Решение № 54 от 03.08.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Враца , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Рената Г. Мишонова-Хальова

Членове:

Мария Г. Аджемова-Василева

Росица Ив. Маркова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20211400500204 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Водоснабдяване и канализация"ООД, ЕИК ***, сън седалище и адрес на управление гр.***, представлявано по пълномощие от юрисконсулт А.Й., против Решение №260187/01.04.2021г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№138/2021г., с което е отхвърлен предявен срещу В. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр.*** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземане за сумата 143.42лв. - дължима главница за неплатени услуги за периода 26.02.2019г.-23.04.2020г. за жилище на адрес гр.***, за която по ч.гр.д.№3067/2020г. по описа на същия съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Според въззивника районният съд неправилно е приел, че в случая не е спазена процедурата по Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при установяване на разлики в отчетеното количество вода от общия водомер и сбора на отчетите по индивидуалните водомери. Неправилен според изложеното в жалбата е и изводът на съда, че липсват данни за разликата между 1 данните, отчетени по общия водомер, и сумата на отчетените количества по индивидуалните водомери и данните по т.2 от наредбата, както и че никой не може да черпи права от неправомерно поведение и в случая не би могло да се обоснове отговорност на етажните собственици за процесните суми, тъй като доставчикът на В и К услуги не е извършил разпределение на установена разлика в показанията на общия водомер между отделните потребители в сградата, спазвайки правилата на цитираната методика. Обръща се внимание на посоченото в обжалваното решение, че ищецът иска да се признае за установено съществуването на дължими суми за В и К услуги за исковия период, докато в исковата молба е прецизирано, че искът е за потребление на вода от страна на ответницата за този период по 8 броя фактури, сумите по които не са платени. В същото време в проекта за доклад по делото, който е обявен за окончателен, не са обсъждани отношенията по повод спазване или не на процедурата по установяване на причините за наличие на разлика между отчетеното количество вода от общия водомер и сбора на отчетите по индивидуалните водомери, както и отразяването на тези разлики като разпределени пропорционално и начислени служебно. Използвайки тези основания за отхвърляне на иска, районният не е посочил, че тези обстоятелства са спорни, не е дал указания на страните да докажат твърденията си с допълнителни доказателства и това процесуално нарушение опорочава обжалваното решение.

Нататък в жалбата се сочи, че исковата претенция е за неплатени от ответницата суми по 8 броя фактури за консумирана вода, и задължението е установено от вещото лице по изслушаната експертиза. Като се позовава на предвиденото в Наредба №4, въззивникът подчертава, че задължението на ответника се състои от два компонента – реално потребена и незаплатена вода по индивидуалния водомер и начислен процент от общата вода по методиката, докато районният съд се е произнесъл само за разпределението на водата от общия водомер, без да обсъжда задължението по индивидуалния, които са установени от експертизата, т.е. ако има спор по разпределението от общия водомер, би следвало да се признае за установено задължението на ответницата за консумираната от нея вода в размер на 34 кубика, по която липсва възражение. Според въззивника районният съд е допуснал процесуално нарушение, в резултат от което делото е останало неизяснено от фактическа страна, и това е довело до необоснованост на решението. Отделно от това районният съд е посочил неспазване на процедурата по Наредба №4, без да посочи кой е нарушеният текст от същата, още повече, че според жалбоподателя не е налице виновно поведение и от страна на ответницата и етажната собственост такава процедура не е задвижвана.

Като се позовава на уредбата на процедурата по Наредба №4, на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите и на липсата на възражения на етажната собственост за исковия период, въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на претенцията си и представя писмен отговор на управителя на дружеството 2 до ответницата, който не е получен от нея и е върнат като непотърсен. Представят се и справки за процесните месеци, както и 8 броя фактури и обща справка за задълженията на ответницата от 2016г. до 2021г. В жалбата се сочи, че справките се представят във въззивната инстанция поради това, че не са били предмет на оспорване от ответницата, което според жалбоподателя означава, че същите са нововъзникнали обстоятелства.

В жалбата се сочи също, че ако от страна на етажната собственост е имало възражения, нейният управител е следвало да подаде изрична молба до управителя на ищцовото дружество, което в случая не е сторено.

Излагайки отново своите твърдения относно съществуване на задълженията на ответницата, въззивникът прави искане пред настоящата инстанция да бъде допусната счетоводна експертиза за установяване на стойността на незаплатените от ответницата 34 кубика вода и дължимата лихва, както и за спазването на методиката за разпределение на вода и пр.

Въззивникът прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде уважен.

Претендират се разноските за двете инстанции.

Чрез пълномощника си адв.Л.В. от АК-Враца въззиваемата В. Д. Н. е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В отговора се поддържа, че районният съд е изготвил проект за доклад по делото, който не е оспорен от ищеца, дал е правна квалификация на спора, разпределил е доказателствената тежест и е дал на страните указания във връзка с доказването на наведените от тях твърдения. Според въззиваемата страна доказването на валидно възникнало облигационно отношение означава В и К дружеството да установи вземането си на поддържаното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че в процесния период е извършило реална доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за конкретния обект, че твърдяното количество вода е отчетено от изправно и сертифицирано средство за техническо измерване, че в този период ответникът е имал качеството на потребител, начина на отчитане на потребените от него услуги и начисляването на исковите суми, спазването на изискванията за служебно начисляване, техническата изправност на общия водомер и правилното разпределение на отчетените от него количества вода. Поддържа се, че по делото са безспорно доказани само два факта – че ответницата има качеството на потребител за процесния имот и че ищецът е оператор по смисъла на чл.198"о", ал.1 от Закона за водите, докато ищецът не е ангажирал доказателства за останалите твърдени от него факти.

3

На оплакванията на въззивника за допуснати от районния съд процесуални нарушение ответникът противопоставя довод, че съдът няма задължение да обсъжда и отразява в доклада си изложените в жалбата обстоятелства, и в тази връзка се настоява, че докладът по делото отговаря на изискванията на процесуалния закон. След подробно изложение на възраженията и оспорванията, съдържащи се в отговора на исковата молба, и събраните пред първата инстанция доказателства, защитата на въззиваемата развива и аргументира правните си съображения за недоказаност и неоснователност на исковата претенция и оттук – за правилност на обжалваното решение.

В отговора на въззивната жалба се прави възражение срещу искането за допускане на нови доказателства пред тази инстанция.

Настоящият състав е приел, че искането на въззивника за допускане и събиране на нови доказателства, в т.ч. и за допускане на счетоводна експертиза пред настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение, тъй като посоченото от него не покрива критериите на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, поради което забраната за посочване на нови доказателства не е преодоляна.

Съдът е преценил, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание пълномощникът на дружеството-жалбоподател поддържа въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде уважен, като претендира разноски за двете инстанции.

Пълномощникът на въззиваемата представя писмено становище, в което моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от "Водоснабдяване и канализация"ООД срещу В. Д. Н. иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане за сумата 143.42лв., представляваща стойността на потребление като абонат на ищеца за периода 26.02.2019г. – 23.04.2020г., за която по ч.гр.д.№3067/2020г. по описа на Районен съд-Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

4

В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на ищеца и потребител на услуги по Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба №4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на В и К системи и Общите условия на ищцовото дружество за имот на адрес гр.***. Твърдението на ищеца е, че през периода 26.02.2019г. – 23.04.2020г. на потребителя са издадени 8 броя фактури за изплащане на общо дължимите 143.42лв. – главница и начислената лихва, които не са заплатени и след изпратена покана за доброволно изпълнение. Сочи се, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, в негова полза е издадена заповед да изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника, с което е обоснован правния интерес от предявяването на иск за установяване на вземането по заповедта.

От приобщеното ч.гр.д.№3067/2020г. на Районен съд-Враца се установява, че кредиторът – настоящ ищец е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 143.42лв., представляваща неплатени В и К услуги в жилището на настоящата ответница на посочения в предходния абзац адрес. Със заявлението по чл.410 ГПК заявителят е представил Общи условия за получаване на услугите В и К от "Водоснабдяване и канализация"ООД.

С исковата молба е представен протокол от 29.01.2020г. за проверка и отчитане на показанията на водомер в собствения на ответницата апартамент, съставена от ищеца справка-извлечение за задълженията на същата по 8 броя фактури за периода от 01.04.2019г. до 04.05.2020г. на обща стойност 143.42лв. главница и 11.39лв. лихва, извлечение от партидна книга, в която срещу повечето от записаните данни липсва подпис на абоната, и покана за доброволно изпълнение.

Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск. В отговора се прави възражение, че ищецът не представя доказателства за посочения обект в сграда в режим на етажна собственост да е доставено, потребено и правилно разпределено процесното количество вода от индивидуалния и общия водомер, и че това количество съответства на претендираните за исковия период стойности, т.е. че правилно и вярно е отчетено, разпределено и остойностено от индивидуалните и общ водомери в сградата доставеното количество вода. Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че в качеството на В и К оператор й е доставил процесното количество вода както до сградата в режим на етажна собственост, така и до собствения й имот, както и че това количество е потребено и изправно отчетено от законно монтирано и сертифицирано средство за техническо измерване.