Определение № 2074 от 29.12.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1181/2025
- Вид
- Определение № 2074
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 29.12.2025
- Състав
- Ивайло Христов Родопски, Димитър Георгиев Цончев, Магдалена Димова Инджова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2074 гр. С., 29.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски
Членове:
Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800501181 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „С.К. “ ООД, ЕИК ********* и седалище и адрес за призоваване: гр. С., бул. „Ц.ш № ****, ет/ * представлявано от адв. Х. М., против Определение № 620/21.08.2025 г. по гр.д.
№ 979/2024 г. на РС – Елин Пелин, с което е оставено без уважение искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 67/24.03.2025 г., постановено по гр.д. № 979/2024 г. на РС-Елин Пелин в частта за разноските, с която жалбоподателят е осъден на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Е.И. сумата от 612 лв. за осъществена безплатна правна помощ.
В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на определението. Твърди се, че договорът за правна помощ е неиндивидуализиран и неопределен и не може да се свърже с първоинстанционното дело. Въз основа на същия договор за правна помощ са подадени две искови молби, поради което се твърди, че се дължат разноски за едно производство. Същият страда от формален порок, изразяващ се в непосочване на конкретното предложение на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАДв. за предоставяне на безплатна правна помощ – роднина, близък или друг юрист.
Това препядства защитата на ответника и като последица същият не може да послужи като основание за присъждане на възнаграждение. При условията на евентуалност се прави възражение, че размера на възнаграждението е несъразмерно висок спрямо фактическата и правна сложност на делото, поради което се иска да бъде определен под минималния размер, установен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
С отговора, депозиран от адв. Е.И., частната жалба се оспорва като неоснователна, за което се развиват подробни съображения.
Софийският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните, намира следното:
1
Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частни жалби. В това производство съдът действа при условията на пълен въззив и служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.
С обжалваното определение е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 67/24.03.2025 г., постановено по гр.д. № 979/2024 г. на РС-Елин Пелин в частта, с която ответникът „С.К. “ ООД е осъден да заплати на адв. Е.И. сумата от 612 лева с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 вр, ал. 3, т. 3 ЗА.
За да постанови акта, първоинстанционният съд е приел, че материалният интерес е 2125,94 лева, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на адвоката се дължи сумата от 512.59 лева адвокатско възнаграждение, към което, на основание параграф 2 от ДР на същата Наредба, следва да се начисли ДДС. С него общият размер на възнаграждението е в размер на 612 лева. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, размерът му е определен съответно на минимума, установен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, като са развити съображения защо последната не следва да бъде оставена без приложение.
Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка с изложеното в жалбата, следва да се добави и следното:
Не се споделят оплакванията срещу приложения договор за правна помощ. С исковата молба е представено пълномощно от С. Д. Н. за адв. Е.И..
То е общо, включва упълномощаване за извършване на всякакви процесуални действия. Представен и договор за правна помощ, в който е посочено, че тя е безплатно предоставена на ищцата от адв. И. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. И в двата документа е посочено, че предметът им е процесуално представителство пред РС-Елин Пелин. След като страните и предмета са индивидуализирани и по делото не се доказва процесуалното представителство да е възмездно, настоящият състав приема, че предвид изхода на делото на адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Няма законова забрана въз основа на едно адвокатско пълномощно да бъде образувано само едно гражданско дело. Необосновано е твърдението, че страните са се договорили за подаването само на една искова молба, тъй като 2 подобна клауза липсва, тъй като съкращението „ГД“ може да бъде както гражданско дело, така и граждански дела. В случая тълкуването следва да е в полза на страната, след като същата не е направила изрично възражение срещу представителната власт на процесуалния си представител.
Неоснователно е оплакването, че поради непосочване на конкретното предложение на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАДв. за предоставяне на безплатна правна помощ – роднина, близък или друг юрист, договорът не може да послужи като основание за присъждане на разноски. Без съмнение съдебната практика във връзка с присъждане на адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ разкрива множество противоречия. Голяма част от тях са добре обобщени в Определение № 616 от 10.02.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 203/2025 г., I г. о., ГК и Определение № 934 от 27.02.2025 г. по гр. 3502 по описа за 2024 година, IV ГО на ВКС, послужили като основание за образуване на Тълкувателно дело № 3/2025 г. на ВКС.
Настоящият състав споделя разбирането, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Дори отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл.
38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд (вж. Определение № 50034 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 332/2022 г., I т. о., ТК). Законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга.
Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание (вж. определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на І г. о. на ВКС и определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС).
Адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Правото на адвоката да окаже 3 безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. е установено със закон. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на това основание. Аргументирано (вж. Определение № 5197 от 13.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2731/2025 г., III г. о., ГК). Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова (вж. Определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС). В случай, че противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание (вж.
Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г.).
По настоящото дело е налице договор между страните за оказване на безплатна правна помощ, такава е предоставена, няма доказателства, сочещи, че правоотношението е възмездно или са преследвани други цели.
Непосочването на конкретното предложение от чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА не съставлява такъв порок, какъвто процесуалният представител на частния жалбоподател му приписва, защото в закона липсва предвидена писмена форма за действителност на договора за безплатна правна помощ.
Не се констатират основания за отказ от приложение на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г.
4 по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.
Разпечатката съдържа 33 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03570fb4-ff70-4b94-9c50-2493ccae1e4c