установява, че с последната са имали уговорка да я посети в гр.Стара Загора, където живее. В деня на инцидента се обадила по телефона и не можела да говори добре. Някаква жена се намесила и обяснила, че всичко е наред, че е станал инцидент. Вечерта на инцидента към 20,00 ч. или 21,00 ч. все още била ангажирана в полицията или в бърза помощ. Още същата вечер посетила свидетелката през нощта, някъде между 01,00 ч. и 01,30 ч. Изглеждала зле в кръвоизливи и синини, подута, очите й сълзели постоянно. Не можела да се храни. На сутринта направила рентгенова снимка и се е установило, че челюстта й е счупена. Ищцата пожелала да се лекува в Гърция, тъй като в България няма осигуровки. Била извършена операция доста по-късно поради липсата на лекари към този момент, тъй като през месец август ползват отпуск и било 2 трудно да се намери лекар. В деня на операцията не можела да говори, на следващия ден изпратила съобщение на свидетелката, че е оперирана. Впоследствие споделяла, че са и поставени импланти и за около месец е обездвижена, не можела да яде или да говори.

Затруднения с яденето и пиенето продължили около 2-3 месеца, като първия месец въобще не можела да приема нищо и отслабнала драстично. Все още не можела да яде всичко, изпитвала затруднения при дъвче, зъбите й били разредени. Сочи на промяна в говора, говори ясно, но има разлика от преди. Докато имала затруднения за нея полагали грижи майка й, свекърва й и мъжа й. В началото въобще не можела да си движи устатата. Към момента не са отстранени металните пластини, които периодично се възпалявали.

Споделяла, че се чувства омерзена от ситуацията, болките, които търпи постоянно, я подсещали за инцидента. Имала трудности с храненето. Нямала усещания на брадичката.

По делото е изслушано заключение на СМЕ, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, от което се установява, че след инцидента ищцата е прегледана в УМБАЛСМ"Пирогов", където след извършена рентгенография на долната челюст е поставена диагноза -„Счупване на долната челюст". Поради местоживеене в Гърция, ищцата продължила лечението си там, където е извършена оперативна интервенция под обща анестезия и поставяне на титанови пластини, за репозиция и фиксация на фрактурираните фрагменти. Междувременно на 03.08 22г. в гр.

Стара Загора е направена ортопантомография, от която е видно фрактурна линия във фронталната област на долната челюст, преминаваща през цялата дебелина на ментума, започваща между 43/44 зъби. Не е описана в мед. документация невъзможността да се движи долната челюст, отокът на лицето около тялото на долна челюст в дясно, както и около ментума/брадичката/, кървенето от устната кухина, счупените коронки на зъби 14;15. В последствие екстрахирани, което се установява от прегледа за изготвяне на експертизата на 19.05.25г., констатира се изместване на долната челюст в ляво, което определя и остатъчните болки и в момента в областта на ТМС в дясно. /Ставата се е луксирала от внезапния удар./

Приета е в многопрофилна болница в Янина на 16.08.22год., където е оперирана на 18.08.2022г., репонирана е фрактурираната челюст и фиксирана с две титанови пластини /видни и от образните изследвания/. Последвала е междучелюстна имобилизация /затваряне и фиксиране на двете челюсти, в правилно съотношение, без възможност да се отваря устата/ за период от 27 дни. Единият от фиксиращите винтове към момента на прегледа не е отстранен. След оперативната интервенция е била с ограничения да отваря челюстта за период от 30 дни. След сваляне на междучелюстната фиксация, следва период на постепенно раздвижване, на долната челюст, както и бавно захранване. Мекотъканните отоци, отзвучават обикновено за двадесетина дни, но след оперативна намеса се активират, за още 20 дни от разрези, екартиране на тъканите. Болките и затрудненията при говор и хранене, отзвучават за около 3-4 месеца. В случая, от поставените титанови остеосинтезни пластни, са наранени апексите на корените на 42;43зъби, които реагират с остра болка при проведения преглед. Пластините са поставени под много тънка лигавица и подлежат на 3 отстраняване, като следва да се извърши и ендодонтско лечение на пострадалите зъби.

Зъби 14;15 в последствие са екстрахирани и подлежат на възстановяване с импланти или мостови конструкции. Затруднението в отхапването и дъвченето, продължава и към момента.

По делото е приета видео-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че след извършен преглед на видеозаписите от наличните камери в района се установява, че в 16:14:54ч. според идентификаторите за време на заснемащите устройства е заснето Лице 1, което е предприело движението си по пешеходка пътека. Хвърля полиетиленови торби в областта на предна дясна врата на преминаващия в това време светъл на цвят автомобил. Предвид това, че автомобила не спира движението си, което влошава качеството на изображенията, е невъзможно да се отговори категорично дали прозореца е свален, вдигнат или частично свален. При оттеглянето на автомобила по посоката на движението си се установява, че в областта на прозореца на предна дясна врата се наблюдава светъл обект, който не е възможно да бъде описан. Действията и външния вид на автомобила и заснетото лице са онагледени със снимки от 1 до 12.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сума в размер на 26000,00еврообезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до изплащане на вземането.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, протИ.правност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между протИ.правното деяние и вредоносния резултат и вина.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установен следния механизъм на увреждане: На 02,08,20222год., около 16:14ч. ответникът М. Б. се е намирал в гр. София, бул.“ Х. Ботев“, като предприел преминаване на пешеходна пътека тип зебра.

През това време от ляво надясно на пешеходеца движейки се по пешеходната пътека е приближавал автомобил, управляван от св. Сотирис Лиаметис, гръцки гражданин, а на предна дясна седалка в автомобила е пътувала ищцата. Автомобилът се е движил без да намалява преди пешеходната пътека и преминава непосредствено пред ответника, който в този момент се намирал на пешеходната пътека пресичайки. В този момент ответникът замахнал в посока на автомобила с носените в ръка два плика за боклук, които се разпиляли на пътното платно. Тези обстоятелства са установени по делото, като в тази връзка съдът не 4 кредитира показанията на св. Лиаметис, който заявява, че ответникът е стоял до кофата за боклук, без да е предприел пресичане на пътното платно, както и че е намалил скоростта на движение преди пешеходната пътека. Горните факти се установяват от заключението на ВТЕ. В тази връзка са недостоверни и сведенията дадени от ищцата пред органите на досъдебното производство относно това, че автомобилът се е движил много бавно.

Горните факти не се оспорват и от ответника. Не е спорно и това, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди- счупване на долна челюст с последващо лечение и последици; Спорно между страните е обстоятелството, дали съдържимото на хвърлените от ответника пликове с боклук е влязло в автомобила при отворен прозорец, което да е причинило увреждането, респективно отворен ли е бил прозореца на автомобила. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира този факт за установен. От една страна свидетелските показания на св. Ж. близка на ищцата, от които се установява, че видяла ищцата още същата нощ след инцидента, като последната била с кръвоизливи и синини, стресирана и уплашена. По сведение на ищцата човекът, който причинил инцидента я е чакал пред полицията и предложил да заплати операцията, от друга страна видно от кадрите на ВТЕ, възпроизведена на хартиен носител /снимка 10, увеличена и снимка 12, увеличена/ е видно, че на стъклото на автомобила има бял обект, който според настоящият състав съответства на плик от боклук носен от ответника, като същият е закрепен частично върху полуотворено стъкло на автомобила, в който случай логично би било твърдението, част от съдържимото в него да е попаднало във вътрешността на автомобила. Няма данни по делото за друг увреждащ механизъм, по който да биха могли да бъдат получени процесните увреди за ищцата, като с оглед данните на СМЕ, че уврежданията биха могли да бъдат получени, чрез удар с твърд и тъп предмет при описания механизъм обосновават горната фактическа обстановка. От горната фактическа обстановка се установява, да е осъществено протИ.правно деяние от страна ответника, от което за ищцата са причинени физически увреждания в причинно-следствена връзка с протИ.правното деяние. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, за което ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря.