Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 2283 от 08.06.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Частно гражданско дело 1118/2026
Вид
Разпореждане № 2283
Подписан
08.06.2026
В сила
18.06.2026
Състав
ПАВЛИНКА АТАНАСОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2283 гр. Разград, 08.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Частно гражданско дело № 20263330101118 по описа за 2026 година Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение срещу Р. Д. Ю. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. София, кв. ***, общ. Столична, обл. София, за заплащане на 284.03 евро главница по договор за заем № 11092417 от 27.03.2024 /сключен между длъжника и „Аксес Файнанс" ООД/, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата, 27.86 евро договорна лихва за периода от 01.05.2024 г. до 27.03.2025 г. , 35.14 евро мораторна лихва за периода от 28.03.2025 г. до 26.05.2026 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че преди датата на цесия, длъжникът е извършвал плащания към първоначалния кредитор „Аксес Файнанс" ООД общо в размер на 667.10 евро, с които са погасени следните компоненти на задължението: главница – 329.52 евро; договорна лихва - 107.12 евро; възнаграждение за гарант - 214.13 евро; такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението – 15.35 евро; лихва за забава - 0.98 евро.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 27.03.2024 г. между Р. Д. Ю. /Заемател/ и “Аксес Файнанс" ООД (правоприемник на което е „Аксес Файнанс“ АД) по реда на ЗПФУР е сключен Договор за паричен заем № 11092417, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1200 лв./613,55 евро, който е следвало да бъде върнат на 12 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 27.03.2025 г. при уговорени ГЛП 38.40 % и ГПР 46,71 %. Съгласно чл. 3 от Договора кредитополучателят е поел задължението в петдневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция. На 27.03.2024 г . между Р. Д. Ю. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 11092417, съгласно който срещу задължението на гаранта да издаде гаранция за заплащане на сумата по договора за паричен заем Р. Д. Ю. му дължи 717,96 лв.

Съгласно твърдение на заявителя длъжникът Р. Д. Ю. не е изпълнил 1 договорното си задължение да върне заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 11 ноември 2025 г. Дружествотогарант Файненшъл България ЕООД с ЕИК 202513690, е извършило плащане по гаранцията за дължимата сума в пълен размер на 331.48 € към Аксес Файнанс АД. След погасяване на задължението в полза на дружеството-гарант се е породило право на регресен иск срещу Р. Д. Ю., чието задължение то е изпълнило, респективно от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Заемателя.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Законодателната цел на заповедно производство е да спести воденето на искови процеси относно безспорни вземания. Проверката на съда в заповедното производство цели установяване дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави, дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респективно – дали не е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и с оглед потенциалното исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Преценката за спазване на посочените разпоредби в заповедното производство е възможно да се направи само въз основа на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договори и общи условия, по аргумент от чл.

410, ал. 3 от ГПК.

При тази преценка съдът счита, че са налице предпоставки по чл. 22 от ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 11, което обуславя и приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. От сключения между страните договор за паричен заем не става ясно по категоричен начин общия размер на кредита и условията за усвояването му, не става ясно какъв е точният размер на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се има предвид изричното посочване в договора, че ГПР от 46,71 % включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва, а погасителният план включва и сума в общ размер 717,96 лв., представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция, което е разсрочено за плащане заедно с погасителните вноски. Не са ясни и условията за издължаване на кредита от потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. На основание ал. 5 от същата разпоредба, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. За да прецени съответствието на ГПР със закона в настоящия случай, съдът взе предвид, че при постигнатите между страните договорки по процесния договор, при съобразяване на дадената в заем сума от 1200 лева, сравнена със задължението за връщане на сумата 2181,96 лв. при срок за изпълнение на договора за срок от 12 месеца, е видно, че ГПР фактически надхвърля 2 уговорения размер от 46,71 %. Това от своя страна води до недействителност на целия договор на основание член 22 от ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което обуславя приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

В тази връзка и доколкото предоставената на длъжника в заем сума – главница по договора е в размер на 1200 лева с равностойност в евро 613,66 € и същата съгласно признатото от заявителя, че са извършени плащания в размер на 667.10 €, е погасена в цялост, искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми, следва да бъде оставено без уважение.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви осъдителен иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД с ЕИК 207172780 и адрес: гр. София, УЛ. ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет. 3, общ. Столична, обл. София, законен представител Янислав Бориславов Янакиев- Изпълнителен директор, за издаване на заповед за изпълнение срещу Р. Д. Ю. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. София, кв. ***, общ. Столична, обл. София за заплащане на 284.03 евро главница по договор за заем № 11092417 от 27.03.2024 /сключен между длъжника и „Аксес Файнанс" ООД/, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата, 27.86 евро договорна лихва за периода от 01.05.2024 г. до 27.03.2025 г., 35.14 евро мораторна лихва за периода от 28.03.2025 г. до 26.05.2026 г., както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3