Решение № 1 от 10.01.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Бургас, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Люб. Г. П. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20212000600231 по описа за 2021 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на осъдения Н. П. Г. е релевирано основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.3 от НПК – несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Заявява, че е виновен за извършеното престъпление, но неговият защитник го е подвел, като го е убедил да не се признава за виновен. Твърди, че съжалява за процесуалното си поведение и иска да му се даде възможност да поправи грешката си, да се признае за виновен и да се възползва от правото да сключи споразумение, което право не могъл да упражни, тъй като се е съобразил с указанията на адвоката си. Осъденото лице настоява за възобновяване на делото.

В съдебно заседание по настоящото извънредно производство служебният защитник на осъдения Н.Г. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения и не изтъкна допълнителни мотиви в подкрепа на направените 1 възражения за съществени процесуални нарушения и за несправедливост на наложеното наказание.

Искателят Н. П. Г. поддържа молбата си за възобновяване на наказателното производство и за връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд – Бургас, където да може да сключи споразумение с прокурора и да постигне определяне на по-леко наказание от сега наложеното му от две години и три месеца лишаване от свобода. Заяви, че се чувства виновен за стореното и е искал да се признае за виновен пред районния съд, но защитникът му го посъветвал да не се признава за виновен. Счита, че поради недобрата адвокатска консултация, получена от защитника си, и непризнаването на вината си, съдът му е наложил наказание от две години и три месеца лишаване от свобода, което е прекомерно завишено. Намира същото за несъответно на извършеното, тъй като в момента на управление на МПС не е бил употребил нито алкохол, нито наркотици. Изтъква, че е изтекъл срокът на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, но свидетелството му за правоуправление не му било върнато поради неплащането на дължими глоби, с които бил санкциониран по административен ред за допуснати нарушения по ЗДП. Моли за възобновяване на наказателното дело и за връщането му за ново разглеждане на районния съд, където да има възможност да сключи споразумение с прокурора, с което да му се наложи по-ниско по размер наказание.

Апелативният прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането на осъденото лице Н.Г. за възобновяване на наказателното производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение. Счита, че както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза не са били допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, още по-малко съществени такива, които да са нарушили правото на защита на осъдения Г. и да представляват основание по чл.422, ал.2, т.5 от НПК за възобновяване на приключилото производство. Обръща внимание, че такива процесуални нарушения не са посочени и в искането за възобновяване, с което не се възразява нито срещу приетата за установена фактология по спора, нито срещу доказаността на обвинението и правната квалификация на деянието. Категоричен е, че искането на осъдения Г. за възобновяване на наказателното дело с цел сключване на споразумение с прокурора за решаване на делото е неоснователно и не може да се уважи. В тази насока 2 подчертава, че споразумение по наказателно дело може да се сключи след приключване на разследването по досъдебното производство по реда на чл.381 от НПК или в съдебната фаза до приключване на съдебното следствие в първата инстанция съгласно чл.384 от НПК. Отричайки законова възможност за възобновяване на наказателното делото с цел сключване между прокурора и осъдения на споразумение, съдържащо клауза за по-ниско по размер наказание от наложеното от две години и три месеца лишаване от свобода, излага съображения за правилна индивидуализация на въпросното наказание. Аргументира становище за справедливост на наложеното наказание от две години и три месеца лишаване от свобода, присъединявайки се към извода на инстанционните съдилища за несъмнен превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, изискващ налагане на наказание над средния предвиден за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, а именно две години и три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразен с предходните ефективно изтърпени от осъдения наказания лишаване от свобода. Намира, че така наложеното наказание лишаване от свобода с размер над средния предвиден е съобразено с твърде обремененото съдебно минало на осъдения Г., преимуществено с осъждания за идентично престъпление – по чл.343в, ал.2 от НК, както и с многобройните допуснати от него нарушения по ЗДП и наложените за тях административни санкции. Отчитайки липсата на положителен поправителен ефект както от множеството осъждания, така и от многобройните административни санкции за нарушения на правилата за движение по пътищата, дава заключение за необходимост от продължителна изолация на осъдения от обществото с цел отнемане възможността му за извършване на подобни престъпления по транспорта и резултатното му поправяне и превъзпитание. Счита, че влошеното понастоящем здравословно състояние на осъдения, обусловило прекъсване изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода, хоспитализация в болнично заведение и оперативна интервенция, не налага възобновяване на производството и намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода. В тази връзка подчертава, че разпоредбите на ЗИНЗС и на Наредбата за медицинско обслужване на лишените от свобода дават достатъчно гаранции за полагане на необходимите грижи за охраняване здравето на осъдения, поради което моментно влошеното му здравословно състояние не изисква нито възобновяване на 3 приключилото производство, нито намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъденото лице Н.Г., изслуша пледоарията на неговия защитник, съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С присъда №260032 от 08.02.2021г. по НОХД №4124/2020г. Бургаският районен съд признал подс. Н. П. Г. за виновен в това, че на 05.06.2020г., в гр.

Бургас, на бул. „Димитър Димов“, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление №15-0769-005015 от 08.02.2016г., влязло в сила на 13.07.2019г., за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, е управлявал МПС – лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №* **** **, поради което и на основание чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и три месеца. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

По повод въззивна жалба на упълномощения защитник на подс. Н.Г., с решение №30 от 01.06.2021г. по ВНОХД №304/2021г. Бургаският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство и като установи, че осъденият Н.Г. и неговият защитник не са направили изрично оплакване за допуснати при съдебното разглеждане на делото 4 съществени нарушения на процесуалните правила, нито са посочили конкретни нарушения от въпросната категория, които да са били реализирани и да послужат като основание за възобновяване на делото съгласно чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, съдебният състав счете за необходимо единствено да отбележи, че липсва дерогиране на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили наказателната отговорност на подс.

Н.Г. за вмененото му престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Внимателният прочит на мотивите към влязлата в сила присъда и на въззивното решение не дава основание да се счита, че обстоятелствата по делото са установени неправилно и вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е било опорочено. Съдилищата са анализирали доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като са ги интерпретирали съобразно действителния им смисъл и съдържание.

Конкретиката по делото очертава следното: През 1979г. осъденият Н.Г. придобил свидетелство за управление на МПС, категории „В“ и „С“. Той е бил многократно осъждан за извършени от него множество престъпления по транспорта - по чл.343б, ал.1 от НК, по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, по чл.343в, ал.1 от НК, по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, по повод на които са му били налагани наказания лишаване от свобода, пробация, глоба и лишаване от право да управлява МПС с различни размери.

Осъденият Н.Г. е изтърпял ефективно наказания лишаване от свобода, определени му като общи на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, в следните размери – седем месеца и 15 дни, една година и осем месеца, два пъти по две години. Последното наказание лишаване от свобода в размер на две години, определено му като общо с определение №603 от 05.04.2017г., в сила от 21.04.2017г., по ЧНД №342/2017г. на Районен съд – Бургас, осъденият Г. е изтърпял при първоначален общ режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на 18.04.2019г., когато е бил освободен от Затвора Бургас.

С постановените спрямо осъдения Г. множество осъдителни съдебни 5 актове за извършени от него престъпления по транспорта с различна правна квалификация на същия са били налагани и кумулативно предвидените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС в различни размери.

С цитираното по-горе определение, на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК, към определеното на Г. общо наказание лишаване от свобода в размер на две години, са били присъединени наказанията лишаване от право да управлява МПС за срок от три години и глоба в размер на 1000 лева.

В периода 1979г. – 2019г. осъденият Г. е бил многократно санкциониран за допуснати от него множество и различни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които са му били налагани административни наказания глоби в различни размери от 5 лева до 2000 лева.

Вследствие на множеството на брой наложени и изтърпени от осъдения Г. наказания лишаване от право да управлява МПС с различна продължителност, същият не притежава валидно свидетелство за управление на МПС и се счита неправоспособен водач.

С наказателно постановление №15-0769-005015 от 08.02.2016г. на осъдения Г. е било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева за допуснато от него нарушение на чл.150 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС като неправоспособен водач. Наказателното постановление е било връчено на 05.07.2019г. лично на нарушителя Г., който не го е обжалвал и постановлението е влязло в сила на 13.07.2019г.

Разпечатката съдържа 28 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03587609-985f-4cae-89c4-15d90c53a013